Стопаните масово вдигат ръце от административните ангажименти и грижите за животните

 

Агнешкото месо от автохтонни български породи овце в бъдеще ще става все по-дефицитна стока на родната трапеза. Прогнозата е на родни животновъди, които посочват и основните причини: намаленото подпомагане през 2024 г. и административната тежест, която смазва малките стопани. Ще останат само мераклиите, които са готови да отделят от залъка си, за да отглеждат местни породи овце и кози. Това казаха пред „Български фермер" животновъди – от онези истинските, които просто не могат да си позволят да имат виртуални бройки и така да загубят подпомагането за реалните животни.

Тъжна тенденция сред овцевъдите отглеждащи автохтонни породи в страната е, че масово се планира спиране на дейността и затваряне на фермите. Занижените ставки за подпомагане при отглеждане на местни породи допринесоха за отказа на хората да отглеждат животни под селекционен контрол. Това посочи Младен Колев, председател на Организацията за развъждане на цигайски, романовски и месни породи овце. Под селекция на организацията се намират породите Старопланински цигай, Средностаропланинска, Романовска, Тетевенска и Копривщенска.

Субсидиите намаляват

„До 2023 г. субсидията за животни под селекционен контрол достигаше 80 лв. Тази година я свалиха на 53 лв. По ПНДЖ, което се дава само на глава животно, получаваме 45 лв. Разликата е около 10 лв., а ангажиментът е свързан с ред допълнителни изисквания и условия, които трябва да поемаме. За тези 10 лв. хората трябва да преценят дали да отглеждат животни под селекция или не. Според мен в момента се толерират комерсиалните породи", посочи с разочарование фермерът, който заедно със съпругата си отглежда около 150 овце-майки от породата Средностаропланинска. Фермата се намира в землището на град Априлци, Ловешка област, има и мандра точно под връх Ботев.

През последните години поголовието на автохтонните породи овце намалява в страната и днес имаме само около 10 200 броя животни Старопланински цигай в Кърджали и Велико Търново. Под 11 000 броя са животните от Средностаропланинска порода, по думите на Младен Колев. По негови спомени от 12 000 овце в Априлци преди години, сега са останали около 1000.

Неравномерна тежест за малките

и за големите фермери

Животните от Средностаропланинската порода, която Младен Колев отглежда, са малко по-едри в сравнение с Каракачанските овце. Качествата на Средностаропланинската порода са селектирани в продължение на десетилетия и позволяват на животното да се адаптира отлично към планинските условия. Характерна за нея е грубата вълна. Месото не е от най-тлъстите и зависи от начина на отглеждане. Всяка година стопанинът оставя 20% от животните в стадото за ремонт, за лична консумация отиват още 15% и за пазарна реализация остават около 60%. Младен Колев не се оплаква от липса на пазар, но не е такова положението в други части на страната: „Колегите в Копривщица са готови да продават на 12-13 лв., казват: за 10 лв. ги давам всичките!"

Административната тежест се увеличава всяка година и хората започнаха да се отказват не само от субсидиите, а от животновъдството като цяло, казва браншовият представител и допълва: „Дали в едно стопанство ще се отглеждат 50 животни или 1000, административната тежест е една и съща, само че един крупен животновъд може да си позволи да наеме счетоводител, а един малък фермер няма как да се справи. Според мен трябва да се отдели ресурс за опазване на генетичния фонд в България. Дори и ставките да останат по-ниски както в момента, необходим е допълнителен ресурс, с който да се помогне на хора като нас в Балкана да оцелеят."

Буквата на законовите правила

„Имаме чувството, че експертите гледат на нас като на мошеници, които искат да източват еврофондове", разочарован е Младен Колев, който е вече навлязъл в своите 60 години. Също така е трудно за представителите на Организацията за развъждане на цигайски, романовски и месни породи овце в България да оставят работата си и да участват в консултативните съвети по животновъдство, които се провеждат в Министерство на земеделието и храните, още повече че рядко има резултат от тези усилия, по думите на стопанина.

Разочарованието на животновъдите е и в друга посока: „По време на последната среща в МЗХ ние разбрахме, че Европейската комисия не ни е задължавала да доказваме продукцията по обвързаното подпомагане, България сама е предложила това изискване. Ние не сме против доказването на продукцията, но самият начин на доказване е погрешен. Няма кланица, която да дойде и изкупи нашите агнета, същото се отнася и за млякото", казва Младен Колев и разказва за наблюденията си от свое посещение в малко стопанство в Германия, където на фермера е дадена възможност да създаде кланица като отделна постройка на територията на стопанството.

Забавянията в плащанията тежат на стопаните

„В други години компенсациите за стопаните в необлагодетелстваните райони са били изплащани през декември, но до днес все още не сме получили миналогодишните. По-малко забавяне имаше и при други плащания. Индикативната дата за изплащането последно беше определена за 10-и април, да видим какво ще стане", казва стопанинът, с когото „Български фермер" разговаря на 9-и април (Бел. ред.: На 11 април парите бяха преведени).

Младен Колев признава, че не може да си позволи виртуални животни в стадото си, тъй като ще загуби правото на субсидия за реалните си животни. Според него един начин за справяне с порочната схема е въвеждането на правило, с навършването на определена възраст животното да бъде автоматично отписвано от системата.

Без субсидии отглеждането на аборигенните породи е невъзможно, категоричен е стопанинът и представя аргументи: „25 кг по 10 лв. месото са 250 лв. Във високопланинските райони няма пазар за млякото, но ако някъде се продаде по 2 лв. литъра, 50 л са 100 лв. До тук 350 лв. На тези овце са необходими минимум 100 кг фураж, 300 кг сено, като се прибавят 20 лв. разходи за здраве на овца, излиза, че разликата трябва да извади животновъдът от джоба си. Тук не включваме 24-часовия труд. Преди години една агнешка кожа струваше 20 лв., сега и за 20 ст. няма кой да я вземе. Губим и от липсата на пазар за вълна."

Овцевъдство с традиция

Овцевъдството е семеен бизнес, който Младен Колев успява да развие през 90-те години на миналия век. Тогава той получава възможност да проучи опита на място в животновъдни ферми в Германия. По това време са на разположение също субсидиите за овцевъдство по предприсъединителната програма САПАРД и това вдъхновява младия тогава Младен Колев постепенно да разшири стадото на баща си. Днес той е достигнал тавана на броя животни, за които семейството успява да се грижи, и признава, че не го прави за субсидии.

В същото време месото от неговите агнета е предпочитано всяка година от хората, които са го опитвали и преди, а по празници като Великден и Гергьовден количествата свършват бързо. „Не всяка порода може да се качи на 1600 м надморска височина като нашите. Единствените средства, с които преживяват тези животни, са трева и вода, абсолютно нищо друго няма. Това е една от причините за вкуса на месото и млякото на планинските животни. „Средностаропланинската овца е нископродуктивна, ние произвеждаме по едно агне на овца, имаме смъртност и аборти. Намираме се в необлагодетелствани райони – природен парк „Централен Балкан", имаме нападения от вълци, чакали и мечки. Това не се взима под внимание", посочва с разочарование Младен Колев и обяснява, че двама души и 4 кучета са необходими, за да пазят овцете от хищници.

„Имаме си малка мандра горе в планината, правим си сирене, кисело мляко. Близо до нас се намира хижа Плевен, давали сме им да си заквасят млякото. Ръководители на големи търговски вериги са опитвали от него и са се уверили, че млякото е с неповторими вкусови качества. Това обаче е за сметка на количеството, защото в най-добрия случай през пролетта тази порода дава до 8 л мляко на ден, през лятото достигат 4 л.", казва опитният животновъд и допълва, че стопанството има нужда от собствена кланица на място или мобилна, за да може да увеличи предлагането на месо. Това обаче засега остава само един план.

Без подкрепа няма да останат овце в планините

Ако МЗХ смята да подпомага само продуктивните животни, автохтонни породи в планинските и полупланинските райони няма да има. Това е мнението на Румен Стоянов, председател на Организацията на развъдчиците на автохтонните породи овце в България. „Имаме 6-7 стада автохтонни породи, чиито стопани казват: свършат ли ангажиментите по агроекология, от догодина няма смисъл да ги отглеждаме. Никога досега не съм бил такъв песимист. Това не се отнася само за Каракачанската овца, а за всичките 7 автохтонните породи, които са под селекция в нашата организация.

Истинските животновъди си дават залъка, за да отглеждат животните. Тези хора, които от години са подложени на административен и финансов натиск, те ще се принудят да прекратят работата си. Те не могат да разчитат на работна ръка, много трудно се намират хора, въпреки че заплащането е високо.

За Великден ще си купя агнешко от Каракачанската порода, която е типична за нашия край. Редовно си купувам агнешко месо от местните породи, няма друго с такива вкусови качества."

В района на Калофер агнетата се изкупуват на 8,50-9 лв./кг живо тегло. Потребителите свикнаха да търсят българско агнешко, според браншовия представител.

Ако в равнинните райони все още се намират работници за животновъдството, то в планинските райони това е невъзможно. Това каза доц.д-р Цонка Оджакова, председател на Асоциация за развъждане на породите овце Среднородопска, Каракачанска и Родопски цигай. Според нея дори наемането на работници от Казахстан и Таджикистан е трудно и става бавно. Разрешителното за работа се издава само за 9 месеца, а за това време хората дори не могат да свикнат със спецификата на работата във фермата. Връзката със земята е загубена, масово е обезлюдяването в селските райони и няма млади хора, които да се задържат в животновъдството.