25° C, предимно ясно
Но секторът се нуждае от специализирано образование за агроекоуслугите, подчертават експерти на Института по аграрна икономика
Нужда от специализираното обучение и от повече консултации, свързани с агроекосистемните услуги (земеделски дейности, опазващи екосистемите) изпитват много от българските ферми в страната. Особено тези, които са далеч от големите урбанистични центрове или пък не ползват външен консултант. Това е малка част от изводите на последното проучване на Института по аграрна икономика „Механизми и форми на управление на агроекосистемните услуги в страната“. То е първото по рода си у нас, което позволява да се направят важни изводи за размера, структурата и формите на управление на екосистемните услуги в българските ферми на този етап, изтъкват авторите.
Какво е агроекосистемна услуга според фермерите?
От направени 162 анкети с фермери из страната (40 от които в биологично производство) експертите констатират големи разлики в знанието що е то агроекосистемна услуга в зависимост от техния пол, възраст и образование, а също така тип, размери и местоположение на стопанствата.
Голямата част от анкетираните посочват, че имат някакви познания по отношение на концепцията за „услуги на агроекосистемите“. Значителна част от тях обаче признават, че степента на познание е задоволителна (27.8%), а близо една трета не са запознати (32%). Само около 17% от всички мениджъри на стопанства познават добре или много добре тази новоразвиваща се концепция.
Фермерите със средно общо и средно селскостопанско образование са с най-добри познания по темата– 16.3%. Тази група използва и в най-голяма степен външен консултант - 23%. Делът на мениджърите с високи познания на концепцията за агроекосистемни услуги е най-висок при агрофирмите (еднолични търговци и търговски дружества) и неблагоприятен при кооперациите ( Виж фиг.1).
Близо 46% от мениджърите съобщават, че периодът, през който полагат грижи за екосистемите и природата е сравнително кратък - до 5 години. Повечето от тях са с продължителен опит, съответно с „между 6 и 10 г.“ - 26.4% и „повече от 16 г.“ - 18%. Това е добър индикатор за ефективността на производството на агроекосистемни услуги, която изисква постоянни усилия за продължителен период от време. Делът на стопаните, които се занимават с фермерство за дълъг период от време (между 6 и 16 г.), е по-голям от дела на тези, които полагат грижи за екосистемите и природата за същия период. Но повечето фермери със сравнително по-малък земеделски опит обръщат тази тенденция и превръщат опазването на екосистемите и природата в управленческа стратегия на развитие. Това е показател за прогресивен тренд на промяна на отношението на „новото поколение“ мениджъри към опазването на природната среда и агроекосистемите в страната (виж фиг.2).
Биостопаните са предимно млади, над 1/3 са жени
В изследването се обръща специално внимание на биологичното земеделие като една от формите за управление на агроекосистемни услуги. Анкетирани са 40 лица от всички региони и подотрасъл.
Всички те се сблъскват повече или по-малко с екологични проблеми, като някои от тях са разположени в екосистеми с изразени социално-икономически проблеми като обезлюдяване, безработица, липса или недостатъчно развита инфраструктура. 62% от собствениците на стопанствата са мъже, 38% - жени. По отношение на възрастовата структура прави впечатление, че почти половината биостопани (48%) са млади (до 40 г.); 20% са на възраст от 41 до 55 г.; 24% са от 56 до 65 г. и само 8% са над 65-годишно. 57% от анкетираните са с висше образование (селскостопанско или друго); 39% - със средно образование; 3% - с професионална селскостопанска квалификация; няма мениджъри само с основно образование.
64% от биопроизводителите са отговорили, че познават концепцията задоволително, добре или много добре; 23% - че ползват услугите на външен консултант, когато се налага и само 7,7% - че не я познават.
Половината от биофермерите са доволни от възвращаемостта на средствата, вложени за прехода към биологично производство и смятат, че екоразходите им са оправдани. 31% твърдят, че разходите им не се възвръщат (виж фиг. 3).
Отговорилите положително на този въпрос са предимно млади. Докато тези, които смятат, че разходите за биопроизводство не са оправдани, са над 55-годишни.
Въпреки трудностите в бионаправлението няма нито един респондент, който да е отговорил, че ще прекрати дейността си, като почти 40% от тях възнамеряват да запазят или да разширят текущите си дейности – предимно пак младите. 9% възнамеряват да въведат нови екопродукти, а 3% - нови екоуслуги; 8% - да участват в директен маркетинг на продукти и услуги, 4% - да се интегрират с търговец на екопродукти; 3% да се интегрират с екопреработвател. Едва 1% смятат да се интегрират с екоизносител (виж фиг.4).
Еко- vs. икономическа ефективност
Според анкетираните 162-ма стопани агроекологичните услуги водят до високо увеличение на „общите производствени разходи на стопанството“ (50%), на „специализираните такива за опазване на природата“ (40%), на „дългосрочните инвестиции“ (50.7%), на „разходите за участие в програмите за държавно подпомагане“ (40%) и на „разходите за регистрации, тестове, сертификация и др.“ (50.7%).
За високо увеличение на общите производствени разходи съобщават половината, специализирани в „полски култури“ и „смесено растениевъдство“, три четвърти в „тревопасни животни“, както и всички пчелари. Най-малък е делът сред специализираните в „зеленчуци и гъби“ (всяко трето стопанство) и нито едно при „свине, птици и зайци“.
Интересни са и отговорите на питането за разходи за разрешаване на спорове и конфликти, свързани с опазване на екосистемите. За високи съобщава всяко четвърто стопанство, специализирано в „зеленчуци и гъби“ и „смесени животновъдства“, и всяко пето от тези в „пчелни семейства“. Нито едно от останалите стопанства не информира за подобен тип разходи.
Но и друго е вярно – че услугите за опазване на екосистемите увеличават икономическата, екологичната и социалната ефективност на стопанството. Болшинството от фермите подчертават, че природосъобразната им дейност води до 59% повишаване на икономическата ефективност и до 55% на екологичната; както и до подобрено опазване на екосистемите в района – 47%.
Високата икономическа ефективност се констатира най-вече при пчелини, зеленчуци и гъби - 100%, смесено растениевъдство - 75%, растениевъдно-животновъдни ферми - 73% и полските култури - 60%, а най-малко при тези в смесено животновъдство - 25% и свине, птици и зайци - 0%. За висока екоефективност съобщават всички от смесено растениевъдни стопанства, както и голямата част от тези с тревопасни животни - 60% и растениевъдно-животновъдство - 63%. Най-нисък е делът на специализираните в смесено животновъдство - 40% и свине, птици и зайци – 0%.
Висока социална ефективност се регистрира от всяка втора ферма „тревопасни животни“ и „растениевъдно-животновъдство“, по-малка част - от тези в трайни насаждения (39%) и смесени животновъдни (25%) и от нито едно от останалите категории стопанства.
А кой е водещият фактор, който стимулира
природосъобразните дейности? Фермерите отговарят – пазарното търсене и цени (51%). На следващо място са конкуренцията (37%), възможностите за повишаване на печалбата (37%), участието в програми за подпомагане (37%),финансовите възможности (35.8%), директни субсидии (34%), личната убеденост и удовлетворение (30%) и други.
Болшинството от фермите предвиждат да запазят текущите екодейности (58%), а немалка част - да ги разширят (37%) (виж фиг.5).
Изследването е само началото на анализа на управлението на агроекосистемните услуги у нас. Учените са наясно, че трябва да задълбочават темата с повече статистика, повече анкетирани стопани и мултидисциплинарни изследвания. Това налага и тясно сътрудничество с професионални организации на производители, консултанти и други заинтересовани страни.
И официалната система за събиране на аграрна, агроикономическа и агроекологическа информация в България се нуждае от усъвършенстване. За да може и по-прецизно да се обсъди и обществена подкрепа през новия програмен период за прилагане на ОСП. А и да се отговори на въпроса коя е добрата управленческа стратегия за типично българската ферма, следваща агроекологични принципи.
Коментари