Сеитбата се прави в края на април-началото на май

Фъстъците са топлолюбива, светлолюбива, влаголюбива, късна пролетна окопна култура. Те имат дълъг вегетационен период (средно 150 дни от датата на поникване). Залагат и формират плодовете си в почвата. Подходящи за отглеждането им са леките, добре аерирани, структурни, алувиално-ливадни и ливадно-канелени почви.

Сеитбата на фъстъците се провежда обикновено в края на април-началото на май, когато настъпва трайно затопляне на почвата и температурата в 10 см почвен слой е над 14-15°С. Извършва се редово при междуредово разстояние 70 см и вътре в реда – 15 см. Семената се засяват на дълбочина 5-8 см в зависимост от структурата на почвата. При по-тежки почви се препоръчва засяване на 5-6 см. Сеитбената норма е от 6-7кг/дка до 7-9кг/дка в зависимост от абсолютното тегло на семената (8000-10000 семена на декар).

При наличие на достатъчно почвена влага фъстъците поникват след 14-15 дни. Те встъпват във фаза цъфтеж 30-35 дни след фаза поникване. Цъфтежът продължава от 2 до 3 месеца (от 70 до 90 дни), а при късните сортове - до прибиране на културата. Цветовете се отварят сутрин. До вечерта оплождането приключва и цветовете прецъфтяват и изсъхват. На върха на цветната дръжка се намира образование - гинофор с оплодените семепъпки. Впоследствие гинофорът се удължава, извива надолу и забива в почвата на дълбочина 8-10 см, където протича образуването на плода и семената. Извън почвата гинофорът не се образува плод. Тази особеност налага провеждане на качествена агротехника (почвообработки, загърляне и др.).

Основната обработка (оран на дълбочина 28-30 см) на площите предвидени за отглеждане на фъстъци се провежда през есента, след прибиране на предшественика (пшеница , ръж, овес, царевица, слънчоглед, бостан, цвекло и др.). През пролетта се извършват предсеитбени обработки. Те включват брануване, култивиране (на дълбочина 12-16 см) и заравняване на почвата.

С основната обработка се внасят минералните торове - 40-50 кг/дка фосфорни и при необходимост – 10-15 кг/дка калиеви торове. Азотният тор (25-30кг/дка амониева селитра) се внася на два пъти – след поникване на фъстъците и в началото на цъфтежа. При фъстъците не се препоръчва торене с оборски тор.

В началните фази от вегетацията на фъстъците и през междуфазния период цъфтеж- формиране на плодовете растенията са с високи изисквания към влагата в почвата. През тези периоди нивото на почвените влагозапаси трябва да се поддържа над 75% от ППВ. При дефицит на влага цъфтежът на фъстъците се преустановява, което се отразява неблагоприятно на добива.

След поникване на семената и очертаване на редовете се извършва първото междуредово окопаване. През вегетацията се провеждат 3-4 междуредови обработки и 2-3 вътре в реда.

След прецъфтяването на долните съцветия фъстъците се загърлят. Първото загърляне се извършва в края на юни-началото на юли, второто – през втората половина на юли, а третото – в края на първото десетдневие на август. При трикратно загърляне на фъстъците се получават по-високи добиви.

Фъстъците се отглеждат при поливни условия. Първата поливка се извършва в началото на цъфтежа, през юни, а следващите – през две-три седмици. Поливките се прекратяват в средата на август. Късните поливки удължават вегетацията на фъстъците и често са причина за покълване на семената.

Процесът на зреене при фъстъците не протича едновременно, а с последователността на цъфтежа и реколтата обичайно се прибира през втората половина на септември.

У нас най-отглежданите сортове фъстъци са Садово 2609 и Калина. Нови високопродуктивни българските сортове са Росица, Орфей и Кремена.

Фъстъците се нападат от редица болести: брашнеста мана, кафяви листни петна, вертицилийно увяхване, склероцийно гниене, сиво гниене и др.. Един от важните неприятели по фъстъците е червеният паяжинообразуващ акар. Подходящи акарициди срещу този вредител са Нисоран 10 ВП, Аполо 50 СК, Вертимек и др..