18° C, предимно ясно
Трябва да се върви основно към поливно земеделие, и явно не само при царевица, ориз и трайни насаждения, а и при полските култури
Дъждът в края на юни малко „посъживи" пролетниците в страната. За съжаление, падналите количества няма как да компенсират сушата, която вече е обхванала цялата страна. В отделни райони валежите бяха повече и по-интензивни, в други - почти символични. В последващия период имаше отново кратки и най-вече локални дъждове, който също не бяха от голямо значение. Но все пак е по-добре отколкото нищо. Горещото и сухо време, което се прогнозира занапред, не вещае нищо добро за слънчогледа и за царевицата. А притесненията на земеделците са напълно основателни. Картината на състоянието на полетата е много различна не само в цялата страна, но буквално на съседни полета. Трудно е да се направи обобщение дори за едно стопанство.
Положението при слънчогледа в Южна България е критично, каза Ангел Вукодинов, зърнопроизводител от района на Съединение. В нашия район от първата половина на май до сега не е валял дъжд със стопанско значение. Преди десетина дни имаше валежи, като паднаха различни количества на отделните полета - между 5-10, до 15 литра. Макар и недостатъчно, те дадоха „глътка въздух" на пролетниците, но само толкова.
В насажденията вече се
наблюдават подгорели слънчогледи,
на които долните 2-3 етажа, а на места дори и до 4-ия етаж листа са изсъхнали. Така че състоянието на маслодайната култура става доста тежко. Все още не може да определим кои посеви ще са по-добре - ранните или по-късните. При по-ранните, които са по-напред в развитието, активният цъфтеж съвпадна с много големите жеги, които продължиха почти две седмици, което се отрази лошо на опрашването и оплождането. При по-късните - дано валежите помогнат, но пък и занапред се прогнозират горещини, така че предстои да видим какво ще се получи. При всички положения обаче отсега се знае, че добивите от слънчоглед, поне в нашия район, ще са силно редуцирани.
При царевицата положението щеше да бъде почни същото, но културата
в района на Южна България традиционно
се отглежда само на поливни площи
Което е добра практика и решение за зърнената култура, която въпреки постиженията от страна на селекцията за хибриди с висока сухоустойчивост, се нуждае от добра влага. И по принцип това е правилната технология за отглеждане на царевицата. И всичко щеше да е наред, ако водата, която имаме, се използваше оптимално за земеделски цели. Уж е налице, но не съвсем, защото мъките с напояването не свършват.
Тази години и ние се опитваме да гледаме царевица поливно, казва Ангел Вукодинов. Но и през този сезон водата продължава да е голям проблем - доставките не се подават ритмично, редовно има спадове. Хубаво е, че през последните 2-3 години се заговори малко „по-гръмогласно" по темата за поливното земеделие, но към момента виждаме едва някакви наченки на малки стъпки в тази посока. А трябва да се направят изключително много неща, знаете, за да се постигнат видими резултати. Освен това в един момент дори да се направят много инвестиции и на държавно, и на частно ниво,
ако не се урегулира управлението
на водите и да има нормални графици,
работещи вътрешни съоръжения и канална мрежа и т.н. ще продължи да има много проблеми.
Един от сериозните препъникамъни в напояването според земеделските производители е работата на Напоителни системи - изключително тромава, неефективна и нереформирана структура.
Не съм убеден, че Напоителни системи ще могат да отговорят на предизвикателствата, казва и Ангел Вукодинов. В това дружество има доста неща, които не са добре - структура, начин на управление, огромни бордове на директори, и т.н, и т.н., които не работят ефективно. Пак казвам, хубаво е, че има някакво възстановяване на структурната мрежа, а и вече се търсят решения, но всичко е доста бавно. Надявам се, че със законови мерки ще могат да се облекчат и финансово земеделците. Но това е само началото, много трябва да се работи - и по отношение на самото дружество, което управлява водите, и по отношение на някакъв вид партньорство между земеделци и институции. Така например вътрешноканалната мрежа е в абсолютно разбито състояние, и ползата е незначителна. Това че уж има магистрала, ама няма никакъв път до селото, в което живееш, т.е. каква е ползата? Та същото е и с водите, дори да имаме вода, ако не можеш да я закараш до полето, за да произведеш продукция с високо качество, то работата не е свършена докрай.
Самото управление на водите
в България поначало е сбъркано
За този ценен ресурс отговарят много институции – цели три министерства и още безброй агенции и държавни структури. Съответно всеки „дърпа чергата" към себе си - Министерството на енергетиката иска водата за вецовете, Министерството на околната среда и водите също си има интереси, МЗХ - за напояване. Отделно са по-малките язовири, които навремето са правени за някакъв временен запас - хем да балансират водните ресурси, хем земеделците да имат пряко вода. Та и те са в безобразно състояние, казват производители. От една страна много от тях са с неизяснена собственост - подчинени са на местни интереси и на практика фермерите въобще нямат достъп до водата в тях.
Като цяло преносната мрежа и тя е трагедия - липсваща, амортизирана, деградирала - пълно безхаберие. И на въпроса: „Кога ще имаме съвременно напояване?" е много трудно да се отговори. На много места фермерите се опитват да направят каквото могат със собствени сили и средства. Но в ситуацията няма как едностранчиво да се случат нещата. В района на Пловдив, Пазарджик и Стара Загора масово
земеделците изграждат поливни
системи в стопанствата си
В тези райони на страната е невъзможно да се отглежда царевица без напояване, а също така има оризища, както и зеленчукови и овощни градини, за които не просто е необходимо, а е задължително да има напояване.
В нашето стопанство се поливат около 2500 дка, т.е около 15% от общите площи, казва Ангел Вукодинов. При царевица 1 декар напояваме с по-съвременни системи - пивотни, т.е. дъждуване и около 1500 дка по гравитачен път, като модернизирахме системата с матрици, клапи и други, с които да регулираме водата на ниво вадичка. По този начин може да я спираме, да я пускаме, да я намаляваме, да я увеличаваме, а така имаме по-ефективно напояване, както и икономия на вода. Да не забравяме, че ефектът е не само, че
поливаш по-качествено,
но и се намалява ерозията на почвата,
освен това производството е по-рентабилно.
Ясно е че проблемите с водата не са малко, чакат решения, които дано да се намерят в по-близко бъдеще, надяват се производителите. Не може обаче да подминем и въпроса за това колко се плаща за нея.
Цената на водата към момента е много висока, на места направо ужасяваща, коментира Ангел Вукодинов. Тя е различна за отделните райони, както и според начина на подаване. Движи се на кубик от 3 ст. за ориза, който се напоява гравитачно и 16,5 ст. за царевица, като друг е въпросът защо при отделните култури трябва да е различна. След това до помпените станции цената стига до 20-30 ст.,
за да стане близо 1 лв. докато дойде до полето
Първо има значение нормата, която е определена по методика и второ, незнайно защо за някои култури има преференции. Всичко това би трябвало да се промени, като цената намалее с въвеждането на новия закон, който в момента е на второ четене. Той е от т. нар. УОИИ - услуга от обществено икономически интерес, като в случая ще е доставката на вода. Типично по български обаче единственият доставчик на тази услуга е Напоителни системи, което е в противоречие на пазарните механизми. Дружеството ще получи около 30 млн. евро, като около 70-80% от тях ще бъдат компенсация към земеделците, които имат договор с него. Така че се надяваме цената да стане по-поносима. А в момента се очаква да се разработи методиката, която вече мина през Парламента, чака се решение на МС, за да се издаде заповед на базата, на която да се определят новите цени. Към момента всички фактурираме и плащаме на старите скъпи цени.
ПРЕЗ ЮЛИ ОБЕЩАВАТ
ПОВЕЧЕ ВОДА ЗА НАПОЯВАНЕ
В последният ден на юни на срещата между тримата ресорни министри - на околната среда и водите, на енергетиката и на земеделието и храните, както и експерти от трите ведомства с представители на аграрния сектор, бе постигнато съгласие за търсене на решение за допустимо увеличаване на водния обем за месец юли.
Според земеделските производители предвиденият график за юли е недостатъчен за нуждите на площите, които към момента се напояват и това поставя под сериозен риск успешното напояване. След като аргументите от страна на браншовите организации бяха изслушани, беше договорено графикът да бъде увеличен.
Коментари