Специалната й история е описана подробно благодарение на ДНК-анализ на 445 вида

Ива ТОНЧЕВА

Айсберг, салата, маруля и други подобни зелении, които ядем днес, произлизат от диви растения, модифицирани преди 6000 години в Кавказ заради извличането на маслото от семената им. Древните гърци и римляни са ги отглеждали, за да ги използват като листни зеленчуци и така с времето марулята се оказва и в нашите чинии. Специалната история на марулята е описана подробно благодарение на ДНК-анализа на 445 вида марули, направен от Университета Вагенинген, Нидерландия и Пекинския институт за геномика (BGI). Проучванията им отварят вратата към по-бързо и ефективно отглеждане на по-устойчиви хранителни култури.

Опитайте се да си представите колекция от 2500 различни вида марули: приблизително 1500 сорта, отглеждани някога от фермерите някъде по света и приблизително 1000 популации от диви марули от крайпътни и природни резервати. След това се опитайте да си представите ДНК, събрана от всички тези видове и използвана за определяне как е дошла марулята в чинията ни.

Първите диви растения са модифицирани за отглеждане преди 6000 години в Кавказ. Тези първи марули са били подходящи само за събиране на семена за извличане на масло, а древните гърци и римляни са отглеждали тези растения, за да ги използват като листни зеленчуци, но по онова време те все още са имали бодли на листата си. Историята, разказана от ДНК-анализа, продължава, до американците, които се нуждаят от свойства от диви сортове, за да променят меката и гладка маслена салата в твърда, напукана маруля айсберг. Цялата тази информация идва от ДНК на тези типове марули!

Бавна миграция през Европа

Центърът за генетични ресурси - Нидерландия (CGN), който е холандската генна банка и част от Университета Вагенинген, Нидерландия, управлява колекция от 2500 вида. Това е най-голямата, най-пълната и най-добре документирана колекция от марули в света.
В сътрудничество с китайския BGI се определя редът на ДНК за всички 2500 вида, включително анализ на генетични варианти и разликите и приликите между тях. Резултатите за първите 445 вида маруля са представени в публикация в Nature Genetics за произхода и историята на размножаване на културата. Подробната информация вече е достъпна. Оказва се, че съвременните сортове култивирани марули наподобяват най-вече дивия си предшественик Lactuca serriola от Кавказ, като първите култивирани марули трябва да са били отглеждани за семена и използвани за масло. Бавната миграция на марулята из цяла Европа през Римската империя, както и преходът от посевна култура към листна, също могат да бъдат възстановени.

Айсберг срещу „древна“ маруля

Проучването също така успя да определи точката, в която по-новата салата айсберг се отклонява от „древната“ маруля в генетичния материал на дивата Lactuca virosa: факт, който отдавна се предполага въз основа на генеалогичните данни на тези сортове марули.

Анализът на връзката между информацията за ДНК и характеристиките на култивираните марули показва, че се е извършвал строг подбор на признаци, които са били желани за производство и консумация, т.н. „характеристики на опитомяването“ като липсата на шипове и бодли. Определянето на местоположението на няколко гена в ДНК е възможно чрез анализ на връзката между вариацията на ДНК и „характеристики на опитомяването“ чрез така наречените изследвания на геномни асоциации (GWAS).

Според Роб ван Треурен и Тео ван Хинтум от Вагенинген, двамата съавтори на публикацията, изследването прекрасно показва колко информация може да бъде събрана от ДНК в колекция от генна банка. Това също така показва колко важно е опазването и защитата на биологичното разнообразие и генетичните източници за устойчивото снабдяване с храни по време на климатичните промени и нарастващото население на света.

„Определянето на ДНК реда на материала в нашите колекции, както и в други, дава възможност на науката да проследи скритите досега признаци в хиляди сортове и диви популации от маруля и други култури. Извършвайки това, ние получихме ключа към огромно съкровище. Представете си, например, че изследванията показват, че определени гени са важни за устойчивостта срещу суша или определена болест. Тогава ще можете да търсите в ДНК- банката такива с гени, които изглеждат много сходни и използвайки тези ресурси, бихте могли да развъждате растения много по-бързо и по-ефективно от това, което е било възможно преди. Това е направо революционно!"