11° C, предимно ясно
Напояването е най-важният проблем, който трябва да се реши и то възможно по-бързо, защото земеделците стават все по-неконкурентоспособни, смята Пламен Пенчев
Ваня ВЕЛИНСКА
Изминаващият сезон отново чертае разнородна картина и в отделните райони на страната, а и в земеделските стопанства. Като цяло есенниците се справиха сравнително доста добре, въпреки че някои организации поискаха допълнително подпомагане за по-малките добиви от пшеница и рапица. А статистиката отчита над 7 млн. тона зърно в страната.
В нашия район - Бяла Слатина и околността, резултатите от есенниците са добри, бих ги определил като нормални и сходни с миналогодишните, казва Пламен Пенчев. Положителното е, че качеството е по-добро. При рапицата също сме по-доволни от миналата година - средният ни добив е около 450 кг/дка. Практиката в нашето стопанство е да я продаваме до 10-ина дни след жътвата. В България има преработвателни мощности, основно за биодизел, те си работят, така че нямаме никакъв проблем с реализирането ѝ.
Стопанство „Виялишки - 90" е едно от малкото в страната, в което
рапица се гледа повече от 20 години, и то без прекъсване
И в хубави, и в лоши години земеделците сеят и успяват да реализират продукцията. Колкото до грижите на уж „капризната" култура, те подхождат с професионализъм и с мисълта, че добрите практики са в основата на успешното производство. Няма лесна и трудна култура, за всички трябва да се полагат избраната за вида технология и да не се „мрънка", а да се работи.
При пролетниците определено, и то още отпреди месеци стана ясно, че обстановката ще е много по-сложна, и то почти навсякъде, с изключение на поливните полета, разбира се. Добивите от слънчогледа са много ниски, а там, където е ожъната царевицата, те са катастрофални. Сухото и горещо лято, а най-вече и много високите температури изключително затрудняват оплождането и опрашването. През последните години ясно се отчита, че
дори сухоустойчивите хибриди не могат да се справят с тежките условия
Просто всичко си има предел, а явно той в такива ситуации е надскочен.
При нас, както и в цялата страна, температурите по време на развитието на пролетниците, бяха много високи, коментира Пламен Пенчев. Валежите в района бяха по-малко от миналата година. Ако търсим положителното обаче, то опрашването определено протече по-добре отколкото през миналия сезон, когато имаше повече дъжд, и то не се получи много добре, което съответно повлия на крайните резултати. Така че се надявахме това да се отрази на добивите и те да не са чак толкова ниски. Колегите, които работят покрай Дунав, където почвите като цяло са много сухи, ожънаха по 100-150 кг/дка, даже и по-малко. Ние миналата година получихме средно слънчоглед 250 кг/дка, което е добре при дадените условия. За съжаление, обаче сушата си каза тежката дума и при нас положението е много тежко. Равносметката на кантара е показателна: 180 кг/дка от слънчоглед и 150 кг/дка от царевица.
Колкото до по-ранните жътви, земеделецът не смята, че те са от значение. Практиката през годините показва, че слънчоглед се е жънал в началото на август, въпреки че обичайното време е в края на месеца – началото на септември.
Най-големият проблем се очертава при царевицата
Зърнената култура се представя изключително зле през последните няколко години, и то в цялата страна. Видно е, че царевицата трябва да се отглежда при напояване. Всъщност да напомним, че допреди прословутия преход, в голямата си част царевичните полета са били на поливни площи. Което трябва да ни говори, че това не е никак случайно.
При царевица ситуацията е много зле, добиви от порядъка на 250 кг/дка са критични, коментира Пламен. С тези резултати при културата, а те са масово в страната, а на места и по-ниски, каквато и да е цената на зърното, то земеделецът е на минус. Не може да се покрият разходите, а за реализиране на някаква печалба дори не говорим. Какъвто и да е хибридът, то при тези условия, той няма никакъв шанс. За съжаление, дори и да е трудно да се отглежда царевица, то не може да се откажем от нея заради сеитбооборота. В нашето стопанство изключително много държим на тази важна практика.
За да намалят риска, много земеделци
започнаха да включват и други култури в сеитбооборота на стопанствата си
Сред тях е соргото, което се счита за по-добрата култура, в сравнение с царевицата, при силно засушливи условия. За съжаление, земеделците споделят, че и при него ситуацията не е много по-добра. В условия на продължително засушаване и екстремно високи температури, то и „камилата" сред растенията, както наричат соргото, не може да се справи много добре. Разбира се, всичко е относително, тъй като на места с лоаклни превалявания, картината е по-различна и там и царевицата, и соргото, са значително по-добре като представяне. Така че, където е имало макар и малко дъжд, развитието на растенията е било по-добро, съответно и очакванията са за „по-прилични" резултати.
Пробвали сме сорго, имаме поле с него, но и там ситуацията не е много по-различна, казва Пламен. Затова тази година решихме да опитаме с нова култура, като проба, а именно памук, само няколко декара. Искаме да наблюдаваме развитието му в района, дали ще има и какви болести и неприятели ще се „появят". Въобще памукът е непозната за нас култура, въпреки че, стари хора разказват, в миналото, до 1965 г., в района е имало площи. Към момента растенията се развиват добре, а и те са подложени на суша, но до края на вегетацията им има много време.
Памукът като южна култура би трябвало да се справи със засушаванията
Площта е малко, както казах, само експериментално, дори ще го прибираме на ръка. Стига да се получи добре, ще пробваме и догодина, пък след това ще мислим за по-големи площи. Добре е, че в Бяла Слатина има предприятие, което работи с памук. Ако успеем да развием начинанието, ще търсим сътрудничество с него, но засега отглеждането е символично, няма да имаме количества.
Търсенето на по-устойчиви култури, разбира се, е правилната посока. Но е важно и да се работи за разрешаване на проблемите с напояването. Да се вземат бързи мерки, не днес, а като се казва, трябвало е да се направи вчера. Още повече, че на дневен ред тази година лъсна брутален недостиг на питейната вода на много места в страната. Но всъщност по двата проблема трябва да се работи паралелно, защото са еднакво важни за сигурността на държавата.
Видно е на всички, че трябва да вървим към напояване, категоричен е успешният производител. Земеделието ще се развива, ако се вземат присърце проблемите с напояването, което съществуваше, не говорим за ново, а за това, което имаше и беше разрушено. Това, което се прави напоследък, са плахи стъпки,
май повече се говори, а трябват сериозни действия
Ние, самите производители, също работим и търсим ефективни решения, които да са в полза на казуса напояване. Не бива да се отлага, всеки ден е от значение и от това ще зависи производството в България. Не се ли възстанови напояването, просто сме обречени. Този цикъл на сухи години не се знае докога ще продължи. А сме чували от стари хора, че е имало и преди сушави периоди. То и затова са ги направили тези напоителни системи през 70-те години на миналия век, както се казва, видели са зор, а не е било от някаква прищявка. А ние с лека ръка позволихме, съграденото много лесно да бъде разрушено. А сега се чудим какво да направим.
И друг важен въпрос, който се неглижира, според Пламен Пенчев, а именно за районирането на културите. От години всеки земеделец отглежда стихийно, какво му хрумне. Има пазар за лавандула, печели се, хайде да създаваме площи. И Добруджа стана лилава. Падна цената, стоят количества по складовете. Има субсидии за тикви, хайде да се сеят. Доста мними земеделци доволно си прибраха парите. Започнаха да се дава допълнително подпомагане за тютюн, уж за необлагодетествените райони, за да има поминък за населението, тъй като други култури там трудно се гледат. А какво се получи - площите се увеличават, и то в равнинните райони.
Причината - има добро финансиране
Никой не коментира това, а трябва. Още примери колкото щеш.
Районирането на културите трябва да е държавна политика, категоричен е земеделецът. Например в района на Средна гора - Стрелча, Панагюрище, Павел Баня, там преди 1990 г. се гледаха само етерично-маслени култури. След това поради нашата лакомия в Добруджа се засадиха над 100 хил. декара лавандула, по статистика го дават така. После какво стана - имат още нереализирано масло, развалят се насаждения, но успяха да съсипят бизнеса на колегите. А в Розовата долина, именно затова се нарича така, там не стават зърнени култури, а трябва да се гледат рози, лавандула, маточина и т.н. Сега насажденията са намалели драстично и не знам дали е възможно въобще да се възстановят. И още нещо.
Няма наука в земеделието в България
Преди ненапразно са направени тези институти по райони - царевицата тук, в Кнежа, пшеница - в Добруджа, и т.н., и т.н. именно, за да могат да се правят изследвания, опити, анализи. Сега няма никой. Това райониране, според мен, трябва да възстанови от Министерството. Ще дам за пример Италия, където по райони е определено какво да се гледа. И да не каже някой, че е дискриминация и нарушаване на свободното предприемачество и в този ред на мисли. Така е решено като най-целесъобразно за отглеждането на дадената култура и това е. Ако на някой не му харесва, отива в район, където се гледа това, което иска. Има ред и правила.
Коментари