EК си поставя за цел да развие малките и средни крайбрежни предприятия

Радина ИВАНОВА

Аквакултурата - отглеждането на риба, черупкови видове и водни растения е един от най-бързо растящите хранителни сектори. Световното производство нараства с близо 7% на година и осигурява около половината от общото консумирано количество риба. В ЕС, според данни на Европейската комисия, аквакултурата представлява почти 20% от производството на риба и пряко осигурява заетост на около 85 000 души. Секторът е съставен предимно от малки или микропредприятия в крайбрежни и селски райони.

Но с едва 4% от общото производство на аквакултури (2015 г.), биологичната дейност все още е в начален стадий в Европа. Напоследък обаче секторът изглежда има бурен растеж. Според годишния доклад за 2020 г. на Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултура EUMOFA се отчита 20% ръст в потреблението на биологични продукти от аквакултури през последните 5 г. Във Франция се стига до 48% дял. Значителна част от търсенето се задоволява чрез внос, идващ от Великобритания и Норвегия. Потенциалът за растеж в тази сфера е видим, а възможностите за производителите от ЕС ще бъдат и по-големи.

С влизане в сила на новото биологично законодателство от 1 януари 2022 г. Европа ще трябва да увеличи „значително“ производството на биологична аквакултура. Поне такива са целите на ЕК, публикувани в новия „План за действие за ускоряване на биологичното земеделие и аквакултурите в Европа“, представен на 25 март.

Комисарят по околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс определи новия план като решаващ инструмент. Той заяви, че биологичното земеделие предоставя много ползи за околната среда - здрави почви, чисти въздух и вода, биологичното разнообразие.

В същото време, тъй като търсенето нараства по-бързо от производството през последното десетилетие,

„биологичният сектор носи икономически ползи за своите играчи“

Това е в съответствие с европейската зелена сделка и стратегиите „От фермата до трапезата“ и „Стратегия за биологично разнообразие“. Планът предоставя инструменти за осигуряване на балансиран растеж на и без това бързо развиващия се биосектор. Общата цел е да достигнем 25% от земеделските земи (общо за ЕС) под биологично управление до 2030 г., както и значително увеличаване на биологичната аквакултура.

Еврокомисарят предлага 23 действия, структурирани около три оси - повишаване на потреблението, увеличаване на производството и допълнително подобряване на устойчивостта на сектора. Някои от тези 23 действия са кампании за насърчаване на ЕС или засилване на борбата с измамни практики, както и подобряване на проследяемостта.

С описаните действия Европейската комисия има за цел също така да насърчи местната и дребна инициатива, както и да подкрепя научни изследвания и иновации. И не на последно стремежът към биологичното производство да бъде пример за преход към устойчиво земеделие и аквакултури.

Кои още инструменти ще допринесат за развитието на биологичната аквакултура?

В допълнение към плана до месец ЕК ще приеме и нови стратегически насоки за устойчиво развитие на аквакултурите, които включват минимизиране на използването на пластмаси и ефективното използване на водата и енергията.

Комисията също така насърчава държавите-членки на ЕС да включат увеличаването на биологичната аквакултура сред целите на своите национални стратегически планове и да подкрепят този вид производство с част от наличните средства по новия Европейски фонд за морско дело, рибарство и аквакултури 2021-2027 (сега той се нарича Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

В работния документ на службите на Комисията за перспективата на морския басейн и насоки към програмата усилено се набляга на устойчивите практики като биопроизводството. Според документа „биологичната аквакултура може да помогне за задоволяване на потребителското търсене на диверсифицирана висококачествена храна, произведена по начин, който зачита околната среда и осигурява хуманното отношение към животните. Също така може да помогне за запълване на празнината между търсенето и производството на продукти от аквакултури в ЕС за устойчиви продукти и да намали натиска върху дивите запаси“.

От 2022 г. Комисията възнамерява да подкрепи изследвания и иновации за алтернативни източници на хранителни вещества, хуманно отношение, насърчаване на инвестициите в адаптирани мултитрофични системи за аквакултури (поликултурно отглеждане), и насърчаване на люпилни за биологично отглеждане на риби.

Програма „Хоризонт Европа“ ще продължи да подкрепя научноизследователска иновация за биологична аквакултура. А методът за политическа координация (т. нар. отворен метод на координация) ще продължи да позволява на държавите-членки на ЕС и заинтересовани страни да обменят най-добри практики и иновативни подходи за по-нататъшно развитие на биологичната аквакултура.

Държави от ЕС с най-голям обем на производство на биологична аквакултура през 2019 г. 
Източник: Доклад за световното биоземеделие за 2021 г.
Държави от ЕС с най-голям обем на производство на биологична аквакултура през 2019 г. Източник: Доклад за световното биоземеделие за 2021 г.