Елементът балансира неблагоприятните ефекти на азотното торене и играе стабилизираща роля за получаване на сигурни, стабилни и качествени добиви

Фосфорът е един от основните макроелементи, който има много голямо значение за правилното хранене на културните растения. Той е вторият дефицитен хранителен елемент в земеделието след азота, от който зависи както качеството на добива, така и почвеното плодородие.
В съвременното земеделие фосфорното хранене играе ключова роля поради няколко причини:

1. Фосфорът участва в много важни жизнени процеси и функции в растенията: образуване на клетъчните ядра и деленето на клетките, предаване на наследствената информация, пренасяне на енергия и пр.

2. Чрез многостранните си физиологични и биохимични функции фосфорът повишава устойчивостта на растенията към стресови фактори - ниски и високи температури, суша, болести, балансира неблагоприятните ефекти на азотното торене и играе стабилизираща роля за получаване на сигурни, стабилни и качествени добиви.

3. Фосфорните суровини за производство на фосфорни торове (фосфорити) са ограничени и локализирани само на няколко места в света - Северна Африка, Русия, САЩ и др.,

което обуславя нарастващ дефицит, голямо търсене и високи цени

4. В резултат от бързото взаимодействие на разтворимите фосфорни торове с почвени компоненти (съединения на желязото и алуминия, карбонати, глини и др.) се образуват фосфатни съединения с понижена разтворимост и достъпност за растенията, поради което коефициентът на усвояване от торовете e много по-нисък от азотните торове.

5. Преди прилагането на системно торене практически всички почви са слабо запасени с достъпен фосфор за растенията, но при многогодишно системно торене в почвата се акумулират значителни и вариращи количества от т. нар. остатъчни торови фосфати, с което се създава голямо разнообразие на почвите по отношение на запасеност и в съответствие с това различна необходимост от фосфорно торене.

6. Индустрията за производство на фосфорни торове

замърсява силно околната среда

7. Както дефицитът, така и излишъкът на фосфора в почвата води до дебалансирано минерално торене и влошава качеството на растителната продукция.

Многостранната роля на фосфора е свързана с участието му в редица важни и незаменими органични съединения: нуклеинови киселини, нуклеопротеини, фосфатиди, захарофосфати и пр.
Съдържанието на Р2О5 варира и е много по-високо в зърното (0,7-2,0%) в сравнение с вегетативните органи. Износът на фосфор зависи от вида на културата и при високи добиви от житните култури е от 4 до 6 кг Р2О5 (2-3 пъти по-малък от този на азота). Усвояването на фосфор протича през цялата вегетация и както е при азота се преизползва от старите листа в младите и зърното.

При дефицит младите растения показват характерни симптоми: червено-виолетово оцветяване на стъблата и периферията на листата, дребнолистие и предварително опадане на листата.
При добро снабдяване на растенията с фосфор се получава по-силен растеж на кореновата система, ускоряване на растежа и плододаване, устойчивост към стресови условия (особено на ниски температури), устойчивост на болести и полягане, подобряване качеството, повишаване трайността при съхранение, подобряване жътвения индекс и др.

Общото съдържание на фосфор (Р2О5) в почвата е ниско,

но варира в широки граници (от 0,050 до 0,200%) и зависимост от материнската скала, насоката на почвообразователния процес и предварителното торене. В льосовите черноземи е по-високо от това на почвите, развити върху варовици, глини и пясъци.

По-голямата част от почвения фосфор е във форма на неорганични фосфати, свързани с със съединения на калций, алуминий и глинестите минерали. Останалите около 30-40% са свързани с органичното вещество на почвата.

С напредване процесите на почвено излужване и деградиране (от карбонатните и типични черноземи към сиви горски почви), заедно с понижаването на рН (вкиселяване на почвите) стават характерни трансформации на фосфора по почвения профил, изразяващи се в намаляване на фосфора в повърхностните хоризонт за сметка на по-дълбоките слоеве и превръщане на калциевите фосфати в железни и алуминиеви.

Снабдяването на растенията с фосфор зависи не толкова от общите му запаси в почвата, а предимно от наличието на леснодостъпни или усвоими почвени фосфати, чието ниво се определя предимно от историята на предшестващото торене.

Балансът на фосфора в земеделието е по-стабилен от този на азота

Основните пера на разход са износа с реколтата, възможните загуби чрез износ на почвена маса с ерозията и трайното фиксиране в недостъпна за растенията форма. Измиване на фосфор в подорните хоризонти не става. За сметка на това водоразтворимият торов фосфор от суперфосфата бързо се трансформира в по-слабо достъпни и частично недостъпни за растенията фосфати.

Износът на фосфор с реколтата е 2-3 пъти по-нисък от този на азота и калия. Същевременно коефициентите на усвояване от растенията са много по-малки поради превръщането на торовия фосфор в слаборазтворими съединения. В зависимост от почвите и нормата на торене тези коефициенти са в границите на 5 до 20% от торовата норма в годината на торенето. За да се компенсира по-ниският коефициент на усвояване, се препоръчва бедните и слабо запасени с усвоим фосфор почви да се торят с норми, които

надвишават 2-3 пъти биологичния износ с реколтата

При такова торене става системно обогатяване на почвата с остатъчни торови фосфати, с което се подобрява съдържанието на достъпен за растенията фосфор и намалява необходимостта от торене. При почви с добра запасеност се преминава към т. нар. поддържащо торене с норми, които съответстват на реалния износ с реколтата или торенето се изключва.

Вследствие на многогодишното системно торене до 1990 г. почти всички почви бяха обогатени в различна степен с достъпен за растенията фосфор, при наличието на много голямо разнообразие (от 3-4 до 15-20 и повече мг Р2О5/100 g почва). Това се дължи както на нееднаквото торене, така и на различните свойства на почвите Тежките глинести почви с кисела реакция свързват по-здраво торовия фосфор и обогатяването им с достъпни за растенията фосфати става по-бавно и с по-голям разход на торове. Леките песъчливи почви се обогатяват по-бързо и с малък разход на торов фосфор.