Най-голяма е опасността за младите растения, които не са добре вкоренени

В практиката в резултат на високата сума на валежите или при бързото разтопяване на голямо количество сняг се наблюдават два основни типа вредно въздействие върху посевите в зависимост от сезона, както и от условията.

1. Преовлажняване на почвата до пълна влагоемност, при което има запълване на всички почвени пори.

2. Механично унищожаване или затлачване на посеви от стичащи се повърхностни води, често благоприятствано от наклон на терените.

Преовлажняването на почвата причинява насищане на почвените пори с вода, с което се създава дефицит на кислород, необходим за дейността на растителните корени и микроорганизмите. При тези условия обменът на кислород между атмосферата и почвата е затруднен или невъзможен. Без кислород растенията не могат да поддържат основни жизнени функции, като усвояване на хранителни вещества и вода, фотосинтеза, растежът на корените и пр. Освен това се образуват вредни за растенията газове, като въглероден диоксид и етилен.

Степента на поражения върху растенията се определя

от няколко фактора: вида и свойствата на почвата; релефът на терените, вида и фазата на развитие на културата, продължителността на наводняване, температурата на въздуха и почвата и наличието на растежни пъпки на повредените растения, които биха могли да възстановят растежа. Съществуват видови различия по отношение нуждата от кислород. В допълнение, влияние оказва вида и възрастта на посевите.

Тежките, глинести почви, с уплътнени и трудно водопропускливи хоризонти, страдат най-много от повърхностно преовлажняване. Такъв е случаят с глинестите черноземи в Северозападна България, където това явление е почти ежегодно. Равният релеф, без естествен повърхностен дренаж, благоприятства вредите от преовлажняването.

Наводняването и преовлажняването влияят отрицателно и на почвеното плодородие по различен начин. При наводняване е възможно изнасяне на почва с растения от връхните части и склонове на релефа и затлачване на посеви в ниските места.

Повърхностното уплътняване с образуване на почвена кора

оказва неблагоприятно влияние върху поникването и ранното развитие на пролетните култури.

Вредите от преовлажняване и наводняване са силно зависими от температурата на почвата, тъй като изчерпването на кислород е температурно зависимо. Със затопляне на почвата се повишава опасността от загиване на посевите. При 10-15оС това става за 3-4 дни, а при 20-25оС за 1-2 дни. По-ниските и хладни температури удължават преживяването, тъй като метаболитната активност на растенията е по-слаба и нуждата от кислород е малка. Общо взето, относително ниските температури в ранна пролет са причина за относителната устойчивост на пшеницата към преовлажняване.

Забавеното развитие от хладното и влажно време

благоприятства развитието на коренови болести, причинени от гъбите фузариум, фитофтора, питиум и други, причиняващи отслабване или загиване на растенията. В крайна сметка се получават по-късни, редки посеви, с по-малък добивен потенциал.

Освен кислородния дефицит отрицателно въздействие върху посевите оказват азотните загуби, ставащи чрез различни механизми:

* Измиване на нитрати в дълбоките почвени хоризонти, предимно при леките по механичен състав (песъчливи) почви.

* Повърхностно отмиване до водните басейни.

* Денитрификация на нитратите до летливи азотни окиси в тежките глинести почви със силно изразени анаеробни условия.

Обратно на азота, създаването на анаеробни условия в прeовлажнените почви увеличава разтворимостта на почвените и торови фосфати.

Размерът и типът на загубите се определя

предимно от механичния състав на почвите – при леките почви преобладава измиването на нитрати, а при тежките глинести - денитрификацията (разлагане на нитрати с излитане на азотни окиси в атмосферата).

Отрицателното действие на преовлажняването върху крайния добив се дължи на комбинираното действие на повреди на кореновата система и други фактори

Мерките за предотвратяване и намаляване опасността от преовлажняване са в следните насоки:

*Подобряване на естествения дренаж чрез подходяща организация на терените.

* Специфична основна обработка на почвата, включваща дълбоко разрохкване на водонепропускливите подповърхностни почвени хоризонти.

* Подобряване на сеитбоборота, включвайки дълбококоренови многогодишни култури.

* Култивирането и евентуално презасяването трябва да станат при достатъчно просъхнала и добре аерирана почва. При мокра почва има опасност от уплътняване на почвата, което ще ограничи растежа на растенията.

* Допълнително азотно торене, в случай, че е имало загуби на азот.

Влияние върху културите

По принцип пораженията са по-слаби при есенните житни култури поради ранното им развитие, тъй като братенето и вкореняването протичат през есента, когато има по-малко предпоставки да се стигне до преовлажняване. По-сериозен проблем може да има при по-късни посеви, които не са добре развити, съответно вкоренени. Като цяло обаче ечемикът е по-уязвим в сравнение с пшеницата.

Царевицата обаче е много по-чувствителна към преовлажняване, тъй като ранните фази от развитието й съвпадат с повишаване на температурите и често с повече валежи.

Царевицата е култура на топлия климат и по принцип сеитбата й започва след трайното затопляне на почвата над 10оС, обикновено през април при наши условия. Тази температура далеч не е оптималната и в действителност е близка до температурната нула на културата. Въпреки това, през последните години се наблюдава тенденция за по-ранна сеитба в края на март и началото на април, мотивирано с климатичните промени и повишените температури през този период.

Дори при спазване на приетите „оптимални” срокове, е възможно след сеитбата да последва хладен период, през който почвената температура се колебае около и под 10оС, както често наблюдаваме през последните години.

Покълващите семена престояват в почвата продължително време

подложени на неблагоприятни въздействия от преовлажняване, уплътняване на почвата с образуване на кора, нападения от болести и неприятели, вредно действие на хербициди, студени дъждове или дори топящ се сняг. Третирането на семената с пестициди обикновено е ефективно, но не може да осигури пълна защита и ако никненето се забави и продължи 2-3 седмици, има опасност от получаване на разреден посев.

Царевицата е особено чувствителна към преовлажняване и наводняване и в по-късни фази на развитие. Вредите са зависими от температурата, продължителността на наводняване и фазата на растеж.

Растенията са най-чувствителни в ранните вегетативни фази

- до 4-5-и лист. Прието е, че при температура 10-15оС младите растения могат да преживеят до около 4 дни при условия на преовлажяване и заливане, при 15-20оС - 2-3 дни, а при температура над 20оС - само 1 ден. Дори ако растенията не загинат, посевите могат да бъдат подложени на по-силен воден стрес в последващо сухо лято вследствие на редуцираната коренова система.

В по-късен стадий - образуване на свила, плиткото наводняване и преовлажняване обикновено не причинява големи загуби. Кореновата система е вече добре развита и остава незасегната в по-долните почвени хоризонти.

Отлагането на кал върху растенията действа също негативно вследствие редуциране на фотосинтезата и евентуално на механични повреди.

Продължителният период на мокра почва благоприятства развитието на коренови болести от почвени патогени. Причинителите на обикновената главня също са в почвата и могат да заразят младите царевични растения чрез раните, причинени от водите.

Подобни са пораженията на преовлажняване и върху слънчогледа, но общо взето те са по-слабо проявени в сравнение с царевицата.