Според науката минералните вещества са около 5% от общата биомаса на всеки овощен вид. На пръв поглед това количество изглежда много малко. Въпреки това то е от огромно значение за растенията.

Минералните вещества играят основна роля във всички жизнени процеси, които протичат в растителния организъм. Недостигът им, както и излишъкът им, разбира се, водят до сериозни смущения в растежа, а също и в плододаването, съответно и в качеството на плодовете.
Затова торенето е една от добрите практики, които влияят върху нормалния растеж и добрата продуктивност на овощните видове.
Овощните култури, както всички растения, се нуждаят от балансирано хранене. Чрез него те се развиват и дават плодове, което е търсеният ефект от стопаните.

За да имат нормален растеж, овощните видове се нуждаят от макроелементите: въглерод, кислород, азот, фосфор, калий, сяра, калций, магнезий, както и от микроелементите: желязо, манган, мед, цинк, молибден и бор.

Азотът – в главната роля

Азотът е елементът, който влияе най-силно върху растежните процеси, както и върху плододаването на овощните видове. В дръвчетата азотът се намира в органична форма, най-често в неразтворими белтъчини. Когато дръвчето е снабдено с достатъчно азот, който е натрупан в органите му, той се използва за растежа му през следващата вегетация.

При недостиг на азот:

* растежът е много слаб

* листата са дребни и светло оцветени, тъй като не им достига хлорофил

* летораслите са къси и тънки, растежът им спира по-рано.

При праскова

Например прасковеното дръвче реагира много силно, когато му липсва азот. Признаците се забелязват в по-слабо нарастване на летораслите, които остават много къси и образуват розетки, а плодните органи се формират на майски букетчета. Цялото дърво остава по-малко, като има несъответствие върху надземната и кореновата част. Дефицитът на азот води до по-слабо формиране на плодните пъпки, следствие на което има по-малко цветове, по-малко завръзи, по-малко плодове.

Ключов е за фотосинтезата

Когато азотното хранене е достатъчно, растежът на дърветата е оптимален. Благодарение на елемента листата са с по-добър размер, т. е. има по-голяма листна повърхност, което оказва влияние на по-добрата фоносинтеза.

По-голямата листна повърхност и по-високото хлорофилно съдържание в листата повишават фотосинтетичната продуктивност на дърветата и се отразяват и на прираста, и на плододаването. Усилва се растежът на летораслите и като цяло на короната.

Доброто азотно хранене стимулира образуването на плодни пъпки и потиска алтернативното плододаване при ябълката. Само когато овощното дръвче е нахранено добре с азот, то е способно да даде оптимално количество качествени плодове.

Костилковите са по-взискателни

Костилковите овощни видове са по-взискателни към азотното торене. Науката казва, че изискванията им са с около 50% по-големи, отколкото на семковите видове.

Така например от 1 декар насаждение прасковата извлича 8-15 кг азот, черешата – 9-12 кг, а сливата – до 16 кг.

При прасковата и черешата силата на растежа на летораслите през вегетацията определя броя на плодните пъпки, които ще се образуват. Ето защо количеството на плодовете при тях е силно зависимо от азотното хранене.