Консумират се от 70% от световното население и са популярни сред всички етнически групи, единодушни са анализаторите

Според Американската асоциация за месни кози индустрията за производство на козе месо отчита среден темп на растеж от 12% всяка година. Въпреки това все още не може да произвежда толкова, колкото потребителите искат.

Статистиката сочи, че има огромно търсене на козе месо. То се консумира в цял свят, но остава до голяма степен нишов сегмент от храненето на много потребители. Консумацията на глава от населението варира значително в различните страни и до голяма степен се подкрепя и от местното производство като традиция. Нарастването на населението и увеличаването на финансовата стабилност на домакинствата осигуряват като цяло положителни перспективи за глобалната консумация на месо. Но козето месо трябва да преодолее някои „ключови бариери за купуване“, за да използва възможностите на развитите пазари.

Предимства и спънки

• Козето месо, в сравнение с други протеини, няма никакви религиозни табута, а в някои култури има уникална роля в религиозни и традиционни семейни събития.

• Неговият нишов статус може да се счита за предизвикателство, но също така и за възможност за нови пазари.

• Много от потребителите не са консумирали козе месо и затова не го и търсят.

Производство и износ

• По-голямата част от козето месо се добива от полудиви пасища. Проучване от 2019 г. на производителите на козе месо например в Австралия показва, че 71% от тях отглеждат професионално кози за месо в 454 ферми. Докато останалите 29% са по-скоро любители.

• Тревожен сигнал е, че дори в традиционен производител на козе месо като Австралия клането на кози е спаднало със 7% на годишна база до 1,54 милиона глави през 2019 г. Производството на кози през 2019 г. е с 4% по-ниско спрямо предходната година - общо 22 381 тона трупно тегло. Цените на козите надвишават рекордните нива през 2019 г. - пик в края на юни при 940 цента/кг и средно 790 цента/кг.

• В световен мащаб Австралия е незначителен производител на козе месо, но е един от най-големите износители. Австралийското козе месо е почти 98% от изнесените червени меса като замразени цели трупове .

И защото става дума за износ, ето и 5-те най-големи износители и вносители на козе месо:

* Китай;

* Пакистан;

* Обединени арабски емирства;

* ОАЕ;

* Австралия;

* Саудитска Арабия

* Франция

Още за потенциала на износа на козе месо

В козевъдството водещ е Китай - има толкова много кози, колкото и овце. САЩ е вторият най-мощен пазар на червено месо. Недостигът на пазара на козе месо в Северна Америка се запълва главно от австралийския внос на по-малки трупове от 11-15 кг, предпочитани от испанците и други етнически потребители.Въпреки че Австралия е изнесла през 2019 г. около два пъти повече агнешко отколкото козе месо за САЩ, износът на козе месо е бил 20 пъти по-голям от този на Нова Зеландия,и то на много по-високи цени.

Възможностите за реализация

Съветите на специалистите са, след като козите достигнат пазарно тегло, фермерът има няколко маркетингови възможности. Те могат да отидат директно при потребителите, директно за клане или да продадат на друг фермер – зависи от предпочитанията на производителя.
Но преди да реши каквото и да било, фермерът трябва „да си направи сметката”, като определи производствените си разходи. Не бива да пропуска и допълнителните плащания. След като сумира всички разходвани средства, ще разбере колко трябва да получи, за да постигне равновесие и да реализира печалба. Това е особено важно, ако продава директно на потребителите. Плюсът в случая е, че стига до цена, която го удовлетворява, получава пари в брой веднага, купувачите идват на място и няма такса за транспорт и / или комисионна. Но може да има проблеми с биосигурността, напомнят консултантите.
Но, как ще организира продажбата на козите за месо е изцяло избор на всеки фермер, уточняват експерти от ec.europa.eu. По-важното, според тях, е, че

козевъдството става все по-привлекателна
инвестиционна ниша

И то в световен мащаб. Ето и аргументите:

1.) Производството и пазарът на продукти от козе мляко и месо е много перспективен и сега е моментът да излезете на него. Според експерти козевъдството е една от най-привлекателните инвестиционни ниши в глобален мащаб.

2.) Прогнозите са, че се ще се наблюдава процес на увеличаване на козевъдните ферми и нарастване на обемите на производство на млечни продукти и месо, съобразно нарастващото население в света. Освен това към активните потребители се присъединяват и азиатските държави.

Днес световното производство на козе мляко и месо се развива в два типа държави – в най-бедните и в най-богатите. Това става ясно при изброяването на най-големите производители на козе мляко/месо: Индия, Судан, Бангладеш, Пакистан и едва след тях - Франция и Холандия. Но тук е важно да се подчертае, че докато в най-бедните страни почти цялото количество козе мляко/месо се произвежда в дребни лични стопанства, в Европа то се преработва в продукти с добавена стойност. Според експертите като много перспективен се очертава пазарът на детски храни - сухи смеси на козе мляко/месо.
Друго много привлекателно и перспективно направление в сектора е продажбата на животни. Но който се реши да отглежда кози, трябва да има предвид и рисковете, свързани с пазара на продукти от кози. Става дума за въвеждането на различни видове забрани и санкции, свързани с търговските войни в световен мащаб.

И най-големият лаик се досеща, че отглеждането на козите е различно от това на кравите. Козите не са крави, напомнят и специалистите. Първо, козите са по-бързи. Те са по-чувствителни - и при никакви обстоятелства не трябва да се удрят. С тях трябва да се говори, те трябва да ви обичат, да познават гласа ви. Козите реагират на най-малките промени и грешки на персонала, което означава, че фермерът трябва да упражнява много стриктен контрол в козефермата. И непременно трябва да ползва съветите на специалисти, дори да му се струва, че може да се справи с всичко, защото това не е вярно.

Най-добрият вариант е семейният бизнес

Защото едва ли ще може да се намерят такива съратници, които да се отнасят към животните така, както фермера. Това показва практиката на френските и холандските козевъди. Въпреки че в днешно време автоматизацията решава проблема с човешкия фактор и скъпата работна ръка. И защото все повече млади хора се захващат с отглеждането на животни, те са наясно, че бъдещето на животновъдството са интелектуалните системи на управление. И козевъдството не е изключение.

Автоматизиране на храненето,
доенето и охлаждането на млякото

Как това се отразява на рентабилността:

* намалява броя на фаталните грешки;

* позволява да се избегнат проблемите с дефицита на обучен персонал.

Машините не излизат в отпуск, не се уморяват и винаги са в настроение. А анализът на големи масиви данни ще позволи постоянното наблюдение и контрол на чипираните животни.

Електронните чипове вече навлизат и в дребните козевъдни ферми. Те могат "да разпознават" от 100 до 800 кози в стадото и помагат да се идентифицира огромен обем информация за всяко отделно животно.Тук е мястото да се акцентира, че храненето в козевъдството има дори по-важна роля, отколкото в традиционното млечно животновъдство. Фуражите са болна тема за всеки животновъд. Всеки може да внесе продуктивни животни, но правилното им хранене си е истинско изкуство. Затова трябва да се знае, че

отглеждането на кози не е
по-евтино от това на кравите

При тях се наблюдават различни системи на изяждане на фуража: козата не яде бавно и наред, козите са по-бързи и съответно преработват храната също по-бързо. В идеалния вариант фермерът трябва да осигури три отделни козевъдни сгради: за малките ярета, за подрастващите животни и за възрастните кози.

Има и още изисквания:

* Всяко животно трябва да има свое място за хранене. Главата трябва да е леко повдигната нагоре при хранене.

* Водата трябва да е на воля - от втората седмица от живота на ярето.

* Трябва да се осигурят витамини, минерали, белтъчини.

* Подходящите фуражи са: житните, соргото, детелината, люцерната. Но те не трябва да са престояли на полето, тъй като качеството им пада.

* Козите се нуждаят от не по-малко от 40% влакнини в дажбата.

Специалистите съветват да не се прехранват козите. Четири хранения дневно са достатъчни, тъй като животните се нуждаят от време за преживяне. Цикълът на преживяне е 60-90 секунди, като всяка коза трябва да се наблюдава.

Прилагане на добри практики:

* Козите са чувствителни на заболявания, паразити и дори на ваксинации.

* Залог за ефективно козевъдство е здравото стадо, свободно от всякакви заболявания.

* Главното е стриктната хигиена и при необходимост - ограничаване внасянето на животни от чужди стада.

* Трябва да се следи за чистотата на въздуха в козефермата и за чистотата на сламата.

* Ветеринарен лекар трябва да посещава козефермата поне веднъж на 2 месеца.

* Козевъдите не трябва да забравят за ваксинациите и това, че козите са много чувствителни - наблюдават се различни реакции. Трябва да се следи за оптималното тегло на козите - те не трябва нито да се прекалено слаби, нито пък затлъстели.

* Генетиката е основата на успешната козеферма. Качествен генетичен материал произвеждат в Холандия, Австрия, Унгария и Австралия. Много козевъди са доволни от френската генетика.
И не на последно място - не купувайте евтини животни, съветват специалистите. Купените животни трябва да се карантинират не по-малко от 15 дни.

Технологиите на отглеждане са две:

* система, при която се отбират най-добрите животни от женски пол;

* система, при която се отбират най-добрите мъжки животни.
В първия случай козите се отглеждат до 5-годишна възраст (и съответните окозвания). При втората се прилага удължена лактация, след което повече не се осеменяват и се колят след критично падане на млеконадоя.
Изводите: секретът на ефективната козеферма е в добрата генетика, правилната дажба, пълната автоматизация и грамотният мениджмънт.

Швейцарските кози - №1 по млечност

Швейцарските кози са най-млечните в света и са оказали най-голямо влияние за създаване на високомлечните породи в целия свят. Десет породи и близо 30 000 кози са регистрирани в т.нар. Книга на стадото (Herd-book) на Швейцарската федерация по отглеждане на кози. Швейцария изнася по света кози от основните си породи: Саанска, Кафява алпийска и Тогенбургска, които се ценят заради високата им млечна продуктивност. Козата Боер пък е типична месодайна порода.

Франция има 850 000 кози

Страната е на 5-о място по производство на козе мляко в света. Размерът на популацията на козите и производството на мляко са впечатляващи. Козите майки са с изключително висока производителност, със средна лактация в диапазона 1100 кг до 1200 кг мляко. Средното производство на мляко от 258 000 кози от Саанската и и алпийските породи, са 834 и 812 литра.

Българското козе мляко заема 1.3%

от млекопреработването, сочат данните на отдел „Агростатистика” на МЗХГ.

Производството на козе мляко през 2018 г. е в размер на 41 921 хил. л – с близо 1% по-малко на годишна база. Увеличението на броя на отглежданите кози-майки с 4,7% през 2018 г. успява частично да компенсира отчетената по-ниска (с 5,4%) средна млечност от коза-майка през годината.

Отчита се повишение на животните с близо 6% за година - като в края на 2018 г. козите в България са 271 734 бр. Стопанствата, отглеждащи кози общо и кози-майки, намаляват спрямо предходната година. Така средният размер на стадата с кози общо нараства до 22,5 броя, а този на стопанствата с кози-майки – до 19,6 броя.
Чувствително увеличение се наблюдава при големите ферми, отглеждащи 100 и повече заплодени кози – с 49%, като броят на животните в тях е с 23,9% повече.