9° C, слаб дъжд
„Всичко трябва да мине през теб, да го преболедуваш, да се опариш, за да го разбереш", казва Методи Бързев, който на 18 г. е инициатор за създаването на семейното стопанство
Когато е само на 18 години, Методи Бързев става инициатор за създаването на семейното говедовъдно стопанство с над 70 животни Джерсей и Черношарено говедо в пазарджишкото село Мало Конаре. Успял е да вдъхнови членовете на цялото си семейство, да се включат в бизнеса, и днес всеки има своята важна роля в затворения цикъл на производство на органични млечни продукти. През годините Методи Бързев е натрупал толкова голям опит в отглеждането на животните, че разговорът с него е истински урок по успешно управление на животновъдно стопанство.
„Облекчени сме значително по отношение на труда,
необходим за почистване на един закрит обор. Животните прекарват 90% от времето си на паша. Така отпада необходимостта от поддръжка на хигиената, която е необходима, когато са на ясла. 50% от грубия фураж си набавяме от природата и облекчаваме месечния си бюджет. Това са решаващи фактори, защото те не са моментни, а са проблеми, които изискват внимание 365 дни в годината и са от голямо значение за животновъдството", разказа младият животновъд пред „Български фермер".
„През годините разбрах, че за да има успешно животновъдство, важно е средата, в която го развиваш, да има необходимите условия. Така можеш да си намалиш главоболията. Затова и преминах на крави - поради факта, че подлежат на яслено отглеждане и мога да преустроя действията спрямо условията и липсата на пасища. Най-важното е да оптимизираш броя животни, който по-късно можеш да поддържаш и да отглеждаш качествено. Не можеш да разчиташ само на желанието. Условията на средата са много важно нещо, което ако сега пренебрегнеш, след години ще страдаш.
Все пак и за това има решение.
В районите, където няма условия и животните трябва да се
отглеждат на ясла, се избират високопродуктивни породи,
които са селектирани за яслено отглеждане. Докато науча този урок, се сблъсквах с много проблеми и загуби. Трябваше да минат години и да го разбера по трудния начин."
Методи Бързев управлява ферма със 70 животни порода Джерсей и Черношарено говедо, както и още 10 телета. Преценил е, че това е оптималният брой и не планира да го увеличава: „Над тази бройка стават повече часовете, необходими за доене, както и работната ръка и просто е по-голям проблем. През годините съм разбрал, че от повече животни няма по-голяма рентабилност, само по-натоварен става обслужващият ги персонал. Важното е да гледаш оптималната, златната среда и да балансираш, всичко да бъде в точните норми по отношение на труд и прехрана, за да не тежи никому и работата да продължи с години.
Всяко надскачане на оптималната възможност
спрямо средата, условията и хората води до загуби
първо на мляко, защото когато не се угоди достатъчно на животните, не можеш да им вземеш пълния капацитет, който е заложен в техния ген. Повече животни повече цапат и става по-трудно да им създадеш условия на безупречна хигиена, откъдето идват другите здравословни проблеми, които водят до падане на млеконадоя. Това са дребни фактори, които стават решаващи за съществуването на фермата. Затова са важни условията на отглеждане, както и броят животни да е съобразен с тях."
По думите на младия стопанин,
фермата и мандрата нямат шанс да оцелеят,
ако не бяха със затворен производствен цикъл
Средното производство на мляко е между 600 и 700 литра, в пика на сезона достига 1 тон.
„От година на година условията за нашия бизнес стават все по-лоши. Моите прогнози са, че след 10 години животновъдството в България ще е 10 пъти по-свито, отколкото в момента. От поколение на поколение хората, които трябва да работят и да развиват бизнес, са все по-мързеливи, разчитат на родители, на други да ги издържат. Няма работна ръка. Няма дори хора, които да са нахъсани да развиват животновъдство. Единици ще останем. 50% от животните ще бъдат унищожени от болести и поне 30% ще отпаднат, тъй като не могат да издържат на ниските цени на млечните продукти.
Цената на фуража вече не спада сезонно,
а само се увеличава
Преди години през летния период стойността спадаше, през зимата се вдигаше, имаше някакъв резон. Тази година цената не е мръднала от зимата, аз го взимам на 72 ст./кг. При положение, че 85 стотинки е изкупната цена на млякото без ДДС, това е просто смешна работа.
Ако не си произведеш и не преработваш, както ние сме затворили цикъла, няма шанс да издържиш. Хората, които имат животни, а нямат мандри и не са затворили цикъла, просто са обречени да отпаднат до 10 години.
Нашето оцеляване досега се дължи и на това,
че цялото ни семейство сме отдадени на фермата,
мандрата и реализацията на продукцията. Защото дори да се затвори производственият цикъл, ако го няма семейния хъс да се развива бизнеса, ако се разчита само на хора отвън, просто се затъва от некачествено свършената работа. Защото можеш да имаш милиони, можеш да правиш всичко по каталог, но животновъдството не е само пари, трябва да имаш условия. Всеки един етап от производството е важен не по-малко от другия.
Необходимо е, държавните институции по-ефективно да изпълняват своята контролираща функция и да не позволяват, на пазара да преобладават имитиращите продукти пред истинските. Представители на институциите обясняват постоянно, че продажбата щяла да бъде контролирана и в същото време всичко си е по старому. Ако се засили контролът върху качеството, тогава вече ще има и по-висока изкупна цена за млякото. Самият потребител ще знае, че ако е написано на етикета „Сирене", този продукт е истинско сирене, а не е имитиращ продукт. В момента потребителят е в несигурност, че купува това, което е описано на етикета, и избира нещо, с което поне да не утежнява бюджета си.
Това е масовото мислене и от там идва и цената на млякото
Ако мандрите имат възможност да си купуват сухи млека и боклуците, които слагат в продуктите, които правят себестойността ниска, защо трябва да ни дават на нас, производителите на истинско мляко, по-висока цена, като бизнесите и мандрите от години работят и без млякото на истинските животновъди.
Фактът, че от година на година намаляват животните, а мандрите не намаляват производството си, само по себе си говори колко са истински млечните им продукти. Не виждам това по какъв начин може да се промени", обяснява Методи Бързев.
Младият човек е скептичен
към сдружаването на животновъдите
„Общата работа доникъде не води. Не заради манталитета, не заради нещо друго, просто общата работа е загубена работа. Човек трябва да разчита само на себе си. При нас животновъдите, общата работа няма шанс да издържи. Работата тук е 365 дни в годината и през 2-3 седмици имаме сериозни проблеми като във всяко едно животновъдно стопанство. Ако има общ бизнес, кавгите със сигурност ще са общи, а когато човек е сам, той си знае, че сам е направил грешките и по-спокойно поема проблемите. Невъзможно е да издържи едно партньорство в животновъдството.
Ако се касае за дейност, която е свързана с документи, ок съм за сдружаване, или ако няколко по-дребни производители се съберат в нещо по-голямо, тогава може да има успех, защото има яснота и се знае, че всички спазват правилата. Но в животновъдството не е така. Тук нищо не се знае – не знаеш на следващия ден дали на вратата ти няма да дойде син език или някой такъв проблем. И каквото и да стане с животните, човекът винаги е настроен да търси вината първо в хората около себе си.
Сдружаването работи единствено,
ако членуваш в асоциация,
където разчиташ документално да са обвързани нещата и може да имаш някакви общи дивиденти. Говори се за това, да се направи сдружение, да се изкупува млякото и да се продава като общо, но това още по-трудно може да се случи, защото мандрите, когато взимат по-големи количества мляко, не го плащат навреме. Имам колеги, които отглеждат крави и се оплакват от факта, че мандрата им дължи суми за тонове мляко, дали им половината от това, което са предали като количество, за другото очаквали за плащане.
Ако ти разчиташ, от тези пари да нахраниш животните, си изгорял. А представяте ли си, ако вместо три тона, мандрата трябва да плати 20 тона на сдружението и тя не може да го плати, какво се случва?
Шансът да издържиш е в това, да си всеотдаен
и да работиш заедно със семейството
Да не разчиташ на държавата, нито на помощи, нито на някакви странични фактори. Ние сме зависими основно от купувачите – ако не ни купуват продукцията, не можем да съществуваме. Но който разчита на странични фактори, за да работи, просто изгаря. Това е 100% сигурно и доказано в годините. Не мога да разчитам изцяло на субсидиите, които взимам, защото те са горе-долу същите суми, които превеждам за осигуровки на хората, с които работя. Със субсидиите не мога да си помогна конкретно в самото животновъдство, например фураж да си закупя.
В първите години субсидиите бяха 200 лева на крава, което беше добре, но сега са около 80 лв./крава, което е смешно. С тези пари не мога да платя дори за осеменяване на ветеринарния лекар. До края на годината, през декември, ще очакваме плащане по основната схема за обвързана подкрепа."
Пълната роботизация не носи рентабилност
конкретно в животновъдството,
смята младият фермер, и дава пример: „Мислил съм да купя модерен робот, с който да доя животните изцяло механизирано, а не само частично, както е сега. Няма шанс. Един робот е над 200 000 лева, толкова беше последно преди 2-3 години. Но ако ти нямаш 2-3 хиляди крави, просто не можеш да избиеш стойността на робота от количествата, които доиш. Друг проблем е, че когато роботът се счупи, в България няма компетентен екип, който да може да го поправи на момента, да реагира на момента. И ти, ако разчиташ на този робот, с 2-3 хиляди крави и с хора, които са научени само на робота, значи си изгорял, защото този робот няма да го оправиш за един час, а животните не могат да чакат.
Проблемите са много по-големи, когато имаш проблем с техниката. Но когато един човек е свикнал да прави всичко ръчно, той пак може да си свърши работата и това не го притеснява. Затова роботите до някаква степен са полезни, но до друга не са.
Много пъти съм говорил с приятели, колеги кравари, които имат миксери, челни товарачи. Техните впечатления са, че така са устроени работниците, че колко повече ги облекчаваш, толкова повече не им се работи. Първоначално на мен ми беше смешно и неловко това изказване, но във времето разбрах, че е наистина така. Правиш ти разходи, теглиш кредити да купиш техника, да облекчиш нещата с идеята, че ще бъдеш по-продуктивен, че можеш да вдигнеш количествата чрез механизацията. Точно обратното.
Единственият смисъл от механизация е, когато отглеждаш животните в помещение, където е необходимо почистване. Откъм доене няма никакъв смисъл от новите технологии, а това е най-големият проблем в животновъдството.
Не отричам механизацията като фактор,
просто не е най-важното, за да се развиват нещата
Важното е да има сигурност и гаранция, че продуктът, който произвеждаш, ще бъде реализиран на висока стойност, за да имаш интерес и мотивация да правиш всичко, да го развиваш, макар и ръчно. А вече техниката да е едно допълнение, един бонус за добре свършената работа. Но да разчиташ на техниката, за да си свършиш нещата, това просто не работи така."
Относно посоката за стопанството в бъдеще, Методи Бързев споделя: „Искам да развия породата Джерсей. Имам и Черношарено говедо. Досега развивах паралелно двете селекции, но основният ми приоритет в бъдеще е да ги направя само Джерсей, те са ми любимци, тъй като са по-дребни крави, дават по-качествено мляко, по-добър рандеман в производството, по-малко боледуват, което е най-важното. Големите крави дават големи литри, но големи проблеми имат. Разходите за лечение при тях са по-големи, заплождането е по-трудно, куцотата повече се среща при тях и се нуждаят от подрязване на копитата всяка година. Докато при дребните Джерсей с по-малко усилия получаваш същия резултат, който и с Черношарените."
По образование Методи Бързев е аграрен инженер
и признава: „После в практиката много загуби се наложи да платя, докато научих нещата, но ги научих по най-добрия начин, защото реално теорията в учебниците няма нищо общо с практиката. Основните практики на отглеждане можеш да научиш от учебниците, но най-важното е това, което решаваш тук, спрямо ситуацията и ресурсите, които имаш и трябва да съобразиш. Най-лошото е, че трябва всичко да мине през теб, да го преболедуваш, да изстрадаш, за да го разбереш. Нищо не се получава наготово. Ние животновъдите сме свикнали и вече си живеем с този стрес, приемаме го като нормален начин на живот."
Коментари