- Каква е оценката ви за българския агробизнес днес?

- Днес се полагат доста усилия за подпомагане напредъка на българския агросектор. По мое мнение, развитието на сектора до известна степен е небалансирано.

Зърнопроизводството е устойчиво, но е належащо да се увеличи подкрепата и за зеленчукопроизводството и овощарството, които са традиционни за страната отрасли. Би било по-справедливо и мотивиращо за производителите, ако субсидиите се разпределят на количество продукция, а не на площ.

Според мен, все още проблем са ниските изкупни цени на продукцията и недостига на работна ръка.

Считам, че е важно да се ускори сдружаването на земеделските производители, а също и обединението на дублиращите се браншови организации. Връзката аграрна наука – аграрен бизнес все още не е добре развита.

Мисля също така, че съветническата дейност в областта на агробизнеса не е достатъчно добре организирана и координирана. Независимо от полаганите усилия в това направление, съвременните информационни технологии могат до голяма степен да улеснят достъпа до нужната за деня актуална агробизнес информация.

- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашия бизнес, ще предложите?

- Основна характеристика на българското земеделие в областта на почвеното плодородие е дефицитният баланс на хранителните елементи.

Независимо от общото увеличение на употребените количества NPK в сравнение с 90-те години на миналия век, съотношението на трите елемента все още е силно изтеглено в полза на азота - средно годишното съотношение N:Р2О5:К2О e 100:20:10. При това съотношение не само, че се изтощава съдържанието на усвоими за растенията форми на фосфора и калия в почвите, но не може да се постигне и ефективно използване на азота – известно е например, че минимално допустимото екологосъобразно съотношение на азота и калия е 100:40. Макар и не винаги да достигат оптималното съотношение N:K, в по-голямата част от страните на Европейския съюз, то е значително по-високо от това у нас. В последните години възвращаемостта на фосфора е около 40%, а на калия – едва около 10%. Това означава ежегодно отстраняване от българските почви на огромни количества фосфор (50-80 хил. тона Р2О5) и калий (150-180 хил. тона К2О).
Посочените данни показват, че

практиките на торене в България се нуждаят от съществено подобряване

Независимо от усилията, които се полагат за подобряване на употребата на торове, все още има необходимост от интензивна разяснителна и съветническа работа със земеделските производители. Важно е да се разбере от обществеността, че с прилагането на правила за добри практики, торенето може да бъде ефективно без рискове за околната среда и за качеството на продукцията.

За подобряване на практиките на торене е важна и ролята на държавата, която с подходящи нормативни и икономически мерки, може да ги подобри.

В годините на кооперативно земеделие, в страната функционираше добре изградена система за агрохимическо обслужване. В периода на преход към пазарно земеделие тази система беше разрушена вместо да се адаптира към новите условия. На сегашния етап планове и препоръки за торене се изготвят от много университетски и държавни структури, дистрибуторски фирми и консултанти. Наблюдават се положителни тенденции за прилагане на почвена и растителна диагностика при оптимизиране на торенето. Открити се частни лаборатории, които са много добре оборудвани за аналитичната дейност. Съществен проблем в работата на тези лаборатории са използваните методики, особено за почвени анализи. Често се прилагат чужди методи, които са добри, но не са изпитвани и калибрирани за спецификата на българските почви. Това силно затруднява интерпретацията на получените резултати и съответно изготвянето на адекватни за конкретните условия препоръки за торене.

Независимо, че в страната се прави почвена диагностика, тя не е в система, информацията не се събира, обобщава и анализира от единен национален център. И България е една от малкото страни, която

няма актуална информация за запасеността с хранителните елементи

и за тенденциите в промяната на агрохимичното състояние на почвите.

Посочените проблеми са национално значими и би следвало агрохимичните дейности да бъдат осъвременени и регламентирани. За целта имам следните предложения:

* Възстановяване методичното ръководство на агрохимичните дейности от ИАПЗР „Н. Пушкаров” и съвместно с агрохимиците от университетите да изпитват или разработват методи и подходи за правилно управление на употребата на минерални и органични торове.

* Използване на стандартизирани аналитични методи и контрол на аналитичната дейност на агрохимичните лаборатории в страната.

* Създаване на национална база с агрохимични данни за почвите.

* Препоръките за торене да се базират на единни за страната концепции и принципи, а консултантите по торене да преминават задължително обучение и сертифициране.

* Възстановяване на мониторинга върху приложението на торовете от БАБХ или друга институция. Информацията от наблюденията дава възможност за анализи на практиките на торене, съставяне на национални и регионални баланси на хранителните елементи в земеделието, очаквани промени в агрохимичния статус на почвите, както и да се разработват политики и мерки за устойчиво управление на почвеното плодородие.

* Повишаване на знанията на фермерите в областта на торенето. В това направление може активно да се включи НССЗ, която има изградени структури в страната и развити връзки с фермерите.

* МЗХ следва да въведе регулация, гарантираща разумна и екологична интензификация на земеделското производство у нас.

- Каква зелена практика бихте избрали/препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

- Считам, че ключово за по-стабилен фермерски доход е многообразие на отглежданите култури и подходящото им редуване. Това ще осигури производство на разнообразни продукти, по-пълно оползотворяване на ресурсите и по-голяма устойчивост на метеорологични промени. Редуването на различни култури на една и съща площ е от

най-ефективните начин за опазване на почвеното плодородие

Чрез него се осигуряват по-малко нападения от болести и неприятели, а това допринася за намалено използване на препарати за растителна защита и торове.

Друга зелена практика, която бих препоръчала е мулчирането или затревяването, които намаляват значително заплевеляването и запазват влагата в почвата. Използването на органични материали за мулч като чипс от дървесна кора, слама или сено спомага за задържането на хранителните елементи в почвите, увеличава активността на полезната почвена микрофлора, с което подобрява структурата и аерацията на почвата. Това може да доведе до намаляване на броя на почвообработките и съответно на уплътнението им.

В областта на животновъдството бих препоръчала при възможност, естествена паша. По-доброто здраве и самочувствие на животните повлиява положително качеството на продукцията от тях – по-вкусно месо, по-жълти яйца, по-пълноценно мляко, обогатено на витамини и минерали. Същевременно животните чрез екскрементите обогатяват почвата и затварят естествения кръговрат на хранителните елементи; тревите са с по-развита коренова система, предпазват от ерозия, прихващат в почвата въглеродни емисии от атмосферата и запазват хабитатите.

- Как си представяте развитието на агросектора в следващите 30 г.?

- Убедена съм, че слез 30 години агросекторът ще бъде зелен и високотехнологичен. В глобален мащаб се предвижда значително увеличение на производството на храни, което изисква по-нататъшна интензификация на земеделското производство – прилагане на повече торове, пестициди, вода за напояване. Това ще увеличи въздействието на земеделието върху качеството на водите, рибите, дивите животни и климата.

Ще се наложи да се търсят нови подходи

за постигане на устойчиво функциониране на екосистемите. Предизвикателство пред приложните науки е съчетаването на производствените и екологичните цели.

Глобалните процеси неминуемо ще засегнат агросектора и у нас. Промените в климата и в начина на хранене на хората ще доведат до промени във вида и структурата на отглежданите култури. Ще бъдат намерени биотехнологични решения за намаляване на разхода на хранителни елементи, вода и енергия за получаване на единица продукция от основните култури, както и значително намаляване на натиска на земеделието върху околната среда. Развитието на новите технологии в растениевъдството и животновъдството ще подпомогнат уедряването на земеделските стопанства. Ще се използват фермерски дронове, може би и роботи, които ще улеснят и повишат значително ефективността на земеделското производство. Базата данни, събирана с помощта на електронното оборудване ще играе огромна роля в управлението на стопанствата и в оформяне на политиките за развитието на отрасъла.

…
Визитка

Доц. д-р Маргарита Николова - по специалност е агрохимик, работила е в Лесотехническия университет и в ИПАЗР “Н. Пушкаров”. Научната й дейност е в областта на хранене и торене на земеделските култури с акцент върху калия и магнезия, баланс на хранителните елементи, проблеми на торенето в българското земеделие и добри земеделски практики, екологични проблеми, системи и модели за препоръки за торене на земеделски култури, енергийни култури, съветническа дейност.

Била е изпълнителен директор на Национална служба за съвети в земеделието, главен научен секретар на Селскостопанска академия и член на редица научни съвети и редколегии на научни списания.
Дълги години е национален консултант на Международния калиев институт, Швейцария и K+S Minerals and Agriculture, Германия. В последните години е ръководила мащабен проект на Международния институт по хранене на растенията (IPNI), САЩ „Добри практики за устойчиво управление на храненето на земеделските култури в България”, завършил с актуализирана система за оптимизиране на препоръките за торене на основните полски, зеленчукови, овощни култури и лозя.