Съчетанието на три земеделски ниши затваря резултатно производствения цикъл на фамилните им предприятия. С отглеждане на фуражни култури Благой Андонов е в помощ на брат си Георги, който движи модерна месодайна ферма

Братята Благой и Георги Андонови доказват с последователни и навременни усилия, че у нас може да се развие успешен агробизнес в пограничен обезлюден район. Те започват с отглеждане на земеделски култури и достигат до две кравеферми. Георги е изградил своя ферма за месодайно говедовъдство с помощта на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони. В „Casa de ternera” отглежда породите Лимузин и Шароле. В пиринското село Нова Ловча, в което днес живеят едва 30 души, Благой е на път да разшири своята ферма, в която да отглежда 200 млечни крави черношарен Холщайн. С него разговаряме подробно, за да разберем повече за плановете на на тези млади хора да придадат стойност на родното си планинско и труднодостъпно днес село.

Благой Андонов е на 38 години, бил е професионален футболист в Благоевград. От около 15 години се е захванал професионално със земеделие. За този период е видял и хубаво, и лошо. То ми е в кръвта, описва себе си Андонов, трето поколение земеделец. От родителите си, които са израсли в селото, е наследил и любовта към животните. Сега той отглежда 50 млечни крави и говеда в модерна ферма, изградена по италианска технология по мярка 4.1. за изграждане на обор с оборудване. Тя скоро ще бъде в експлоатация. Инвестицията за двете ферми не е никак малка. Без програма не можеш да направиш нищо, казва ни той.
Концентриран само в една ниша брат му Георги е стигнал с една крачка по-напред в затварянето на производствения цикъл. Днес той преработва месото в различни месни продукти в свой собствен цех в Гоце Делчев. Тъй като количествата, които произвежда все още са малки, той предлага продукцията си на вътрешния пазар.

Млечното стопанство на Благой е по италианска технология и с италианско оборудване. За в бъдеще кравите вече няма да се пускат на паша, ще се регулира оптимално храната, за да може да се използва пълния им потенциал. Доилната зала разполага със софтуер, който пази информация за всяко животно – кои са родителите му, кога е заплодена кравата, какво е количеството мляко, което дневно се получава от нея. „Много интересно е осветлението – червено, все едно влизаш в нощен клуб“, обяснява Благой. Животните гледат черно-бяло. Когато през зимата денят е кратък, за да не усещат липсата на дневна светлина и да продължат да се хранят в определените часове на кравите им се пуска това осветление. Така доенето ще е точно през 12 часа. Детайли, които е хубаво да се знаят, напомня ни Благой.
Преди да стигне до изграждането на млечна ферма той е отглеждал зърнено-житни култури, а по-късно и фуражни - на около 1500 декара, в община Хаджидимово. „Брат ми направи ферма за месодайно говедовъдство. Дойде време и аз да направя - за млечно. Той сега се занимава само с животните. А аз снабдявам и двете ферми с храна.“ Освен за сеитбообращение, Благой Андонов редува културите и в зависимост от това какви животни ще изхранва повече. „Правя си план предварително. Някоя година сея повече царевица за силаж, друга - наблягам на люцерна. Слънчогледът, ако го продам на маслобойната, после на ишлеме ми връщат шрот, което го вкарвам пак в смеска за изхранването на животните.“, обясни той.

За в бъдеще целите му са да затвори цикъла като изгради и мандра. Но едно по едно, защото с много дини под мишница – накрая без нищо, разсъждава фермерът.
Справедливост във възнаграждението
на работещите в производството на храни
е и стремежът към кръгова икономика.

„Сутрин в 3 и половина съм отишъл да събирам люцерна, защото само вечерта омеква. Та мисълта ми е, че ние изкарваме най-трудното, а печалбата я печелят мандрите, които изкупуват. Ние се трудим да изкараме суровината, после крайния продукт го печелят те. А те какво имат да свършат? – един камион да вземе млякото и да го преработят.“, разсъждава пиринският фермер.

Преди да стартира с животновъдство е продавал всичко. „Но и там е същата работа – с едно дигане на телефон прекупвачът изкарва едни бързи пари, а защо не ги спечелиш ти.“, пита риторично Благой.
Зададохме му въпросът кое си струва повече труда - животновъдството или растениевъдството. Те са комплект - едното без другото не си заслужава, отговаря ни той. Ако гледате само зърно – препродавате го, с производствените разходи печалбата, която изкарвате, остава минимална. Големият дял го печели прекупвачът. Като затвориш този кръг, изградиш ферма и продадеш млякото печалбата е по-голяма. Но още по-голяма ще бъде, ако преработиш сам и последната суровина. Все още не можем директно да продаваме мляко си, защото не сме лицензирани.

За Благой най-правилно би било да се въведат регулации – мандрите да преработват повече от половината самостоятелно или да се правят сдружения. В Гърция, за да направиш мандра, 80% от млякото трябва да е собствено производство, обясни ни той. Ако е голямо предприятие - фермерът може да членува с дялово участие и да може сам да си продава мляко. И в Германия е така. А тук – вкарват сухи млека и добавки и литър мляко става по-евтино и от водата в търговската мрежа, констатира той. „У нас системата дава врати мандрите да не плащат навреме или пък да смъкват цената на млякото. И ти се съгласяваш, защото ако не ги вземеш тези пари, фалираш – не можеш да си изхраниш животните. А ако си член, ще кажеш – добре не ми го плащай, дай ми крайната продукция, аз ще си я продам пакетирана с етикет. Има неща, които не са ни наред. Но най-важното е да си обичаш работата. Не си ли я обичаш, не може да издържи никой. Има случаи да работим по 15-16 часа.“, заключва той и сравнява, че нишата на брат му – месодайното говедовъдство е по-лесно в сравнение с отглеждането на крави за мляко. „Щом ги затвориш, може и да не ходиш вечерта при тях. Но при млечното, ако не отидеш да ги издоиш животното ще се разболее. После не можеш да доиш, трябват лекарства и кравата ти е само разход. Никаква печалба нямаш от нея“, прави сравнение фермерът.

Само една бразда дели

зелените полета в Гърция

със сухите български

В разговорът ни с Благой засегнахме и тема номер едно в родното ни земеделие през тази година – липсата на хидромелиоративни съоръжения. В района на Нова Ловча те са били разбити след 92-ра година и днес това дава своя отрицателен резултат. Това най-лесно се вижда по границата с Гърция. Само една бразда дели площите, които Андонов обработва с тези на южните ни съседи. Показва ни на карта зелените гръцки поля, които се поливат гравитачно с водоем, който е изграден във високи части. Сравняваме ги с изсъхналите жълтеникави български парцели.

„Липсата на вода ни коства много големи усилия. Преди животните гледахме житни култури, които не се нуждаят от чак толкова вода. Но сега с фуражните култури - на царевицата и люцерната им е нужна повече вода, зада имате добри добиви. Тук положението е много зле, както и в по-голямата част на страната. Селото е на високо, имаме изграден язовир, но той се пада под нивите, които обработваме и е много трудно качването на вода с помпи и тръби.“, допълва той.
Заради невъзможността да поливат, тук всяка година добивите са различни и... „каквато се случи годината“. Тази година тук е по-добре, имахме култури с които се забавихме, слънчоглед посяхме в края на май, началото на юни, сега е добре от падналите дъждове, споделя фермера.

В село Нова Ловча фермите на Благой и Георги са единствените. Но освен, че няма животни, няма и хора, описва селото си нашият събеседник. Работната ръка е кът за българското земеделие. „Работят, работят, взимат си възнаграждението и на другия ден ми пуска снимка от летището за Англия или Франция.“, сподели той. За бъдещата мандра ще трябват технолози и служители, затова Благой планира да я направи близо до Гоце Делчев. За 5-6 човека да се карат и връщат всяка сутрин ще се дава още работна заплата.


Арендата в натура е да цениш
това, което земята е родила

По думите на Росица Джамбазова (за нея писахме в миналия брой- бел. ред.) Благой Андонов е направил голямо постижение. За да може да окрупни земята и да може да обработва около 1000 декара площ, той е успял да сключи над 1000 договора със собственици на по един декар и по-малко. Ако тези парцели са самостоятелни, ще е невъзможно човек да ги обработи. Освен това, повечето от собствениците, които са възрастни, не искат пари. Те предпочитат арендата в натура. За тях е по-ценно това, което е родила земята, вместо някакви средства. Огромна работа е да издириш собствениците на земи, защото една земя може да има много наследници, а поне половината по закон трябва да са съгласни. Ако има бели петна, също трябва да се издирят. Достъпът до земя в планинските райони е голям проблем и за животновъдството. Фермерите имат нужда и от пасища и фуражи, имат нужда от земя и е невъзможно само със собствена да се развива добро животновъдство, смята Росица Джамбазова. С бизнес инкубаторът Благой Андонов се е свързал на срещите на МИГ – Гоце Делчев-Гърмен-Хаджидимово, в който и членува.