Какви грешки не бива да допускаме

Всички домашни майстори знаят, че добрите червени вина се получават от сортовете грозде с оцветена ципа и с безцветен или с оцветен сок на зърната. Но е факт, че люспите, които участват във ферментацията, отделят немалко багрилни вещества, които оцветяват ферментиращата мъст.
При направата на домашното червено вино по-често стопаните използват различни сортове, а някои от тях имат и по-светла жълта или зелена ципа. В такива случаи произведеното вино не придобива желаното интензивно оцветяване. При такава ситуация трябва да се добави грозде от богати на багрила сортове.

Но ако нямате такава възможност в момента, можете да използвате
един винарски трик

Част от люспите отделете и загрейте на огъня до около 70 градуса.

След като добре се охладят ги прибавете към мъстта.

Гроздето за червените вина трябва да е добре узряло и да е достигнало желаната захарност от 21-23%. Когато тя е по-ниска се налага да се добави захар, но с мярка.

След като гроздето се смачка и съдът се напълни с получената каша, идва ред на сулфитирането. За него се използва серниста киселина в доза 100-150 мл на 100 литра гроздова каша.

Внимание!

* Ако в гроздовата ви мъст са попаднали повече загнили зърна, тогава се използва по-висока доза от киселината.

* Сулфитирането, което някои стопани не правят, не е никак за пропускане, защото именно отделящият се серен двуокис е този, който унищожава гнилостните микроорганизми!

* Серният двуокис освен това неутрализира и дивите дрожди, полепнати природно по гроздовите люспи, чието участие във ферментацията е нежелателно.

След сулфитирането сместта трябва много хубаво и интензивно да се разбърка.

Заквасването на кашата

След сулфитирането се изчаква да минат два часа и се заквасва с предварително подготвената в състояние на бурна ферментация мая. За 100 литра гроздова каша се използват до 5 кг квас в хладно време, а когато е топло – 3 кг.

Като закваска някои стопани използват и мъст от друг съд, която е в момент на бурна ферментация.

Къде се греши най-често:

* При по-висока температура ферментацията се забавя, при над 35 градуса спира.

* Ферментацията спира и при високо съдържание на алкохол, затова добавянето на повече захар от необходимото не е желателно.

* Ферментацията протича на два етапа – бурна, при която сместа направо кипи – трае около седмица, и тиха – продължава две-три седмици, тогава и останалите от бурния процес захари се превръщат в алкохол.

При оптимални условия бурната ферментация започва след около 24 часа. През това време, люспите на зърната се понасят от отделящия се въглероден двуокис и тръгват към повърхността на сместа – там образуват дебел слой. Винарите го наричат шапка. Когато шапката се остави да плува на повърхността, тогава ферментацията е с плаваща шапка. Майсторите не допускат това.

Когато шапката се остави под повърхността, тогава говорим за ферментация с потопена шапка. Това се постига чрез затискане с подвижно /лъжливо/ дъно, което трябва да е решетесто.
Някои си го приготвят от чамови дъски, които снаждат една до друга, и които надупчват със свредел. За да го вкарат, го правят от две части, които свързват с клинчета, но в никакъв случай с метални пирони или пластинки. Ако допуснете грешката да използвате метал, тогава се получава желязо пресичане на виното.

Лъжливото дъно трябва да прикрепите така, че да не изплува на повърхността. Преди затварянето на съда празното пространство отгоре трябва да се опуши чрез изгаряне на сярна лента.
Важно е ферментиращата течност да се отдели от твърдите части в края на бурната ферментация и да се налее в съд, в който да протече тихата ферментация.