Основните фактори на климата, които са най-важни за жизнената дейност и за продуктивността на лозата са температурата, валежите и светлината.

Определящи са още местоположението, почвите, ветровете.

За температурата

Лозари-професионалисти и любители са наясно, че най-благоприятни за узряване на вкусно десертно грозде са по-топлите райони и микрорайони на страната.

Не всички обаче са наясно, че е необходима определена температурна сума през вегетацията, която фактически е сборът на средните денонощни температури над 10°С от напъпването през пролетта до листопада през есента. И тази сума е добре да бъде над 3700°С.

В най-подходящите райони и микрорайони минималната продължителност на вегетационния период е 180 дни, а средната месечна температура през юли - над 23°С. Сега вече виждаме, че подобни температури се появяват много по-рано от летните месеци.

Така че в нашата страна такива условия все повече има в повечето от районите с надморска височина до 300 м, които общо обхващат равнинната и хълмистата част.

Те се намират в цялата страна.

В Южна България са от Черно море на запад до долното течение на р. Тополница и линията с. Церово, с. Виноградец, с. Карабунар, гр. Септември. На юг от склоновете на Средна гора - от линията Хисар, с. Старосел, Брезово, с. Медово, с. Братя Даскалови, Стара Загора, с. Дълбоки, Нова Загора, с. Стралджа, Ямбол, Айтос до северните склонове на Родопите - до линията с. Паталеница, Перущица, Асеновград, р. Харманлийска, р. Марица до Свиленград. Тук се включва и долината на р. Тунджа.

Има и една особеност: В близост до морето въпреки достатъчно голямата температурна сума през вегетацията зреенето на гроздето се забавя с около 5-10 дни, което се дължи на разликата между температурите през деня и през нощта, заради което се забавя оттокът на захарите от листата към гроздовете.

В Югозападна България много благоприятен е Петричко-Санданският район.

В Северна България - ивицата покрай Дунав - Силистра, Русе, Свищов, Оряхово до Лом - на юг до линията Червен бряг, Слатина, Павликени, Горна Оряховица, на запад до Огоста и на изток до Янтра.

Това са т.нар. типични лозарски райони на България, където гроздето зрее най-добре

Кога ще узрее гроздето?

При температурните условия на основните лозарски райони в нашата страна най-ранозреещите сортове узряват до края на юли - началото на август, ранозреещите - през август, среднозреещите - през септември, и къснозреещите - от края на септември до средата на октомври.

В районите с по-малка температурна сума от 3700°С - северното Черноморско крайбрежие и районите с надморска височина над 300 м - узряването закъснява.

Надморската височина

С увеличаване на надморската височина на всеки 100 м температурата намалява с 0,6°С и узряването на гроздето също се забавя, като и захарността му намалява с 1%, а киселините се увеличават с 1 г/л.

Това определя, че колкото е по-голяма надморската височина, толкова става по-ограничен изборът на десертни сортове, които може да се отглеждат.

Например: Късните сортове не могат да узряват при надморска височина над 300-400 м, среднозреещите - при над 500 м, а до 700-800 м узряват само най-ранозреещите сортове, и то в южни и защитени от студени течения места.

Къде как лозата издържа на студ?

Почти всички десертни сортове лози са слабо устойчиви на ниските зимни температури. Затова в райони, където температурите спадат под -16-17°С с честота, по-голяма от 1 път на 5 години, стъбленото отглеждане без загрибване на лозите е невъзможно.

Не са подходящи и районите с често случващи се ранни есенни студове (до 0 -12°С) през октомври и ноември, при които в този период пъпките на лозите могат да измръзнат.

Ето защо за засаждане на лозя, както и за стъблено отглеждане в личните дворове трябва да се избират наклонени места по склоновете на хълмовете и планините, които са с добър въздушен дренаж, т.е. студеният въздух не се задържа, а се оттича надолу.

В местности, където има опасност от измръзване, лозите трябва да се отглеждат на приземни формировки и да се загрибват през зимата.

Набъбналите очи на лозите през пролетта се повреждат при температура от -2,5 до -4°С.

Зелените части - леторасли, съцветия и листа - загиват при -1 до -3°С, а узрялото грозде издържа до -4°С.

Ето защо лозите не бива да се отглеждат в местности с чести късни пролетни и ранни есенни слани и повратни студове.

Трябва да се има предвид, че неблагоприятни за лозата през отделните фази на развитие са и температурите под 10-12°С при напъпването, под 15°С по време на цъфтежа, под 18-19°С по време на зреенето на гроздето и под 12-13°С след физиологичната зрелост на гроздето.

Валежите не достигат

В повечето райони на страната валежите не могат да задоволят нуждите на десертните лози от вода.

Поради това те трябва да се засаждат на места, където е възможно напояването им.

Неполивни лозя може да се отглеждат само на дълбоки влагозапасени почви – такива са черноземите на льосова основа в Северна България и др.

Лозата е светлолюбива

В нашата страна слънчевата светлина по времетраене и интензивност е достатъчна за развитието на лозите, но трябва да се спазва условието лозите да не се засаждат на сенчести склонове и места.

Подходящи за отглеждане са слънчевите, топли и проветриви терени, където не се задържат мъгли и роси и където атмосферната влажност на въздуха не е висока. Тоест лозите искат слънце и не обичат сенчестите места.

Лозето не обича силни, сухи и топли ветрове

Мястото за отглеждане на лози в Северна и в Североизточна България трябва да бъде защитено от преобладаващите зимни североизточни ветрове, като се предпочита редовете да са в южните и югозападните склонове на хълмовете.

Неблагоприятни за лозите са и силните сухи и топли ветрове. Затова избраните места за отглеждане трябва да бъдат защитени от хълмове, гори, горски пояси или ако са в дворовете - от съществуващите сгради.