Започва се с малка площ, постепенно се увеличава, докато концепцията и практиките станат по-разбираеми и се повиши нивото на уменията

Нулевата обработка или директната сеитба е част от консервационната система в земеделието. При нея семената се засяват без предварително разрохкване на почвата и отстраняване на растителните остатъци от предшествениците. Целта на директната сеитба е редуциране на производствените разходи, запазване на почвата от ерозия, борба с плевелите, приемане и съхранение на водата от валежите, повишаване органичното вещество на почвата и намаление емисиите от парникови газове.

Нулевата обработка на почвата е различна от прилаганата в конвенционалното земеделие. Изискват се по-различни умения и конкретни решения във връзка с почва, климатични условия и култури, както и оптимизиране на необходимите вложения. Резултатите от директните сеитби не са еднозначни и се влияят съществено от различията в климатични и почвени условия, както и от системата на земеделие.
Кои са най-често допусканите грешки при приложението на нулеви обработки?
В повечето случаи директните сеитби са неподходящи при тежки, лошо дренирани и неотцедливи почви, склонни към преуплътняване. Нулевата обработка повишава влажността и понижава температурата през пролетта, с което е възможно да забави сеитбата на ранните култури и съответно развитието на културите.
От друга страна, преобладават изводите, че директните сеитби са

по-ефективни в страни и
райони с топъл и сух климат

и отстъпват на конвенционалните обработки при влажни и хладни условия.
Директната сеитба е част от системата на консервационното земеделие, включващо още два съществени компонента - оставяне на остатъците от предшестващата култура върху почвената повърхност и необходимост от редуване на културите. Често обаче вниманието се фокусира само върху директната обработка без връзка с останалите елементи на системата. Това намалява ефекта или дори прави нулевата обработка неефективна в сравнение с конвенционалните обработки.

При нулевите обработки растителните остатъци от предшествениците се оставят на почвената повърхност. Те изпълняват различни функции: като задържане на валежите и съхранение на влага в почвата, храна за полезните почвени микроорганизми, предотвратяване ерозията на почва и хранителни елементи, затруднено поникването на плевели и предотвратено образуване на почвена кора. Унищожаването на растителните остатъци, за да се улесни директната сеитба, има отрицателно влияние.

За да бъдат забележими резултатите от директните сеитби на ниво район, стопанство и конкретни условия, е необходимо време за изучаване и приложението им на практика.

Полезните промени
за почвата по отношение

на структура, плътност, воден режим и т. н. обикновено стават бавно и в продължение на няколко години. При поливни условия те се проявяват по-бързо в сравнение с неполивни. Еднократното приложение на нулевата обработка може да не даде или дори да има отрицателни резултати, но с последователното приложение да покаже положителна ефективност.

Макар че много може да бъде научено от чужд опит чрез литература, нищо не може да замести опитът, получен при експериментиране на новата система в собствената ферма. Цялостно преминаване на стопанството към нова продукционна система, каквато е нулевата обработка, не е разумно, подчертават специалистите. Започва се с малка площ, следвана от постепенно увеличаване на мащаба, докато концепцията и практиките станат по-разбираеми и ясни и се повиши нивото на уменията.

Сеитбооборотът на културите е много важен фактор за прекъсване циклите на болести, неприятели и плевели. Редуването на културите в последователните години е необходимо условие за успеха на нулевите обработки. Еднократното приложение може да има негативен резултат.
Основната полза от конвенционалните почвени обработки е контрола на плевелите. При елиминиране на обработките чрез директната сеитба,

борбата с плевелите
изисква допълнително внимание

Това става чрез комбинация на химически, биологични и културни мерки. Никога не трябва да се прави директна сеитба в поле с поникнали плевел.
Една промяна в практиките на обработка може да има дълбок ефект върху плевели, вредители и болести, които са налице на полето и проблемите, които създават. Под влияние на директните сеитби някои вредители ще се увеличат, докато други ще намалеят или изчезнат. Например, многогодишните плевели често стават по-чести при нулева обработка. Регулярното и старателно разузнаване на полетата ще улесни идентифицирането на нови и възникващи проблеми с вредители, както и подходящите мерки, които могат да бъдат приложени.

Плевелната резистентност към хербициди е повече вероятна в системата с нулеви обработки, вследствие на по-голямата употреба на хербициди.

Торовете и мелиоративните средства при нулевите обработки се внасят повърхностно, но те не могат да се предвиждат на дълбочина повече от 2-3 см без обработка. Добре е, ако нивото на хранителните елементи и на рН бъдат подходящи не само на почвената повърхност, но и в областта на кореновата система на културите. В противен случай ще се получават редуцирани добиви.

Обогатяването
на почвата на дълбочина

се постига чрез предварително торене с конвенционални обработки или с комбинирани сеялки за семена и торове.
Почвените условия за приложение на нулева обработка са с по-голямо значение в сравнение с традиционната сеитба. Преди директната сеитба за всяко поле трябва да се оценяват редица фактори, като предшестваща култура, количество остатъци, почвена структура и влажност, за да бъдат правилно регулирани сеялките за директна сеитба.

Резултатите от нулевите обработки са зависими от използването на качествени специализирани сеялки и растително-защитни пръскачки. Конвенционалните обработки правят възможно размесването на торовете в орния хоризонт. При нулева обработка повърхностното торене не е ефективно агрономически и икономически. Неподвижните в почвата фосфорни и калиеви торове трябва да бъдат внесени на или под нивото на семената едновременно със сеитбата. Това се постига със специализирана сеитбена техника.