Много отровни вещества в растенията преминават в млякото и променят вкусовите и хранителните му качества, напомня д-р Валентин Иванов, квмн

Качественото хранене и в достатъчни количества пряко влияе върху млечността на животните. Старият норматив посочваше, че кравите трябва да получават по 300 г концентриран фураж за всеки получен от тях литър мляко. Сега се смята, че това количество е твърде малко и

за всеки литър мляко на кравата

трябва да се дават по 500 г концентрат

Трудно обаче може да се измери количеството на приетия фураж на паша. А почти невъзможно е да се контролира качеството на същия.
Кравите, овцете и козите са преживни животни, които се хранят изключително със зелени и сочни фуражи. Само през зимните месеци се увеличава делът на сухите фуражи. Типът на хранене пряко повлиява млечната секреция.

* През пролетно-летните месеци приемането на сочни фуражи води до повишаване на млечната секреция. Но затова пък млякото е с по-ниско съдържание на сухо вещество и мазнини.

* През есенно-зимните месеци количеството на млякото намалява. Но за сметка на това то е по-гъсто и с по-висок процент на мазнини и сухо вещество.

Много животновъди предпочитат да държат кравите на открито, "на въздух", под палещите слънчеви лъчи, смятайки, че това носи само ползи за тяхното здраве. Дали е така обаче? Доказано е например, че след продължително облъчване на кравите се повишава съдържанието на протеиногенни амини в млякото и то придобива неприятен вкус. Невероятно, но факт! Затова и много консуматори споделят, че млякото на някоя крава е приятно на вкус, а на друга крава - нетолкова добро. Стигаме до известния извод, че всичко е в дозата.

Рано напролет кравите обичат да пасат млади дъбови клонки и листа. Това тяхно лакомство обаче има висока цена - рязко влошава качествата на добиваното мляко. Последното става горчиво и този вкус с нищо не може да се промени.

Освен дъбовото отравяне подобен ефект се наблюдава и при отравяне с пелин и вълча ябълка. При тези отравяния млякото също придобива горчив вкус.

Неприятна миризма на лук и чесън придават на млякото дивият лук, кромидът, чесъновото подъбиче, лъжичината, бабините гниди, чесновият лук, конският зъб и др. Някои от тези растения са особено полезни и обичани от хората, но попаднали в организма на преживните, те рязко влошават вкусовите качества на млякото. Изхранването на големи количества чеснов лук при овцете води дори до аборти.

Други установени факти показват, че

след продължителна паша на овце и крави

в места с изобилен растеж на хвощове

(особено блатен) също се променят вкусовите качества на млякото в отрицателна посока. То става воднисто и придобива синкав цвят. Нещо повече - маслото, получено от такова мляко, е с тежка миризма на говежда лой и бързо се разваля.
При овцете освен описаните промени в млякото се наблюдава и спиране на растежа на вълната.

Дори и зелето в големи количества води до неприятни последствия. Когато например лактиращи животни се хранят с големи количества от този вкусен зеленчук, това води до намаляване на млечната секреция и млечната мазнина.

В това на пръв поглед няма логика, тъй като зелето е зеленчук с голямо водно съдържание. Така е, но в организма на животните се повишава количеството на антитироидните вещества, които се съдържат в зелето. Тези промени стават по-драматични с увеличаване недостига на йод в храната. Но признаците намаляват или изчезват след даване на животните на калиев йодид.

При някои отравяния млякото дори придобива червеникав цвят, т.нар. кърваво мляко. Такива промени настъпват например след 2-3-седмично хранене със сено или силаж от комунига.

Храненето на лактиращите животни с некачествен царевичен силаж, съдържащ голямо количество мастни киселини, или прехранването им с фуражи, богати на белтъчини, водят до повишаване на съдържанието на протеиногенни амини, ацетон и кетонови тела в млякото, които са отровни за децата и новородените животни.

Продължителното хранене на кравите с малки количества памуково семе, шрот или кюспе не довежда до явно отравяне. Но излъчващият се с млякото растителен пигмент госипол причинява тежки заболявания у новородените телета и е опасен за здравето на хората.

Лютиковите растения са добре познати на много хора - те са голяма група много красиви цветенца с жълти цветове. Обаче съдържащият се в лютиковите растения протоанемонин след постъпването в организма на кравите се отделя безпрепятствено чрез млякото и причинява отравяния по телетата и също е опасен за здравето на хората.

Не по-малко опасен за здравето на хората и животните е и колхицинът, който се съдържа в много разпространения есенен минзухар и преминава в млякото на преживните животни.

Едни от основните фуражи в някои райони детелина и люцерна, нападнати от гъбичките Pseudopeziza trifolii, Ps. Medicagiinis и Stremphylium botryosum, както и със зеле, поразено от гъбичката Polydesmis exitiosus, млякото им намалява и има токсични свойства. То може да причини гастроинтестинални заболявания при децата и бозаещите животни.

Изключително опасни са гъбичките от род Aspergillus

Така млякото на лактиращите животни, хранени дълго време с фураж, нападнат от токсичен щам на Aspergillus flavus, придобива токсични, а понякога дори и канцерогенни свойства.
Когато животните пасат край магистрали и оживени пътища, това също крие сериозен риск за здравето на хората. Макар и без промени в органолептичните качества на млякото, получавано от такива животни, то също е опасно. Почвата и тревата в посочените райони обикновено са със завишени показатели на тежки метали - олово, живак, кадмий, цинк и др., част от които преминават в млякото.
Особено опасно е храненето на животните с

фуражи, обработени с инсектицидни препарати

които имат дълго остатъчно действие. Тъй като през последните години се налагат масови обработки на големи площи и терени във връзка с туширането на някои инфекции, както и с цел ограничаване популацията на кръвосмучещите насекоми, животновъдите трябва да бъдат особено предпазливи при храненето на животните. Добре е да се проучва внимателно теренът, откъдето се добиват грубите фуражи. Това важи с пълна сила и за зърнените фуражи, където културите се обработват срещу вредители. Добрата новина е, че напоследък се използват все по-безвредни и щадящи околната среда биоциди, с много къс или без карентен срок.

Всички отклонения при млякото, включващи цвят, миризма, вкус, консистенция, са сериозно основание за съмнения в неговото добро качество. Когато бъдат открити отклонения от нормалния вид и вкус на млякото, най-добре е да не се консумира, за да не подлагаме здравето си на излишен риск.

Върху качеството на млякото влияят още прилагането на ветеринарномедицински медикаменти, особено във вимето - шприц канюли, които се използват за лечение на мастит. На всеки препарат е обозначен карентният му срок, т.е. времето за излъчване на лекарството с млякото, което го прави негодно за човешка консумация.

По време на карентния срок млякото е с
нарушени органолептични качества

Обикновено то има странична миризма, горчи, оцветено е и не може да се използва за производство на млечни продукти. Такова мляко е опасно за консумация и не бива да се използва. Даването на редица медикаменти през устата на животните - например противопаразитни препарати, също влошава качеството на млякото за известен период и то не бива да се използва за човешка консумация. През карентния период млякото може да се използва за изхранване на други животни - прасета, телета и др.

Съвети за потребителите

Контролираното и пастьоризирано мляко в магазинната мрежа със сигурност е безопасно и няма да ни изненада неприятно. Когато обаче решите да използвате мляко, купено от друг източник, трябва да бъдете много предпазливи и да имате гаранции, че отглеждането и храненето на животните се извършва съобразно установените зоохигиенни изисквания и добри практики. И най-важното - животновъдът да изпълнява ветеринарномедицинската профилактична програма: туберкулинизация, ваксинации и др.