Ще стане ли пасищното мляко стандарт?

И колко ферми ще останат в ЕС и в кои държави

Потребителите в Европа търсят пасищно мляко, сочи европейската статистика. И с основание, защото пасищното мляко е богато на витамини, минерали и здравословни мазнини, както и калций и протеини, напомнят от Европейския млечен борд.

Пасищното мляко е страхотен здравословен продукт, който е добър за нас, но това не е единственото предимство на кравите, пасящи в полетата. Защото фермерските пазари на свежо мляко, чието производство е базирано на пасища, са пазителите на провинцията, напомнят анализаторите от борда.
Но ето че към днешна дата за причина на настоящата млечна криза в ЕС е обвинено свръхпредлагането на мляко. И за да се намалят излишните количества, познайте кой отпада от производствената верига? Познахте – най-малките и средните фермери млекопроизводители.
Затова сега много напускат бизнеса си, но не защото са неефективни, както биха ги определили администраторите. А защото тяхното по-малко по обем производство „не пасва” в усложнената ситуация от пандемията с коронавируса. И втората причина е, че по-лесно е да се изкупи млякото от по-големите ферми, отколкото от група по-малки, пръснати из селските райони. Земеделските стопанства, произвеждащи големи обеми мляко, често получават обемни бонуси, защото правят събирането на мляко по-евтино, което отново поставя в неизгодно положение по-малките ферми. И така изводът е категоричен –

свръхпредлагането на мляко е с голям принос

за сегашната млечна криза в Европа. Обаче в много страни-членки на ЕС потребителите искат мляко именно от селските ферми, базирани на пасища, с неголям брой животни.
Има, разбира се, и потребители, които търсят популярни марки на млекопроизводители с огромен търговски оборот от мляко и млечни продукти. Такъв е примерът във Великобритания, където англичаните купуват мляко от интензивната ферма на херцога на Уестминстър, който управлява млечна ферма с нулева паша. Но е най-големият доставчик на мляко във Великобритания (но това, че няма паша, потребителите няма да видят на етикета на млякото!), уточняват от Европейския млечен борд.

Каква е позицията на млекопроизводителите

Няма как да имаме добри изкупни цени без контрол на производството, е убеден собственик на семейна млечна ферма в Холандия. Процесът на разделение между фермерите започва преди години с разгорещените дискусии около замърсяването на почвата с фосфати и нитрати. Тогава се взима решение броят на холандските крави да бъде намален до одобрените от ЕС количества фосфати. А това става причина за големи разногласия сред местните млекопроизводители. Едни не искат нормите да се увеличават. Други, които имат обширни земи, твърдят, че лесно ще използват оборския тор от фермите си за торене. И че не е необходимо да се ограничава броят на кравите в стадата.
Така се стига до неизбежното - ако холандски говедовъд не разполага с достатъчна земя, животните трябва да се намалят с 4%. Резултатът е налице – за една година броят на холандските крави постепенно е намалял със 160 000.
Но според Холандската асоциация на млекопроизводителите е важно млечните ферми да могат да продължат да работят. Според браншовата организация има много причини, поради които

по-добре да има повече семейни ферми с 60-120 крави,

отколкото няколко с 1000 крави. Мегафермите са заплаха за дребните фермери. А животновъдните ферми са важен елемент за жизнесопособността на селските райони. Освен това именно семейните ферми произвеждат млечни продукти, които са все по-търсени от потребителите. И е важно те да не фалират. Затова те трябва да имат достъп до повече пасища. Затова позицията на Холандската асоциация на млекопроизводителите е, че единствено пазарното търсене трябва да определя доходите на фермерите.
А що се отнася до общата европейска политика за бранша и новата програма на Европейския млечен съвет за пазарна отговорност, т.е. доброволно съкращаване на млекопроизводството, е добър антикризисен план. Но ще е трудно да се осъществи. В крайна сметка всеки път, когато изкупните цени на млякото са добри, това води до увеличаване на производствените обеми. И така

млечният бранш се намира в една постоянна криза

е коментарът на Холандската асоциация на млекопроизводителите.
Втори антикризисен вариант: мандрите да започнат да регулират собствените си обеми, поне временно.
И стигаме до това каква млечна суровина се стремят да произвеждат европейските млечни говедовъди. Например холандските млекопроизводители получават премия от 1 до 2 евроцента за килограм произведено мляко, ако кравите са имали достъп до пасища най-малко 120 дни в годината. А това означава най-малко 6 часа дневно. И тъй като млякото, получено от пасищно отглеждани крави, е много търсено, вече се обсъжда дали този начин на млекопроизводство да не стане задължителен за всички говедовъди в Холандия. Дали пък това няма да стане препоръчителен стандарт и за другите страни-членки? И по-малките количества мляко да гарантират по-високи приходи за фемерите?