Гроздовите джибри са остатъчният продукт от винопроизводството. Te включват кожици, семена и пулп от гроздето, които остават след източване на сока. Джибрите често се възприемат като отпадък. Вместо да се изхвърлят, тези остатъци могат да бъдат оползотворени по разнообразни и полезни начини у дома. Джибрите са богати на хранителни вещества (фибри, захари и минерали) и биоактивни съединения (антиоксиданти като полифеноли), което ги прави ценен ресурс.

0 Като тор

Един от най-екологичните начини да използвате гроздовите джибри е като органичен тор за растенията. Джибрите са идеални за компостиране, защото съдържат много азот и ускоряват разграждането на растителните отпадъци. Гроздовите кожици и семена са богати на основни елементи за почвата и добавянето им към компоста може да обогати сместа с ценни хранителни вещества. Може да смесите джибрите с други градински остатъци (листа, треви и клони) и малко почва, като поддържате компоста влажен и периодично го разбърквате. След няколко месеца ще получите богат, рохкав компост, готов за натурално торене на зеленчуковата градина или саксийните растения. Правилно узрелият компост от джибри няма неприятна миризма и не съдържа патогени, ако е приготвен по всички правила.

Освен в твърд вид, джибрите могат да се използват и за приготвянето на течен тор. Това става като накиснете джибрите във вода. За целта 1 част джибри се залива с 5 части вода след което сместа се оставя да престои няколко дни. В края на процеса се получава течен тор, богат на микроелементи и минерали, с който може да поливате цветята и разсада. Преди употреба е необходимо да прецедите течността. Този течен тор е особено ценен за подхранване на растенията в периода на растеж. Ако джибрите са пресни и още неферментирали, е необходимо да ги използвате умерено, тъй като са кисели. По-добре ги компостирайте или разредете с повече вода, за да избегнете възможно пренасищане на почвата с киселини. Винаги вкопавайте леко пресните джибри или ги покривайте с почва, за да не привличат насекоми и да не се разнасят миризми.

Ако нямате възможност веднага да компостирате голямо количество джибри, може временно да ги складирате, но задължително без достъп на въздух. Съхранявайте ги в голям съд (варел) и ги притъпкайте плътно, след което покрийте с плътен найлон, притиснат с тежест (например торба с пясък). Така джибрите няма да мухлясат, докато ги добавяте постепенно към компоста. Дръжте съда на хладно място и веднъж седмично притъпквайте отново материала. Този метод на анаеробно съхранение ще запази ценните свойства на джибрите за няколко месеца, докато ги използвате за торене. Най-късно напролет ги преработете изцяло, тъй като с повишаване на температурите рискът от вкисване и плесени нараства.

0 Като фураж за животни

Гроздовите джибри могат да служат за храна на селскостопански животни, стига да се приготвят правилно. Те съдържат около 30% сухо вещество, в това число около 3-4% протеини, 2-3% мазнини и около 9% фибри. Благодарение на влакнините и остатъчните захари джибрите са добра допълваща храна, особено за преживни животни. Овцете и козите усвояват най-добре гроздовите семена. При дъвченето им те раздробяват семената, освобождавайки съдържащите се в тях масла и протеини, които после се абсорбират в храносмилателния тракт. Добавени в дажбата, джибрите могат да обогатят менюто и дори се смята, че оказват положително влияние върху вкуса на млякото при млечните животни.

Джибрите може да се дават в свеж вид непосредствено след пресоването. Например да се смесят с друг сочен фураж или сено. Това е подходящо за говеда, овце и свине, но трябва да се внимава, защото свежите джибри бързо ферментират и вкисват. По-добрият подход е да се приготвят като суха храна. Разстелете джибрите на тънък слой на слънце (или използвайте сушилня) докато изсъхнат добре, след което ги смелете на прах. Така консервирани, джибрите могат да се съхраняват продължително и да се влагат в комбиниран фураж. Сухите джибри са концентриран фураж с приблизително 0,7 кръмни единици и 73 г смилаем протеин в килограм. Те могат да се изхранват успешно на говеда и свине под формата на брашно, смесено с друга храна.

Както при всяка нетрадиционна храна, и тук умереността е ключова

Според специалистите добавката на джибри не бива да надвишава около 25-30% от сухия концентриран фураж при едър рогат добитък и около 10-15% при свинете. За овце и кози количеството може да е относително по-голямо, тъй като те ги усвояват по-добре. Винаги въвеждайте новата храна постепенно, за да предотвратите стомашни разстройства. Наблюдавайте животните - ако приемат джибрите с апетит и без нежелани реакции, можете да продължите да ги давате. Важно: Никога не давайте развалени или плесенясали джибри - ако материалът е престоял на въздух и мирише на оцет или има мухъл, не го използвайте за фураж, тъй като може да навреди на животните. Съхранявайте пресните джибри подобно на силаж в плътно затворен съд без въздух, или ги изсушете бързо, за да предотвратите вкисване. Правилно приготвените и дозирани гроздови джибри са евтин и полезен фуражен ресурс, допринасящ с фибри, енергия и биологично активни вещества в дажбата на домашните животни.

0 Като почистващо средство

Оцетът от векове се използва като универсален екологичен почистващ препарат за измиване на прозорци, дезинфекция на повърхности, отстраняване на котлен камък и неприятни миризми. Вместо да купувате оцет, можете сами да си направите винен оцет от гроздови джибри. Това е чудесен начин да оползотворите остатъците и да получите евтин и натурален препарат за домакинството.

Ето изпитана рецепта за домашен оцет от джибри:

1. Подгответе около 3 кг гроздови джибри, 3 литра вода и 400 г захар. В голям стъклен или пластмасов съд разтворете захарта във водата и добавете джибрите. Разбъркайте добре. Съдът не бива да бъде пълен до горе, оставете място, защото течността ще ферментира;

2. Покрийте съда с тензух (марля) или друга дишаща тъкан. Целта е да влиза въздух (кислород), необходим за оцетнокиселата ферментация, но да не могат да проникват насекоми и замърсявания. Не затваряйте плътно с капак, защото процесът е аеробен;

3. Оставете сместа на топло и тъмно място. Идеалната температура е около 25–30°C. Разбърквайте периодично (на няколко дни), за да се развиват равномерно оцетнокиселите бактерии по повърхността на течността;

4. Първо ще настъпи алкохолна ферментация дрождите от джибрите ще превърнат захарите в алкохол (ще получите слабоалкохолно вино). Скоро след това, при наличието на кислород, оцетнокиселите бактерии започват да превръщат алкохола в оцетна киселина. Целият процес отнема поне 1 месец при топло време. Ще разберете, че оцетът е готов, когато течността спре да ферментира активно, утаи се и придобие отчетлива кисела миризма и вкус;

5. Прецедете и съхранявайте готовия оцет в стъклени бутилки. По желание може да пастьоризирате (леко подгряване до 70°C) за по-дълга трайност, но това не е задължително, ако го ползвате в близките месеци. Домашният винен оцет от джибри обикновено има златистокафяв цвят и богат аромат.

Полученият оцет е напълно функционален и съдържа от 4 до 6% оцетна киселина, достатъчно за почистване на дома. Можете да го ползвате разреден с вода (в съотношение 1:1 или 1:3) като препарат за стъкла и огледала.