Малките и средни стопанства отчитат изключително трудна година, а зеленчуците им стават все по-неконкурентни на тези от трети страни

Ваня ВЕЛИНСКА

В разгара на есента зелето влиза в главната роля. Традиционно в страната ни културата има сериозни позиции, използва се както за прясна консумация, така и за преработка. Не са малко и зеленчукопроизводителите, които го включват в продуктовата листа на стопанствата си.

За съжаление, този сезон при главестото зеле, както се получи и при много други култури, ситуацията не е много добра. Според производители има сериозни количества зелева продукция, които трудно намират пазар.

Повечето от малките зеленчукопроизводители имат проблем при реализацията на зелевата реколта, казва Иван Кабуров, фермер и зам.-председател на Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукцията (БАПОП). Тази година има свръхпроизводство. В момента има предлагане на зеле между 25-30 ст. на килограм от производителя. Като се има предвид, че отглеждането на зеле е със себестойност около 30-35 ст., то това не са нормални стойности. Минимум изкупната цена трябва да е поне 35 ст., а най-добре 40 ст., за да се реализира някаква, макар и малка печалба. Тази цена, на която се търгува зелето, е ниска, спрямо разходите, които са направени.

При културата вложенията този сезон са не по-малко от 1800-2000 лв./дка. При добив от 5-6 тона от декар, то 30 ст. е минималната цена, която покрива разходите. Това показват нормалните сметки. А нали все пак трябва да има и печалба. Но лошото е, че зелето не само се търгува под себестойност, но и не се продава.

Разбира се, ситуацията при по-големите производители е много по-различна. Обикновено те имат договор с големите търговски вериги и продават директно на тях. За разлика от дребните производители, на които им се налага да предлагат продукцията си на търговци на едро, на борси и тържища, които изкупуват продукцията им възможно на най-ниски цени. Те рядко имат възможност директно да реализират реколтата, без цената да се оскъпява от прекупвачи - един, а понякога и двама.

И докато зелето стигне до търговската мрежа, цената му скача 3-4 пъти, дори повече. Практика, която много често наблюдаваме при всички зеленчуци и плодове, отглеждани у нас.

Проблемът с трудната реализация не е само за зелето. Същото е положението и при другата сезонна култура - тиквата. При нея ситуацията обаче е малко по-обнадеждаваща, тъй като продукцията има по-дълъг период на търговия. Тиквата подлежи на по-лесно съхранение, затова тя се предлага 5-6 месеца, а понякога и повече. А и предстои засилено търсене на културата преди Бъдни вечер и Коледа, когато тиквата се влага в различни празнични ястия. Така че производителите се надяват при нея да имат много по-добра реализация.

Българинът консумира обичайните количества зеле, те не се променят значително, коментира Иван Кабуров. Купува се основно прясно зеле за свежа консумация, а също и за консервиране - за приготвяне на кисело, както и за различни туршии. За съжаление, зелето за преработка, което се изкупува от консервните мощности, е много малко като количество. Така че и тук няма особено движение към увеличение. Така се оказва, че произвеждаме повече, отколкото потребяваме. Това е и една от причините изкупните цени да са толкова ниски, както и да остава нереализирана продукция.

Още четете в новия брой на в. "Български фермер" от 24-30 ноември