Чернодробният метил е един от най-устойчивите и финансово утежняващи паразити, засягащи добитъка. Със затоплянето на климата и при влажни условия, контролът на неговото разпространение става все по-труден и жизненоважен.

„Чернодробният метил е сложен и адаптивен паразит. Наблюдаваме значителни промени в начина и времето за разпространение, и това означава, че фермерите трябва да адаптират подхода, който да използват с цел управлението на неговото разпространение", посочва д-р Филип Скус, учен в ирландския Изследователски институт Moredun, цитиран от Agriland.

Големият чернодробен метил (Fasciola hepatica) вирее във влажна земя,

където живее малкият блатен охлюв (Galba truncatula), който пък представлява съществена част от жизнения цикъл на метила. Обикновено инфекциите с метил достигат пик в края на лятото и есента, като заболяването се проявява през зимата и пролетта.

Но както отбелязва д-р Скус: „По-топлите, влажни зими и по-хладната, суха пролет правят модела на разпространение и проявление на паразита далеч по-малко предсказуем. Сега наблюдаваме рискове от инфекции през цялата година, не само през есента. Последните ни модели показват, че разпространението на чернодробния метил може да достигне безпрецедентни нива в някои части на Западна Ирландия и Обединеното кралство до 2050 г., ако настоящите климатични тенденции продължат.

Скритата финансова тежест от инфекцията

Острата форма на инфекцията, причинена от Голям чернодробен метил (ГЧМ), е рядко срещана при говедата, за разлика от хроничната форма, която е по-често срещана и нанася тежки вреди върху здравето. Възрастният метил в жлъчните канали на черния дроб уврежда чернодробната функция, забавя растежа и намалява производствената ефективност. Много инфекции са субклинични, което означава, че говедата може да не изглеждат болни, но производителността им все пак спада. Научно изследване показва, че средно натоварените с метил говеда наддават с 9% по-малко тегло на ден и имат с 6% по-ниско живо тегло. Ето защо тестването и целенасоченият контрол са от съществено значение.

Ефективният контрол започва с поставянето на точна диагноза. Няколко вида теста могат да бъдат приложени от ветеринарния лекар на фермата, като всеки от тях има плюсове и минуси в зависимост от времето на годината и цената.

Тестът за антитела ELISA открива инфекция

в рамките на две до четири седмици

и е подходящ за млади говеда. Фермерите в Ирландия използват и Lateral Flow Test (LFT) - нов кръвен тест, разработен в Университета в Ливърпул. Тестът ELISA за копроантиген (cELISA) открива метила във фекална проба шест седмици след инфекцията и също така е подходящ за проверка на успеха на лечението. Тестът за броя на яйцата във фекалиите (FEC) е евтин вариант за наблюдение на стадата, но открива само зрели метили на възраст 10+ седмици. Тестът на трупа след смъртта на животното все още е златният стандарт за изследване на разпространението на метил.

„Няма един единствен перфектен тест", казва д-р Скус и допълва: „Фермерите трябва да говорят с ветеринарния си лекар коя комбинация е подходяща за тяхното стадо."

Стратегията за лечение е важна

Има седем активни съставки, лицензирани за употреба срещу чернодробен метил при говедата. Всяка от тях действа срещу различни етапи от жизнения цикъл на паразита. Триклабендазолът действа две седмици след инфекцията. Клозантел, Нитроксинил, Рафоксанид са ефективни от седем до осем седмици. Албендазол, Клорсулон, Оксиклозанид са ефективни срещу метили на възраст 10+ седмици. Прекомерната употреба на който и да е продукт, а особено на триклабендазол, ускорява развитието на резистентност.

Третирането на говедата в помещенията за отглеждане може да бъде ефективно, тъй като премахва метила преди зимата и намалява замърсяването на пасищата през пролетта. Но правилното дозиране, калибрирането на оборудването и спазването на карентните срокове са от жизненоважно значение, за да се избегнат остатъци в месото и млякото.

Важно е също да се помни, че препаратите могат да повлияят на почвата

и водните организми, така че използвайте само толкова количество, колкото е необходимо, и изхвърляйте неизползвания продукт отговорно. „Основният принцип винаги трябва да бъде: третирайте възможно най-малко, но толкова, колкото е необходимо," казва д-р Скус.

Търбуховият метил (Calicophoron daubneyi) става все по-често срещан в Ирландия през последните години, понякога дори повече от чернодробния метил.

„Наличието на яйца на търбуховия метил във фекалиите не винаги означава заболяване, така че не лекувайте, освен ако говедата действително не показват клинични признаци," съветва ирландският учен.

Как да прекъснем цикъла на разпространение

С цел ограничаване на риска, избягвайте паша във влажни, благоприятни за охлювите места в края на лятото и през есента. Поставете под карантина новите животни. Тествайте и, ако е необходимо, третирайте заразените животни преди да ги пуснете при останалите в стадото. Дозата на препарата за лечение трябва да бъде дозирана внимателно в зависимост от резултатите от тестовете. Подобрете дренажа на пасищата и редувайте пашуването, където е възможно. Редовно проверявайте картината на инфекцията и ефикасността на всички лечения, като използвате подходящи диагностични тестове.

Чернодробният метил не изчезва, а всъщност става все по-непредсказуем. Но чрез комбинирането на диагностика, оценка на риска, стратегическо лечение и добро управление на пашата, говедовъдите могат да защитят здравето и производителността на стадата си. Д-р Скус казва: „Прекъсването на цикъла за разпространение на метилите изисква малко планиране, но резултатът си заслужава, тъй като получаваме по-здрави животни, по-добра производителност и по-устойчива система за животновъдство."