И какво не знаем за почвите, които предпочита лозата

Лозовите насаждения в България се отглеждат предимно на черноземни, подзолисти, алувиални, песъчливи и други почви. Най-благоприятни за лозята са леките по структура почви с умерено хумусно съдържание, такива, които са наситени с карбонати на голяма дълбочина.

В отделните органи на растенията съдържанието на различните хранителни вещества се колебае, както в зависимост от сорта, така и от климата, почвите, системите на обработка.

Например изчислено е, че общият азот в лозята е от 0,75 до 3% (отчетено на база сухо вещество), фосфорът - 0,1-2%, калият - 0,4-3%.

Доказано е, че отрицателно влияние на ръста и развитието на лозята оказва недостигът на хранителни елементи в почвата или пък на техния излишък.

При различни аероекологични условия потребността на лозата от хранителни вещества е различна. На някои черноземи например при внасяне на много торове често могат да се засилват болестни дефекти като хлороза.

На бедни алувиални почви при внасяне на оборски тор добивът се повишава, но на черноземните почви, заради хлорозата, може да падне с над 5,5%.

Важен е периодът на внасяне на фосфор и калий - трябва да се направи преди есенната обработка на дълбочина 18 - 22 см, а азотът - през пролетта.

На ефективността от торенето влияе и дълбочината на заораване на торовете. При дълбочина 35-45 см се повишава добивът средно с 30-40%.

Според учените добре влияе редуването на дълбоко внасяне на с внасяне при обичайната дълбочина.

Добивът на грозде се влияе и от микроторенето с бор, манган, цинк и други елементи. Те повишават добивите и качеството на продукцията, а също и устойчивостта към неблагоприятните условия на външната среда.

Но внимание!

На кисели почви трябва да се въздържаме да внасяме кисели торове (амониев сулфат, суперфосфат и др.). За предпочитане са алкалните и неутралните (натриева селитра, карбамид).

Алкалните почви трябва да се торят повече с кисели торове.

Тъй като основната маса корени на лозата са разположени на дълбочина от 20-30 см до 60-80 см, затова при повърхностно внасяне не се осигуряват напълно необходимите хранителни елементи.

Микроторенето освен че увеличава добива с 20-30%, повишава от 0,5 до 2% и захарността на гроздето, затова се предпочита. Микроторовете могат да се внасят през пролетта или лятото. Лозето се пръска 1-3 до 4 пъти, може и повече в зависимост от степента на недостиг на даден елемент.

Важен съвет:

Минералното и органичното торене се извършва на дълбочина 35-40 см един път на четири години.

Оборският тор се внася на дълбочината на обработката един път на две години.

Зеленото торене (сидерацията) се прави през есента.