Важно е житните култури да се защитят от ръжди

Освен химическата борба, трябва да се вземат под внимание и агротехническите мерки

Ваня Велинска

През последните години видовете ръжди станаха едни от икономически най-важните болести при пшеницата у нас. Безспорно една от причините е реколтирането предимно на сортове от западната селекция, които все повече се предпочитат от зърнопроизводителите. Това естествено доведе до промяна на здравния профил на полетата с пшеница. Ето защо болести, които до този момент се срещаха по-рядко и не представляваха сериозна заплаха за зърнено-житните култури, станаха доста проблемни.

Както казахме ръждите са сред болестите, срещу които се налага борба, за да се опази пшеничната реколта. В зависимост от условията и инфекциозния фон в различните години един или друг вид ръжда е по-опасен и се явява проблем локално на отделни полета или повсеместно в цялата страна.

Кафявата ръжда или наричана още листна ръжда е икономически най-опасната от видовете ръжди, тъй като при масова зараза може да причини много сериозни щети по реколтата

Външните признаци на болестта - жълто-кафяви грапави образувания, които са спорите на гъбата, се забелязват по листата и листните влагалища, и по-рядко по стъблата, плевите и осилите на растението. Наблюдават се отделни ръждиви купчинки, без да са сливат и да образуват големи зони на зараза. Нападнатите тъкани от ръждиви на цвят постепенно почерняват.

При устойчивите сортове около спорите се образуват хлоротични петна, а при чувствителните - спорите остават стерилни, разясняват фитопатолозите.

Болестта може да се развива през целия вегетационен период на пшеницата, но най-често се проявява във фазите от изкласяване до узряване. Растенията остават по-ниски и формират по-дребни класове. Зърното е спаружено, леко, с брашнест лом. При висока степен на зараза посевите прегарят.

Най-сериозно върху добива се отразява нападението по флаговия лист. Не случайно специалистите по растителна защита обръщат внимание именно на опазване на флаговия лист на пшеницата

Гъбата, причинител на кафявата ръжда, има известни над 200 физиологични раси, които се различават по виролентността си.

Заразяването на пшеницата може да стане в широк диапазон от стойностите на факторите на средата. Заразата се осъществява при наличие на капка вода и положителни температури. В условия на ниска атмосферна влажност и висока температура спорите губят жизнеността си и не заразяват.

Развитието на болестта е по-силно при следните условия: влажна есен, сравнително мека зима, влажно и дъждовно време в периода от появата на лигулата на най-горния лист до цъфтежа. Късно зреещите сортове се засягат по-силно.

Само допреди няколко години жълтата ръжда се изучаваше от специалистите по растителна защита като възможна болест по житните култури, която е разпространена сравнително ограничено, само в отделни по-високи, по-хладни и по-влажни райони на страната. Днес тя е със стопанско значение и не бива да се пренебрегва от зърнопроизводителите.

Болестта напада пшеница, ечемик, ръж, както и много видове фуражни житни треви.

Външните признаци се наблюдават по листата, листните влагалища, и по-рядко по стъблата, плевите, осилите, а понякога и по откритата част на зърната.

Спорите на гъбата са дребни, жълтеникави, разположени като верижки, ето защо болестта се нарича и линейна ръжда. Те се разполагат на групи, между нерватурата на листата, като формират широки ивици. Около петната се забелязва хлороза и некроза по тъканите. Първоначално се нападат най-долните листа, а след това и горните.

При силна зараза растенията имат редуциран растеж

листата засъхват и опадват, а полето придобива характерен жълтеникав цвят. Добивът намалява както количествено, така и в качествено отношение, тъй като зърното е спаружено и недохранено.

При силна зараза растенията имат редуциран растеж, листата засъхват и опадват, а полето придобива характерен жълтеникав цвят. Добивът намалява както количествено, така и в качествено отношение, тъй като зърното е спаружено и недохранено.

Гъбата, причинител на болестта се запазва по растителните остатъците или по многогодишните треви. Възможно е да презимува и върху семенен материал. Заразата става при сравнително ниска температура - над 0 градуса и при относителна влажност на въздуха - 100%.

Болестта се проявява по-силно в райони с по-голяма надморска височина, при късна пролет и прохладно лято, както и при чести дъждове в периода на изкласяване.

Черната или стъблената ръжда както също е позната е друга срещана болест по житните култури. Особено опасна е за сортовете, които не са устойчиви на патогена. Тъй като притежава голям вредоносен потенциал, може да предизвика големи щети по зърнената реколта.

Симптомите се наблюдават по стъблата, листните влагалища и много рядко по листата, оста на класа, плевите, осилите. По нападнатите части се развиват продълговати спори, които се разполагат между нерватурата. Те могат да са единични или да се слеят и да образуват широки ивици. На по-късен етап се образува ръждивокафява прашеста маса.

При устойчивите сортове спорите са по-дребни и са заобиколени от хлоротичен венец, а при чувствителните - се образуват стерилни хлоротични напетнявания, разясняват фитопатолозите.

Най-голямо отражение върху добива имат повредите върху последно междувъзлие. При силно нападение растенията остават стерилни и се наблюдава т. нар. белокласие. Възможно е да се стигне до пречупване и полягане на растенията в целия посев.

Гъбата, причинител на болестта, се запазва по нападнатите растителни остатъци и върху стърнището. Източник на първичната зараза са спорите, които се активизират през пролетта при температура над 10 градуса и относителна влажност на въздуха - 95-100%.

Развитието на болестта се благоприятства при влажно и умерено топло време във фазите от изкласяване до цъфтеж. Ранната и гъста сеитба, както и едностранчиво азотно торене, също са предпоставка за развитие на болестта.

Борбата с ръждите е възможна, но е важно да се предприемат както агротехнически, така и химически дейности. От значение е правилният сеитбооборот на зърнено-житните култури, като не се допуска монокултурно отглеждане. Трябва да се спазва точно препоръката за правилна сеитба, включително препоръчаната за всеки отделен сорт гъстота. Торенето на културата да е балансирано, което включва набор от необходимите макро- и микроелементи.

Относно химическата защита е важно да се извършват редовни наблюдения. При наличие на подходящи условия за заразяване, могат да се направят профилактични третирания. При установена зараза и в зависимост от икономическия праг на вредност на болестта, трябва да се пристъпи също към третиране. У нас се предлага богат набор от фунгициди, които могат да се справят с ръждите по житните култури. От значение е те да се прилагат според указанията им за употреба от фирмите-производители, за да се постигне ефективно опазване на посевите.

При силна зараза ръждите могат да провалят зърнената реколта