Внедряването на интегрираната борба играе важна роля за ограничаване по-нататъшното развитие на популациите

Доц. д-р. Енчо Мянушев

Въпреки че резистентността на насекомите и акарите към инсектициди и акарициди отдавна е известна и създава големи трудности в практиката, разработването на мерки за преодоляване на това отрицателно явление е в самото начало.

Започна се с откриването на нови пестицидни средства с различен механизъм на действие и с внедряването на интегрирани системи за борба, където използването на химически препарати е сведено до минимум.

От новооткритите химически средства големи надежди се възлагат на ювеноидите, инхибиторите на хитиновия синтез, синтетичните пиретроиди и биопрепаратите.

Оказа се обаче, че няма химикал, по отношение на който да не може да се развие устойчивост, така че нито един от новите пестициди не може да реши сам по себе си проблема с устойчивостта.

Внедряването на интегрираната борба играе голяма роля за ограничаване по-нататъшното развитие на популации, устойчиви на съществуващите инсектициди и акарициди.

Практиката обаче показва, че за да бъде ефективна интегрираната борба, в никакъв случай не бива да се допуска появяването на резистентни популации.

В противен случай подмяната на определен инсектицид или акарицид, поради поява на устойчивост у вредните видове, действа разрушаващо върху популациите на полезни видове, приспособили се към старите препарати. Това почти винаги води до необходимостта от разработването на нова програма за интегрирана борба.

За да се реши трайно проблемът с устойчивостта, трябва да се вземат мерки химическите средства да се прилагат така, че да не се допусне устойчивост. А това е възможно само на основата на създаването на компютърни модели, включващи всички известни предполагаеми фактори и обстоятелства, които влияят върху развитието и устойчивостта. Генетическите и биологичните фактори са наследствени качества, поради което не се поддават на контрол от човека.

Оперативните фактори обаче са изключително под контрола на производителя. Тук се включват проблемите, свързани с природата на химическите препарати и начина на тяхното приложение. Все още обаче липсват достатъчно данни за някои много важни показатели, за да може оперативните фактори, предотвратяващи появата на устойчиви популации, да се включат активно в изграждането на интегрираната борба, при която химическите средства играят и ще играят важна роля.

Доколкото ядрото на съвременната интегрирана борба са и ще останат пестицидите, първостепенно значение има управлението на химичната борба в посока срещу развитието на популации, устойчиви към използваните препарати.

Мерките в това отношение се свеждат до:

Използване на ниски дози инсектициди и акарициди с цел да се запази част от популацията с нормална чувствителност.

Намаляване броя на химическите обработки.

Прилагане на препарати с кратко последствие, за да може бързо да се възстанови полезната фауна.

Борба предимно срещу възрастните форми на вредните видове.

Отменят се третирания в определени участъци или срещу част от популацията на вредните видове.

Третиранията се провеждат в точно определени моменти и при определена плътност на основните неприятели.

Оставят се непръскани участъци.

Така провежданата умерена химическа борба, освен че осигурява максимално щадене на полезната фауна, но и запазва част от чувствителните форми на вредните видове.

Друго направление при управлението на химическата борба е разностранната химическа намеса. Използват се смеси от химически препарати, които се допълват взаимно или  се редуват  с различен  механизъм  на действие Чрез разностранната химическа борба се осигурява многопосочен селекционен натиск на основата на продължително или по-кратко последействие, в резултат на което се изключва или се забавя проявата на устойчивост.

Третото направление е свързано с интензивна химическа интервенция. Цели се пълното унищожение на вредните популации (чувствителни и устойчиви).

Използват се повишени дози препарати срещу основните неприятели на дадена култура или се потискат детоксициращите ензими с помощта на синергисти. Това са смеси от препарати или препарати и специални вещества, които активизират действието на токсичното вещество, като потискат разграждането на отровата.

Тук трябва да се отбележи, че не винаги при смесването на два или повече препарата се търси синергитичен ефект. Много често смесването има за цел да се получи многостранно въздействие върху отделните стадии на един и същ вид или върху два и повече вида, които вредят на едно и също място по едно и също време.

Задължително правило при използването на смесите или редуването на препарати като мярка за предотвратяване на резистентността е насекомите и акарите да не развиват кръстосана устойчивост, което предполага извършването на предварителни изследвания.

Важен момент при предотвратяването на устойчивостта е своевременното откриване на резистентните индивиди

Нарастването на техния брой в популацията трябва да се смята за предупреждение веднага да се смени използваният препарат с инсектицид (акарицид) от друга група, към която не може да има кръстосана устойчивост.

Тези изследвания се извършват от специалисти и се предоставят за ползване. Освен това всички мерки, които намаляват броя на пръсканията при едногодишни култури (смяна на културата, преустановяване на производството й, засаждане на устойчиви сортове и др.) забавят развитието на резистентност.

Много перспективно средство за борба срещу резистентността е използването на биоагенти (хищници, паразити, патогени).

Формулирането на общи препоръки за борба срещу устойчивостта на естествените популации от насекоми и акари към инсектоакарицидите е изключително трудно, като се има предвид огромното генетично, биологично и екологично разнообразие на членестоногите. Едно е ясно, че трябва стриктно да се спазват посочените предпазни мерки, най-важните сред които са:

Предпазване на растенията от нападение.

Изключване на излишните третирания.

Ползване на препарати с кратко последействие.

Третиране само в препоръчваното от специалисти време и с препоръчителните дози.

Интензивната химическа борба не бива да се разглежда като пресищане на средата с химикали, а като насищане на защитния механизъм на неприятеля с дози, които елиминират защитните функции на организма срещу отровата.

Този подход обикновено се налага при много ценни култури, срещу преносители на вирусни заболявания, срещу насекоми, при които не се провежда химическа борба и то в случай, че използваните препарати се отличават с късо последействие или съществуват средства, безопасни за човека, каквито са ювеноидите и бактериалните препарати.

Прилагането на повишени дози от сравнително слабо токсични и бързо разпадащи се инсектициди е оправдано при ниска миграционна способност на чувствителни екземпляри.

Използването на интензивна химическа борба срещу появата на резистентни популации предполага и някои технически нововъведения - микрокапсулирани формулировки на препаратите, използване на привличащи вещества (атрактанти) и други начини, чрез които препаратът се насочва директно към вредния вид, без да засяга полезната фауна и без да замърсява природната среда и селскостопанската продукция.