Франция, Нидерландия и Италия са потенциални пазари за черешите ни

Освен на европейската борса те стават все по-желани в азиатските страни, но се търсят сериозни количества

Радина Иванова

Търсенето на пресни череши по света расте с изключително бързи темпове.

Докато през 2009 г. глобалният им внос е бил в размер на 500 хил. тона изкупувани средно за 2 евро, през 2018 г. той достига 800 хил. тона на 3 евро/кг.

А очакванията на експертите от Световния търговски център (ITC) са, че до 5 години той ще достигне 1,1 млн. тона на средни цени от 4 евро на килограм.

Азиатският пазар е основният двигател плодът да става все по-значим на световната търговска сцена, сочи специализирания анализ, изработен от фондация "ИнтелиАгро" по по поръчка на Банка ДСК и Експресбанк за участниците във форума “Интелифреш 2020”.

Що се отнася до европейския пазар, данни от Евростат сочат, че за януари 2015 - октомври 2019 г. Германия държи първото място като вносител на пресни череши в Европа.

Страната генерира една трета от общия внос в ЕС (45,000 тона), изкупувани средно за 3 евро/кг.

Следвана е от Австрия и Обединеното кралство, които внасят съответно малко над 20 хиляди за 3,5 евро/кг, което важи за Австрия, и 15 хиляди за 3 евро/кг , валидно за Англия.

За първите три държави месеците юни и юли остават основни пазарни прозорци.

Но според експертите все по-важни за доставки ще стават май и август.

Потенциални пазари за черешопроизводители, които преследват различни европейски ниши, са благоприятните Франция, Нидерландия и Италия.

Според анализа тези страни формират пазар със сравнително висок обем и средни цени (на вноса) от 2,60-2,80 евро/кг.

Скъпи, между 4,5 - 5 евро/кг, но в много малко количества череши се внасят в Люксембург, Ирландия и Малта.

Износ

Основните доставчици на череши на европейския пазар са с произход Турция (24%) и Испания (21%).

Двете държави осигуряват близо половината от вноса в Европейската общност с количества от над 60 хиляди тона.

Трета държава, която се нарежда след тях е Гърция.

Тя предлага сходни на нас цени - около 2 евро на кг. Въпреки териториалната и ценова близост, количествата български череши остават далеч под обемите на южната ни съседка.

Нидерландия, Германия и Австрия са търговските хъбове за череши на континента, като реекспортират част от внесената продукция.

Мястото на българската череша пред европейската борса

Износът на пресни череши от страната ни остава под потенциала си, въпреки, че той постепенно расте, отчитат анализаторите.

Данните сочат, че в периода 2015 - 2018 г. изнасяме приблизително хиляда и двеста тона средно на година.

До октомври 2019 г. обаче експортът достига малко над 2 000 тона.

Въпреки сезонните колебания, средните цени, на които се осъществява износът, растат.

Все по-голяма част от експортираните количества заминават през юли месец от 2017 г. насам.

Румъния продължава да е най-големият пазар на нашата страна.

Макар че делът за там постепенно намалява.

Втори основен пазар за нашата страна е Германия - с 24%.

Тенденциите са тя да се превърне в основна експортна дестинация.

Хубавата новина е, че докато северната ни съседка изкупува стоката за под едно евро за килограм, Германия я изкупува на 3 пъти по-висока цена.

Също така расте и износът към останалите големи вносители на череши в ЕС.

Такива са Нидерландия, Обединеното кралство, Австрия. Не незначителен е пазарът в Беларус, Сърбия и Молдова. Той заема една четвърт от износа на България.

Търговски изисквания в Европа

Минимум 28 мм и до 36 мм разри на плода, хомогенен тъмно червен цвят.

Така трябва да изглеждат черешите за пазара в Европейския съюз.

Кои са останалите допълнителни изисквания за вида и качеството на плодовете?

Трябва да бъдат обработвани с от 50% до 70% по-малко пестициди от максималните нива на остатъчни вещества, които са приети от ЕК.

За сведение на производителите и износителите

Експортираната продукция е възможно да бъде върната при няколко условия, които е хубаво да се знаят.

Такива са: Ако плодовете са светло червени, ако са по-малки от 28 мм, ако има отклонение в грамажа или притежават по-ниска захарност от 11.5 градуса Brix.

Най-малкото количество, което може да бъде доставено е 5 кг.

Стоката, която се пренася, трябва да е поддържана на 2 - 6 градуса температура.

В допълнение се изисква черешовите плодове да бъдат разположени в опаковки или в кутии от 500 грама.

Трябва да бъдат подредени в щайги CBL11 размер 60х40х11.5, транспортирани на палети с размер 120х100х15.

Global G.A.P е задължителен стандарт. Но често се изискват BRC FOOD, IFS Food, SMETA, fair for life, BSCI.

Очаквания

Въпреки благоприятния пазар, агроминистерството на САЩ прогнозира не толкова добра позиция на европейската череша за сезон 2019/2020. Те предвиждат 20%-ов спад, заради ранни градушки в Италия и измръзвания и суша при топ производители в Полша.

Заради Европа независимо от рекордните чилийски и турски количества се очаква световната търговия да намалее до 454 000 тона.

Въпреки намаляващия износ САЩ имат шанс да останат водещ износител сред доставчиците на Северното полукълбо. Турция обаче може да ги изпревари.

Вносът в Русия също ще се свие при вероятни по-ниски доставки от Молдова, Сърбия и Казахстан.

Ще има ли обратно начисляване на ДДС

С този механизъм едновременно се ограничава нелоялната конкуренция и се предоставя допълнителен финансов ресурс за производителите

Производители на плодове и зеленчуци от страната с нетърпение очакват решение от Европейската комисия дали у нас може да се въведе обратно начисляване на ДДС при търговията с пресни плодове, зеленчуци и сурово мляко.

За механизма, чиято цел е да предотврати възможностите за данъчни измами по веригата на доставки, настояват от години сдружения на производители на плодове и зеленчуци, и на малки стопани.

Те се надяват, че с него и при тях, както стана при зърнопроизводителите след въвеждането му, ще се изсветли търговията в сектора.

Всяко лято страната ни е засегната от нелоялна чуждестранна стока в големи количества и на ниски цени, за които търговецът не плаща българската 20-процентова ставка, а по-евтината чужда или пък нито една от двете, което подбива вътрешната ни търговия.

"От дълги години говорим с Министерството на земеделието за обратно начисляване на ДДС. Има разбиране от тяхна страна, минало е през комисията по земеделие. Сега очакваме одобрение от ЕК. Надяваме се за година - година и половина да имаме резултат и дано през 2021 г. механизмът да бъде факт, както при зърнопроизводителите", коментира Димитър Рачев, представител на Съюза на дунавските овощари по време на форума “Интелифреш 2020”.