Застрашени ли са житните посеви от измръзвания

Липсата на снежна покривка, както и резките температури промени, могат да създадат сериозни проблеми за младите небратили растения

Ваня Велинска

Изключително тежка е климатичната обстановка в страната що се касае до ситуацията с есенните земеделски култури. Причината е в липсата на сняг, дъжд, т. е. каквато й да е по-сериозна влага, която да е със стопанско значение. Променливите температури, от отрицателни до плюс 7-8 градуса, създават предпоставка за възобновяване на вегетацията в някои райони.

Не се знае дали е от т. нар. глобално затопляне (има доста противоречия по темата), но със сигурност сме свидетели на климатични промени. Да напомним становището на специалистите, че климатичните промени се проявяват не толкова в тенденция за повишаване на средните годишни или сезонни температури, а преди всичко с резки климатични аномалии. И именно такива наблюдаваме през последните 5-6 години - липса на сняг през зимните месеци, малко, дори и почти никакви валежи през есента (като миналата година например), честа смяна на много ниски с високи температури в много широк диапазон в рамките на няколко дни и т. н., и т. н.

При тези условия може да си зададем въпроса има ли опасност от зимни повреди по есенните култури, каквото могат да се наблюдават в този период.

Презимуването на зимните култури зависи не само от студоустойчивостта на видовете и сортовете

То се определя и от съчетанието на многобройни фактори, намиращи се в сложно съчетание и динамика, разясняват специалистите. Затова трябва да се прави и разлика между студоустойчивост и зимоустойчивост.

Рисковете за лошо презимуване и получаване на повреди на есенните посеви не води просто до пряко измръзване на растенията. Възможни са няколко други форми на зимни повреди, които в зависимост от състоянието на посевите и условията могат да бъдат по-опасни от директното измръзване.

Измръзване

Получава се, когато температурите са много ниски и са под поносимите за даден вид и сорт. Когато посевите са братили и са добре вкоренени, се стига до отмиране на листната маса на братята.

Възелът на братене обаче не е засегнат и растението се възстановява, макар и с известни загуби. При късни небратили посеви, с плитко заложен възел на братене, е възможно загиване на целите растения.

Повредите по растенията са повече когато: не е формиран възел на братене, сеитбата е плитка, некачествена и с неуплътнено сеитбено легло, няма снежна покривка, при едностранчиво азотно торене, с липса на фосфор, има ниска почвена влага и силни студени ветрове.

До загиване на растенията може да се стигне както при еднократно въздействие на много ниски отрицателни температури, така и при продължително въздействие на не толкова високи отрицателни температури. Резките смени на периоди с високи положителни и ниски отрицателни температури също са предпоставка за директното измръзване на посевите.

Изкъсване на небратили растения

Причината за изкъсването на младите растения, които още не са братили, е последователното няколкократно замръзване и размразяване на почви с повече влага в повърхностния слой. Вследствие на многократното разширяване и свиване на почвения обем, се получава прекъсване на младите растения.

Повредите се благоприятстват от липса на формиран възел на братене, дълбока сеитба, изтощени растения, повишено съдържание на почвена влага, наличие на ледена кора върху посевите, както и други фактори, които допълнително изтощават растенията.

Изтегляне

Обикновено то се получава в края на зимата, след продължително слягане и уплътняване на почвата.

И когато значителна част от младите и небратили растения се изтеглят над почвената повърхност, при което се оголва кореновата им система.

При последвалото повишаване на температурата и при изсъхване на повърхностната почва през пролетта тези растения загиват, посевът се разрежда или се развива значително по-слабо.

Изтегляне на растенията се получава най-често при късна и плитка сеитба на неулегнала почва и наличие на много растителни остатъци. Състоянието на изтеглените посеви може да се коригира чрез валиране.

Повреди от студени ветрове

Студените ветрове са причина за силна транспирация, интензивен топлообмен, изразходване на въглехидратните запаси, механични повреди на листата и загиване на растения без възел на братене, разясняват специалистите.

Повредите се получават при липса на снежна покривка, когато посевите са засети на хребети и склонове със северни изложения, има ниска почвена и атмосферна влажност, а също и останалите фактори, които благоприятстват измръзването на растенията.

Повреди от късни повратни мразове

Измръзване на преждевременно разкалени посеви от късни повратни мразове също може да се наблюдава в някои райони. При периодични затопляния през зимата посевите бързо губят закалеността си и стават уязвими на измръзване при температури значително над минималните за преживяване в началото на зимата. Повредите могат да бъдат много големи, когато след продължителен период на високи температури (над 10-15 градуса) следват студени периоди с ниски отрицателни температури.

Редуването на интервали от ниски отрицателни с високи положителни температури благоприятства този процес.

По принцип тези условия са характерни за края на февруари - началото на март. По-късно, когато растенията загубят напълно студоустойчивостта си, повреди в добива могат да се получат от късни пролетни мразове (слани) в посеви във фаза вретенене.

Студоустойчивостта на житните култури характеризирана с минималните температури за преживяване, е различна по култури и сортове. При една и съща култура този показател може да варира широко. Стандартите на селекцията в различните райони, както и на самите семенарски специалисти също се различават.

Затова се наблюдава и сериозна разлика в степента на студоустойчивост, както и представянето им при различни климатични услови

Например това важи за българските и сръбските сортове, съпоставени с тези, селекционирани в западна Европа. Но за плюсовете и минусите, ще говорят селекционерите.

Какво ще се случи на родните полета, все още е много рано да се каже. Със сигурност ще има загуби, възможни са и зимни повреди по младите посеви. Но не бива и да сме големи песимисти, тъй като пшеницата е растение, което е изключително пластично и способно да се справи с много сериозни катаклизми.