Всяка пролет представя своята пиеса по изумителен и неповторим начин. Героите в нея - цветята, всеки път играят вече познатите ни роли, но по нов и различен начин. Така задържат интереса ни, така ни държат и в напрежение година след година, зима след зима, за да я да я очакваме с трепет.

А колкото повече се стараем в градината да има изобилие от цветове по всяко време от годината, толкова повече помагаме на полезните насекоми, птици и животни. От друга страна, нашата собствена пролетна пиеса става все по-красива и цветна. Кокичето открива парада. А знаете ли на още колко първи цветове може да се радвате всяка пролет? (ХФ)

5 факта за кокичето които често ни убягват

Съдбата обича смелите, а белоснежните камбанки на това цвете без съмнение са безстрашни. То е любимец на млади и стари, за него се носят легенди, лекува душата и тялото, украсява градината и гората.

1. Кокичетата дават една от първите за годината питателни храни за пчелите. Цветчетата имат нежен аромат, осигуряват нектар и прашец за опрашителите.

2. Мравките вземат активно участие в размножаването и разпространението на вида, защото събират семенцата и ги “засяват” в подземните си тунели. Естествено, мравченият метод отнема много, много време.

3. Научното наименование "Galanthus" идва от гръцки език. Съставено е от думите мляко (gala) и цвете (аnthos). "Nivalis" пък идва от латинската дума за сняг.

4. Кокичетата са символ на утеха и надежда, чистота и очистване.

5. За разлика от повечето други луковични цветя, кокичето се размножава след прецъфтяване и преди да изпадне в покой. Листата служат за ориентир и не се отстраняват, докато сами не отмрат, дори след пресаждането. 

Минзухарите са над 80 вида

Крокусите принадлежат към семейство Ириси и наброяват над 80 вида. Красивите и нежни цветчета се появяват още през зимата, рано напролет или през есента, в зависимост от вида.

Багрите им основно са в жълтата, бялата и лилавата гама. Селектирани са и културни сортове с две багри, по-наситени цветове, интересни шарки, нишки, петна и др. Освен за декорация в градината, минзухарите са известни и с лечебните си качества, а някои се смятат и за отровни.

Най-известен от всички е шафрановият минзухар, който намира приложение в кулинарията, козметиката, народната медицина и други. Той цъфти през есента.

Подобно на кокичетата, крокусите са важна част от менюто на пчелите и другите опрашители.

Трилиумът е мечтата на колекционерите

Всичко тук е по 3 - 3 листа, 3 чашелистчета, 3 венчелистчета. Повече от 40 вида носят името трилиум. Растенията се смятат за скъпоценни поради ред причини. За колекционерите те са истинска находка, ако ги открият, и съкровище, ако ги притежават.

Всеки трилиум е специален по свой собствен начин. Повечето видове са защитени от закона в САЩ, откъдето произхождат. Растенията са студоустойчиви. Изискват частична до пълна сянка. Не се нуждаят от специални грижи. Не страдат от болести и не се нападат от неприятели. Цъфтежният период варира според вида от края на зимата до края на пролетта. Декоративна стойност имат не само цветовете, но и листната маса, защото някои представители са с шарени листа.

Размножаването обаче е доста трудно, независимо дали се използва вегетативен или репродуктивен метод. Това е една от основните причини трилиумите да са толкова ценни и редки.

Все пак, това не пречи да им се полюбуваме и да помечтаем някой ден да бъдем горди собственици на скъпоценното цвете.

Още 4 предвестници:

Дамското сърце (Dicentra spectabilis)

То може би, няма нужда от представяне. Отглежда се лесно, многогодишно е, расте бързо, а цветовете нямат равни. Розови, бели, червени, двубагрени и много нежни, феерично разположени по цветоносните събла.

След прецъфтяване дицентрата отмира, но това не е причина за паника. Следващата пролет отново ще украси сенчестите кътчета на градината.

Кандилка (Aquilegia vulgaris)

Все по разнообразни, пъстри и... на всичко устойчиви. Да, кандилките са точно такива, трудно е да ги убиете. Те винаги ще си намерят начин да оцелеят и място под слънцето, за да си цъфтят в ранната пролет напук на стихиите.

Знаете ли, че “аquila”, oт латински, означава орел? Причината за това е приликата на цветовете с орловите нокти.

Цветовете се опрашват кръстосано, а семенцата поникват лесно. Ако си поставите за задача да влезете в ролята на селекционери, само след няколко години ще можете да се наречете създател и да притежавате уникална разцветка. Пробвайте! Няма да ви коства мнного усилия.

Коридалис (Corydalis)

Коридалисът или още наречен лисичина е многогодишно растение естествено разпространено у нас. Цъфтежът е ранен, започва още през март. Селекцията пък е създала сортове, които за разлика от дивите форми цъфтят по-продължително, а и в по-ярки цветове.

Коридалисът харесва сенчести и полу сенчести места. Може да се приспособи и към по-слънчеви изложения. Почвата да бъде с добри дренажни свойства. Лисичината е известна и със своите лечебни свойства.

Бергения (Bergenia)

Многогодишна, вечно зелена с красиви розови цветове в ранната пролет и пурпурно червени листа през есента. Бергенията, наречена още бадан, е растение за всякакви градинари. Отглежда се лесно на слънце или сянка (все пак предпочита повече сянката), изисква добър дренаж, но не проявява капризи.

Поради ранния цъфтеж е твърде вероятно цветовете да бъдат повредени от повратен мраз. Бергенията е добър съсед за повечето цветя със сходни изисквания. Чувства се чудесно под склопа на дървета и храсти, а и самостоятелно.

В отбора на безстрашните се нареждат още теменужките, паричките, незабравките, много видове примули, луковични цветя като нарцисите, мускарите, синчеца и други