Какво се случва у нас - ще спаси ли от колапс сектора ни Консултативният съвет по пчеларство към МЗХГ, коментар на Ростислав Рашев, председател на пчеларското дружество в Стара Загора и представител на Югоизточен икономически район

Жени Владинова

Значението на пчеларството е много по-голямо от приноса му за брутния вътрешен продукт. Защото над 80% от добивите на културите и 75% от европейското производство на храни зависят от опрашването на пчелите. Но пчелите в Европа умират, а човешката активност е основната причина

Това са тревожните констатации на доклад, публикуван от експерти на Междуправителствената научно-политическа платформа за биоразнообразие и екосистемни услуги (Ipbes), основана от 124 държави-членки на ООН и базирана на откритията на стотици учени. Констатациите на доклада, озаглавени "Опрашване, опрашители и производство на храни" се подкрепят и от други изследователи.

Според Coloss, международна изследователска мрежа, създадена от Пчеларския институт на Университета в Берн, масовата смърт на пчелите в Европа се превръща в проблем всяка година. Експерти в института са категорични, че отрицателната тенденция, макар и да се колебае, изглежда по-дългосрочна и се причинява от: урбанизация, монокултура, болести по пчелите, методи за растителна защита, неприветливи към опрашителите, и други фактори на стреса.

Другите опрашващи видове търпят още по-големи загуби и поради този драстичен спад ролята на пчелите при опрашването става все по-важна. И значението на сектор "Пчеларството" придобива ключов приоритет за поддържане на екологичния баланс

Защото липсата на опрашване може да доведе до загуба на добиви от растенията, зависими от опрашването. Ако домашните пчели не са в състояние да компенсират намаляването на други диви опрашители, екологичният дисбаланс вероятно ще застраши пряко целия селскостопански сектор и хранително-вкусовата промишленост. По този начин поддържането и подобряването на стандарта на пчеларския сектор служи на цялото общество и жизненоважно е пчеларите да продължат работата си. В крайна сметка, ако броят на пчеларите намалее, това би довело до по-нататъшен спад на вече намаляващия брой пчели.

Всичко казано дотук дава картина и за състоянието на българското пчеларство. Но до окончателен разпад на сектора ще доведе категоричното решение на все по-големия брой пчелари, които спират производството на мед поради трудности на пазара на пчеларски продукти, както и липсата на държавна подкрепа. Още повече, че за повечето от тях пчеларството е основният им източник на приходи.

Анализ и коментар на състоянието на пчеларския ни сектор дава Ростислав Рашев, председател на пчеларсктото дружество в Стара Загора, представител на Югоизточен икономически район и член на Консултативния съвет по пчеларство към МЗХГ.

- Г-н Рашев, от близо 1 година сте представител на пчеларите от Югоизточен икономически регион. Бяхте избран по идея на МЗХГ да участвате в експертните съвети по пчеларство и работната група по НПП за новия програмен период. Ако направите равносметка, постигнатите резултати отговарят ли на очакванията ви?

- Първо искам да ви поправя. Изборът на шестте представители беше извършен в резултат на искане от страна на общинските пчеларски дружества, което беше представено на протеста през миналата година. В резултат на това искане получихме позволение от МЗХГ да се включим в работата с няколко представители. Идеята те да бъдат избрани на база икономическите региони, начина, по който да се избират, така че да носят легитимност и т.н., беше изцяло на пчеларите. Впоследствие след избора отново след настояване на пчеларите МЗХГ издаде заповед за създаване на

Консултативен съвет по пчеларство - прецедент в историята на пчеларството ни тъй като десетилетия към МЗХГ не съществуваше такъв орган.

Постигнатите резултати от работата ни през последната почти година, определено не отговарят на очакванията ми. Може би имах прекалено високи очаквания. Определено нещата се развиха в доста различна посока. Очаквах основно много по-голяма инициативност от страна на пчеларите (пчеларските организации) и много трудно разбиране на проблемите от страна на МЗХГ. Получи се точно обратното. В допълнение на страничните фактори като световни тенденции в пазара на пчелни продукти, липсата на достатъчно лично време, изключително бавната скорост на работа на държавната администрация в края на 2019 г. не мога да дам висока оценка на работата на Консултативния съвет по пчеларство

- Какво ви кара да се чувствате удовлетворен? Какво остана недовършено?

- Направихме една доста осъвременена НПП, започнахме работа по проблемите с пръсканията, доказахме нуждата от de minimis, обърнахме внимание на пропуски в нормативната уредба и се взеха мерки за запълването им. За съжаление секторът се намира в пълен колапс и аз не мога да почувствам никаква удовлетвореност от свършеното, след като виждам и чувствам края на българското пчеларство.

Може би ще приемете думите ми за пресилени, но това е абсолютната истина. В сектора цари тотален хаус, като започнем от липсата в административната разпоредба на понятието пчелар, преминем през всички противоречащи си и противоречащи на други административни актове, през абсолютно незаконното настаняване на пчелни семейства, което отдавна задмина законното, през абсолютната капитулация на контролните органи, по всички въпроси и на всички нива, през тоталния геноцид над екосистемите, част от които са пчелите, от страна на земеделците, през пълната липса на обединение в пчеларството и т.н., и т.н. И стигнем до спад в цената на меда с над 40% за 4 години

Това са само част от предпоставките, които неминуемо ще доведат сектора до приключване на съществуването му.

- В експертния съвет по пчеларство освен 6-те регионални представители участват и други представители на пчеларски организации. Каква е обстановката в работната група - има ли единомислие или решенията се раждат в спора?

- Да, има представители на други пчеларски организации. Винаги сме държали на мнението си, че повечето от тях не разполагат с нужната представителност. Дори преди месец, когато направихме отново справка в Търговския регистър, за 10-минутна справка се убедихме, че не само че част от тях нямат членове, а и половината не са изпълнили изискванията на закона и съществуват и работят като ЮЛНЦ (юридически лица с нестопанска цел) в нарушение на закона. Това обаче не е моя работа. Аз и колегите ми сме приели поканата на МЗХГ да участваме в този Консултативен съвет заедно с представителите на тези организации. И сме направили възможното заедно в рамките на този КС да работим делово, без личностни или други нападки. Отвърнато ни е по същия начин и в КС цари атмосфера на конструктивност и диалогичност.

- Мислите ли, че е възможно обединение в единна организация, включвайки и членовете от експертния съвет по пчеларство?

- Не мисля, че структурата на КС би следвало да се взима като някакъв еталон, шаблон и т.н. Ние добре знаем кой кой е в рамките на съвета. Определено има организации и лица, които биха били ценни за една бъдеща обединена структура. Но не мога да кажа, че това важи за всички.

- Възможно ли е според вас действително обединение на българските пчелари?

- Мисля, че не сме дорасли и ще бъде много трудно и граничещо с невъзможно. От друга страна, сега, когато ни е много трудно и това ни сплотява, ако не успеем да се обединим, едва ли ще имаме друг шанс!

- Какво се цели с обединението на пчеларите?

- Това е изключително дълга тема. Основно аз се надявам да се постигне организираност, представителност пред българските и европейските институции, както да се открият хората и да им се осигурят необходимите условия за работа така, че да опитат да спасят сектора в последния възможен момент.

- Какво би попречило за съюзяването на пчеларите?

- Много са подводните камъни. Възможните пречки са на всички етапи от подготовката, реализацията и вероятността за бърз разпад на една такава структура. Особеното при нас, пчеларите, е, че пчеларството не е източник на основен доход на над 85% от пчеларите

Тоест огромна част от пчеларите могат да си позволят да няма такава структура, та дори и да няма пчеларство. От друга страна, българите са много лъгани от общественици и доверието е мно-оо-ого ниско. На трето място са личностните качества както на обикновените пчелари, така и на "лидерите". Наблюдавам огромно самолюбие и егоцентризъм. Все пак съм оптимист, че, ако новата обединена структура се изгради на база общинските структури, както повелява и Законът за пчеларството, и сложи в устава и структурната си организираност на пиедестал, обикновеният пчелар, чието мнение и присъствие е задължително условие за вземане на решения, има шанс нещата да се случат.