Попита Генка Маринова от Бургас

Бодливото немско или цариградско грозде е храст, за който се твърди, че има плодове, които са от най-калоричните в сравнение с останалите ягодоплодни култури.

По количество на витамини и други ценни вещества отстъпва само на касисовите плодове. Освен за храна, притежава и лечебни свойства - при стомашно-чревни заболявания, наднормено тегло, анемия, за укрепване на кръвоносните съдове.

Какво предпочита

Бодливото грозде предпочита районите с прохладно лято. То е по-слабо студоустойчиво от касиса. Най-подходяща температура за цъфтеж и образуване на завръза е 18-20 градуса.

Горещини и засушавания не му понасят много добре. Предпочита глинесто-песъчливи почви. Размножава се чрез отводи.

Негов плюс е, че видът не е влаголюбив.

Храстът има плитка коренова система.

Растежът на издънките е умерен, като височината им достига до 1-2 м. Те израстват от подземно стъбло.

Характерно за тях е, че по цялата си дължина имат голямо количество бодли.

За сведение на любителите: Издънките живеят до 8 години, но са най-жизнени до петата година. След това растежът и плододаването значително намаляват, а плодовете стават по-дребни.

Това налага ежегодно да се извършват резитби на застарелите издънки

Листата на бодливото грозде са покрити с мъх. В пазвите им се образуват листни и плодни пъпки.

Много виладжии посягат към бодливо грозде, наричано немско или цариградско
Много виладжии посягат към бодливо грозде, наричано немско или цариградско

Как се разпознават пъпките?

Листните са по-дребни и със заострен връх, докато плодните са по-едри и заоблени.

Цветовете са единично разположени, или по 2-3 заедно. Те са камбанковидни, двуполови и самоплодни.

Цъфтежът обикновено започва в края на април и началото на май и продължава около 6-8 дни.

Бодливото грозде има определени изисквания към климатичните условия. То е чувствително към ниските температури.

За него избирайте закътани, но проветриви места, в които не се задържа продължително време студен въздух през зимата, който може да причини измръзване на пъпки, клонки.

Добре понася засенчване, което позволява да се отглежда като подкултура на други овощни видове. Но да знаете, че особени изисквания към почвата

Добре расте и се развива, както на леки, така и на тежки почви с различна запасеност с органични вещества, със слабо кисела до неутрална реакция.

Бодливото грозде не понася високо ниво на подпочвените води на по-малко от 80 см от повърхността на почвата.

2 начина за размножаване

Резници се вкореняват напролет

Засадено немско или цариградско грозде

Засадено немско или цариградско грозде

Известни са два начина за размножаване на бодливото грозде - чрез семена и вегетативно. Предпочита се вегетативното, при което се запазват качествата на отделните сортове, то е и по-успешно.

Може да става чрез чрез издънки, от вкоренени стъблени и коренови резници, чрез разделяне на храсти.

Чрез издънки се размножават предимно изправени и полуизправени сортове. Обикновено те формират два типа издънки - от пъпки на коренището и на придатъчните корени.

За производството на чистосортов и здрав посадъчен материал се използват специални маточни насаждения.

Чрез коренови резници

Те се вкореняват в плитки бразди - 8-10 см, като се нареждат на 3-4 см един от друг и се покриват с рохкава почва.

Разстоянията между растенията зависят от начините на обработка на коренището - 20-25 см при ръчни обработки и 75-80 см при механизирана.

Ефектът от вкореняването на резниците зависи преди всичко от грижите за тях. При оптимални грижи през вегетацията от един резник се добиват от една до две вкоренени издънки, които се изваждат през есента след листопада или рано напролет.

Чрез стъблени резници

Зелени резници се получават от млади издънки и техните разклонения, които се събират от втората половина на юли до към края на август, и се нарязват на дължина 3-5 см, като им се запазва по един лист.

Зрели резници се получават от основната част на издънките, която е по-дебела и обикновено е без цветни пъпки.

Дебелите резници се събират късно след листопада и се нарязват с дължина, при която да имат 2-3 пъпки. Долният отрез се прави непосредствено под пъпката, а горният се парафинира.

Зимата резниците се съхраняват във влажен пясък при 5 градуса, заровени на 4/5 от дължината им. Вкореняването се извършва рано пролетта.