Първоначално резитбата е слаба, а дръвчетата встъпват по-рано в плододаване

Формирането на дърветата като свободно растяща корона се препоръчва за почти всички овощни видове, присадени на умерено или силно растящи подложки. При тази формировка короната се състои от водач, около който са разположени скелетни клони.

Те са по-силни към основата и стават по-слаби към върха на короната. Навън и настрани по скелетните клони има скелетни разклонения, които са доста на брои, но са слаби и нагъсто разположени.

Свободно растящата корона се различава от подобрената етажна корона по това, че резитбите при свободно растящата до встъпването на дърветата в плододаване са много слаби.

След встъпване в плододаване, в продължение на 2-3 г., короната се просветлява постепенно. Когато растежът на дърветата затихне, се извършва ограничаваща резитба.

По-слабата резитба помага за по-бързото формиране на короната, а впоследствие и за по-ранното встъпване в плододаване.

Резитба на фиданката след засаждането ѝ

При първата резитба дърветата се съкращават на 100-110 см над почвената повърхност. Това важи за всички, независимо от това дали са със или без предивременни клончета.

Ако има предивременни клончета до 20-30 см под мястото на съкращаването, те се режат на 1-2 пъпки над основата, а по-ниско разположените се премахват.

През пролетта, когато филизите са с дължина около 8-10 см, се извършва филизене. За водач се избира най-изправено растящият филиз, който расте непосредствено до отреза. Под водача се премахват всички филизи растящи под остър ъгъл и които биха го конкурирали, како и всички разположени в зоната на стъблото.

Важно е оставените леторасли за бъдещи скелетни клони да са:

с ъгъл на отклонение над 45 градуса

правилно разположени около него

по възможност да са раздалечени един от друг, т. е. да не са от съдени пъпки 

Как да се реже през вторатазима

Ако при първата резитба на дръвчето не е извършено филизене, при втората зимна резитба се избира водач.

Това е най-изправено растящото клонче, а останалите които биха му били конкуренти се премахват.

Обикновено това са клончетата с остър ъгъл на отклонение, израснали непосредтвено под водача и тези, които са покарали в зоната на стъблото.

На дръвчета, на които е извършено филизене, не се прави втора зимна резитба.

Формиране през третата и следващите години

Дърветата след втората, третата и четвъртата вегетация до встъпването им в плододаване се отглеждат свободно, почти без резитба.

Премахват се само някои много силни клончета с остър ъгъл, растящи изправено в короната. Възможно е при някои дръвчета продължителите на бъдещите скелетни клони да са много по-дълги от продължителите на останалите. В такива случаи се налага много дългите продължители да се съкратят на нивото на останалите с оглед да се предотврати оголването им.

Оформянето на короната се извършва след първото по-чувствително плододаване около 5-ата - 6-ата година след засаждането. Постепенно в продължение на 2-3 години се извършва просветляване на короната - премахват се излишните, предизвикващи сгъстяване и засенчване клони и клонки.

Най-напред още при първата зимна резитба след встъпване в плододаване се премахват клонките, които са най-неподходящи.

Обикновено те я сгъстяват и пречат най-много.

За скелетни клони към основата на короната се оставят по-силните, а към върха по-слабите, растящи в свободното пространтво, така че да не са разположени един под друг с оглед по-малкото им засенчване.

Поради това че водачът и скелетните клони по принцип не са съкращавани, обрастването им е равномерно, като всички разклонения израстват под широк ъгъл. По скелетните клони се избират подходящи клонки за скелетни разклонения. Те трябва да са разположени навън и настрани на клоните, а излишните се премахват. Към основата на клоните се оставят по-силните скелетни разклонения, а към върха - по-слабите.

След избора на скелетните части и окончателното просветляване на короните дърветата увеличават плододаването.