14° C, предимно облачно
Сушата е най-сериозният фактор, който влияе върху по-ниските добиви, а липсата на работна ръка е най-големият бич за производителите
Ваня Велинска
С прибирането на последните чепки грозде от масивите с късни десертни сортове приключва и гроздоберът в страната. Каква е равносметката на лозарите за реколта 2019? Накратко може да обобщим - по-малко грозде, но пък с много добро качество. А ето и как стигнахме до този извод, всъщност не ние, а производителите на грозде.
Определено изминаващият сезон бе по-слаб от миналата година, споделя Тодор Тодоров, производител на десертно грозде. Тези дни приключваме с прибирането на последните количества, но равносметката отдавна е ясна. Добивите са почти наполовина в сравнение с миналогодишните, а добрата страна, ако търсим и нещо положително, е качеството на гроздето, което е много добро.
Така например добивите от Велика тази година са 1000-1200 кг/дка, а миналата са били почти двойни, при Болгар тази са 800 кг, а миналата - над 2 тона.
И това не е само в стопанството на Тодор, но и в почти цялата страна.
Основната причина, поне според мен, е горещината по време на цъфтежа на лозите, коментира Тодор. Ресите бяха нападнати от черно гниене, което доведе до разреждането им, съответно по-късно това рефлектира и върху добива.
На площ от 18 декара Тодор Тодоров отглежда сортовете Велика, Болгар, Приста и Супер ран Болгар. Лозовият масив се намира в землището на село Баурене, Врачанска област. Това е единственото голямо насаждение с десертно грозде от Видин до Плевен. По принцип в Северозападна България се отглеждат предимно винени сортове грозде.
За съжаление лозята в областта постоянно намаляват. Само за пример, през миналата година в района на селото е имало 25 насаждения, през тази са останали едва 6, а не се знае и те колко време още ще оцелеят.
Бизнесът с грозде става все по-труден, коментира младият производител. Трудно е по ред причини, затова и масово стопаните се отказват да отглеждат грозде. Засега оставаме такива ентусиасти като мен, но не знам и ние колко ще удържим положението. Защото, равносметката при мен показва - с 18 декара не можеш да правиш семеен бизнес и това да е единствената ти дейност, която да ти носи доходи.
Гроздопроизводството, като интензивен сектор, е доста трудно начинание. От една страна културата е взискателна, трябва стриктно да се спазват редица добри практики, свързани със специфични агротехнически дейности, като резитбата например, а също и навременна растителна защита, тъй като лозата се напада от много болести и неприятели. От друга - част от тези дейности изискват много ръчен труд
Особено при десертните сортове, където резитбата е специфична, брането също се прави на ръка.
Без съмнение ние имаме традиции в отглеждането на грозде, не само любителски, но и промишлено. Разбира се, с напредването на технологиите се въведоха много новости, които улесняват производството, а с богатата листа от пестициди - се овладяват проблемите с плевели, болести и неприятели.
Болестите постоянно съпътстват гроздопроизводството, но мисля, че се справяме с тях, коментира Тодор Тодоров. Да, пръскаме постоянно. Тази година сме направили 11 третирания, миналата - 14, тъй като началото на лятото беше много дъждовно.
Най-големите ни проблеми обаче идват от липсата на работна ръка, продължава Тодор. Зная, че и в другите райони на страната има проблеми, но при нас е направо страшно. Няма, и няма хора. Въпреки че дневните надниците не са никак малки, пак не може да съберем работници. В моето стопанство имам този проблем както по време на резитбата, така и по време на гроздобера.
Резитбата на десертните сортове се извършва на ръка. Освен основната, която се прави през невегетационния период на лозите, има и много зелени резитби, които целят ограничавана на растежа на летораслите, обезлистване, както и прочистване и прореждането на гроздовете, за да са по-едри и да имат по-добър външен вид. А тези дейности трябва да се правят от хора, които все пак имат някакви умения.
Безспорно липсата на хора е факторът, който води до отказване на земеделските стопани от лозарството
Самият Тодор споделя, че е имал желание да увеличи площите с още 10-15 декара, но именно това, че не може да намери поне един специалист, на когото може да разчита в организационните работи, го спира.
Колкото до помощта за лозарите, оказва се, че е символична.
Допреди две години за десертните сортове получавахме добра подкрепа, около 200 лв., разяснява Тодор. В последствие някой отгоре реши, че тези пари са много и ни приравниха с производителите на орехи и сливи, не мога да си обясня, защо точно с тях, но... И в момента парите, които се получават на декар за десертно грозде, са 80-90 лв. Това е не само абсурдно, но дори унизително за производителите. Тези пари са само капка от себестойността на произведената продукцията. За колегите ни от Гърция, Испания, Италия, които са сериозни производители на грозде, знаем, че получават около 300 лв./дка. Коментарът е излишен.
Колкото до реализирането на продукцията, Тодор няма проблем. Предлага гроздето на търговци от района на Враца. Тази година цената е около 1.50 лв., която, разбира се, не е достатъчна, но все пак е приемлива за производителите, които нямат алтернативи при реализирането на продукцията
Подобна е ситуацията и при производителите на винено грозде, макар че, разбира се, има някои различия.
Не бих казал, че изминаващата година е много успешна за гроздопроизводителите, коментира, главният агроном на един от най-големите лозови масиви по Черноморието. 2019 е слаба откъм добиви и изкупни цени на продукцията, и силна, защото качеството на гроздето е отлично. Като цяло обаче ситуацията в сектора е доста напрегната и производителите не са доволни от изминаващия сезон.
И при винените сортове, както и при десертните, добивите са паднали почти наполовина. Например добивът от Шардоне тази година е около 500 кг/дка, а миналата е бил над тон, при Сира - 800 кг при около тон и половина за предходната. Основната причина за по-ниските добиви в района е сушата, в частност суховеите.
Поне в нашите лозови масиви лимитиращият фактор за по-ниските добиви тази година е сушата, имахме период от над 120 дни, през който не е валял дъжд, разяснява специалистът. По-опасни от сушата обаче се оказаха суховеите, които по принцип се голям бич за Черноморието. В условията на 40-градусови температури и 20 дни неспиращи ветрове, се получава ефектът на сешоара. Дори на места, където се полива, почвата веднага се просушава и почти няма ефект от напояването. В следствие на тези суховеи гроздовете изсъхват и нямат добра плътност. Друга причина за по-ниските добиви е влажната пролет, която създаде проблеми по време на цъфтежа, а и бе предпоставка за разпространение на зарази. Имаше и две градушки, които паднаха в ранните фази от развитието на растенията, и съответно доведоха до негативи.
Като цяло обаче опазването на гроздето от вредители в последните години не е проблем, те могат успешно да се контролират. Лозовите насаждения се пръскат по схема, която гарантира защитата им от болести и неприятели
Един от най-сериозните проблеми в сектора и при винените лозя е липсата на работна ръка, коментират производители от цялата страна. Трудно намираме не само работници, но и механизатори. Въпреки че от години по-големите стопанства са механизирали някои операции от технологията, имат различни машини, пръскачки, както и комбайни, в този сектор не може без работна ръка.
Наличието на комбайн не означава, че машината се използва винаги. За квалитетното вино гроздето трябва да се бере внимателно и то на ръка, да се поставя в касетки, да се превозва с хладилни камиони. Гроздокомбайнът върши работа само при производство на масовото вино, дори не и за това от средния клас.
Така че пак се връщаме на човешкия фактор, който се явява проблем номер едно за бранша. Заплащането става все по-високо, надницата на ден е около 30-40 лв., и пак няма хора. Да не говорим за еднодневните трудови договори, от които са пропищели всички интензивни производства. Пълно безумие е всеки ден да се попълват документи за няколко десетки работници, и така всеки ден. И въпреки броженията на производителите, засега решение на този проблем няма.
От друга страна са ниските изкупни цени, които тази година в района на Бургас са едва 40-50 ст./кг.
Не искаме да сме лоши пророци, но ако продължава така, ще има фалити, и то не само на дребни стопанства, споделят опасенията си производители. И в по-големите положението не е никак добро. Дори и там, където цикълът е затворен и производителите преработват гроздето в собствени изби. Гроздето трябва да се изкупува поне за 1 лв., за да се генерира поне малка печалба и производителите да имат стимул.
И да не забравяме една от основните причини за отказа на фермерите да отглеждат грозде е, че няма дотиране от държавата.
За производителите на винено грозде почти няма субсидия коментира проблема с финансирането, Росица Симеонова, председател на Лозаро-винарската камара в Бургас. Те вземат субсидия, колкото се дават на угарите - 29 лв., дори не и колкото на зърнопроизводителите. Често се бърка с това, че за лозарите има пари по мярката за Преструктуриране и конверсия на лозя. Това обаче са средства, които са предназначени за инвестиции в стопанството - да се подмени по-стар сорт с нов, да се изгради система за напояване, да се извършат хидро-мелиоративни дейности. Това не са пари за грижите за насажданията, които са почти целогодишни.
Росица Симеонова сподели още, че от името на членуващите в камарата постоянно се изпращат писма до министъра на земеделието с молба за среща, на която да се обсъдят проблемите в сектора. Засега отговор няма. Ситуацията обаче е критична и вече ескалира, тъй като производителите не искат да търпят повече това унизително отношение на държавата към тях.
Коментари