Не става без адекватна обвързана подкрепа за слабите ни сектори

Заявява доц. Божидар Иванов, ,директор на Института за аграрна икономика

Диана Ванчева

Въпреки неблагополучията след последните проверки на ДФ “Земеделие”за обвързаната подкрепа и разкрити площи без зеленчуци (което е обект на по-строг контрол занапред) няма спор, че основен елемент и в следващия програмен период трябва да бъде това подпомагане.

Схемите за него си остават единственият начин, който дава възможност за целева подкрепа на производствата ни в затруднение, които поради структурни, пазарни или други причини се намират в неравнопоставена ситуация.

Това обяснява доц. Божидар Иванов, директор на Института за аграрна икномика пред в.“Български фермер”.

Според анализа, направен от научното звено, при уязвимите производства в страната ни този вид подкрепа е довела до положителни резултати макар че показа и слабости.

За следващия програмен период държавата ни обаче трябва да повиши ефекта от прилагането ѝ.

И да гарантира, че ще подкрепя устойчиви, жизнени и пазарно-ориентирани производства, които имат нужда от допълнителна грижа, която да ги направи конкурентни.

Това безспорно се признава от МЗХГ във визията на ведомството за новата ОСП.

И с по-задна дата у нас бяха отделяни средства за целта, но пълен ефект не е постигнат. Пита се и достатъчно ли са били тези пари?

През преходната 2014 г. пълният размер на максимално допустимата обвързана подкрепа от 6,5% е била насочена към животновъдството, зеленчукопроизводството и трайните насаждения.

За периода 2015-2020 г. България използва 13% от ресурса за директни плащания за обвързано подпомагане на въпросните уязвими сектори.

Според регламент 1307/2013 за ОСП допълнителни 2% за обвързана подкрепа бяха насочени и към протеинови култури.

Ако се върнем малко назад, ще си спомним, че през 2014 г. България нотифицира в ЕК 10 схеми за обвързана подкрепа - за животновъди, плодове и зеленчуци, и протеинови култури.

През 2017 г. и 2018 г. сме приложили 14 схеми - 8 - за животни, 5 - за плодове и зеленчуци и една за протеинови.

Изводите от анализа на института на тази шарена база са, че занапред  трябва да се осигури таргетирано подпомагане за стопанствата с трудности

Такива са и разположените в планински райони , както и обекти със специфични обстоятелства относно себестойността на производството и общите им разходни нива.

Според доц. Иванов въведеното у нас изискване за доказване на реализация на продукцията е било добро решение, с оглед подобряване на пазарната реализация и насърчаване на устойчивото производство.

Но са показани и слабости.

През кампания 2019 г. отново беше направено ново адаптиране на обвързаната подкрепа.

Приложените схеми станаха 16 - 8 схеми за животни, 7 - за плодове и зеленчуци, и една за протеинови култури.

Какви са резултатите

При плодовете е наблюдавана известна стабилизация в реколтираните площи и спиране на низходящите тенденции в производството.

То обаче варира през определени години от 2015 до 2018 г., и не достига определените като цел максимални стойности.

През 2018 г. са достигнати най-високи нива на овощни лощи при обхванатите в статистика култури - 24 684 ха. Но те са на равнището на 89% от базовата площ, служеща за критерии при обосновката на прилагането на плащането. Все пак е констатирано запазване на интереса на производителите.

При зеленчуците се забелязва възстановяване на площите - през 2017-2018 г. реколтираните достигат 36,6 хил. ха., което е около максималните равнища, определени за целите на схемите.

Но сборът от всички отгледани култури като площ за 2018 г. все пак остава на равнището на една от годините между 2009 и 2013 г., т.е.преди прилагането на обвързаната подкрепа.

Тоест производството на зеленчуци се възстановява в годините на прилагане на обвързаната подкрепа (след няколко предходни години на свиване), но неговият дял си остава или на нивото от 2009-2013 година или на моменти и по-нисък.

Според данни на НСИ, МЗХГ и Евростат постигнатите резултати не са еднакви при различните култури и схеми.

При оранжерийното зеленчукопроизводство, което твърди, че е най-ощетено, се наблюдава, че през периода 2015-2018 г. достигнатите площи са под определената за база максимална стойност от 2011 г. (1060 ха).

Разпределената обвързана помощ е довела до известно стабилизиране, то обаче остава на 91% от референтното равнище площи от 2011 година.

В сектор преживно животновъдство необходимостта от обвързана подкрепа е очевидна. И заради ниската рентабилност на стопанствата, и поради потребността от допълване на доходите на животновъдите.

Млечният сектор остава с намалена възвращаемост и влошен икономически резултат. Това обосновава нуждата от търсене на допълнителни инструменти за подкрепа в него, сочи анализът.

Като извод изпъква, че въпреки прилагането на схемите за обвързана подкрепа, в периода 2017-2019 г. ,се наблюдава намаление на общия брой заявени за подпомагане животни по схемите за обвързана подкрепа и преходна национална помощ.

Има тренд на намаление на заявените за подпомагане млечни и месодайни крави и юници, овце-майки и кози-майки.

Каква е структурата на кандидатите

Анализът за 2017-2019 г. установява, че малките и средни стопанства имат завишени потребности от подпомагане, за да станат конкурентоспособни.

Данните за уязвимите сегменти на стопанствата у нас до 30 ха / 300 дка/ при плодовете и зеленчуците, до 50 животни в говедовъдството и до 200 животни при овцете и козите са довод за необходимостта от продължаване на обвързаната подкрепа.

Доц.Божидар Иванов напомня в анализа, че трябва да се има предвид и това, че секторите, които България подпомага обвързано, осигуряват сериозна заетост на населението. А липсата ѝ или намаляването ѝ, би поставило в риск осигуряването на достатъчни доходи за лицата, влагащи труд в земеделието.

Според данните именно тези сектори изискват повече работна ръка, включително и сезонни работници, и дават доходи и на нискоквалифицираните. Те продължават да бъдат подложени на рискови фактори

Ако се намали финансовият ресурс за обвързана подкрепа, ще бъдат засегнати и ще настъпи спад в нивата на подкрепа на 13 319 животновъди.

И на 13 899 стопани на плодове и зеленчуци.

Тази внушителна бройка производители изпитва значителни икономически трудности, сочи анализът. А тя съставлява съответно 21% и 22% от всички бенефициенти по директни плащания.

Пред в.“Български фермер” доц. Иванов заключи, че в земеделието у нас трудът продължава да е водещ и да изпълнява голяма част от производствения процес - особено в животновъдството и при прибиране на реколтата, там където не може да стане механизирано или едновременно.

Животновъдството, плодовете и зеленчуците осигуряват заетост за 38,5% от общо заетите в земеделието на страната ни.

Така че решенията, които ще се вземат за следващия програмен период, може да се окажат фатални за голяма част от земеделския ни сектор.

Млечният сектор у нас е с намалена възвращаемост и влошен икономически резултат, което обосновава нуждата от търсене на допълнителни инструменти за подкрепа

Тази година производителите на череши са от най-закъсалите, казват от съюза на градинарите, при малко плод застрахователите не плащат, и обвързана подкрепа няма