9° C, облачно
Трябва да се научим да работим според пазара и да разсъждаваме в по-широк план, предлага известният зърнопроизводител
Диана Ванчева
Според Ангел Вукодинов, производител на зърно от десетилетия, професионалист и личност, която никога не е крила мнението си при различни управления, е крайно време производството на зърно в България да се погледне в по-широк план.
За Вукодинов не е най-големият проблем пазарният застой за кратко
Защото производителите у нас трябва да се научат, че това, дали цените им харесват или не, е даден факт за момента, а е тяхно решението да продават или да чакат в даден момент.
Той твърди, че ако наблюдават всекидневно като него, ще видят, че не за първи път пазарът бе депресиран доскоро, но в началото на лятото е бил по-интересен, и те трябва да могат да си правят сметката.
Следя редовно борсовата информация и мисля, че скоро се отваря леко раздвижване казва Вукодинов.
А иначе, когато по принцип става дума за пазар, той напомня по забавен начин на колегите си и на по-младите фермери един анекдот. Американски фермер много искал да спечели, а и бързо. И като стоял на реката за риба, уловил златната рибка. Тя го попитала, а той си пожелал цената на зърното да стане 500 долара. И станало. Получил пари, харчел, зарадвал и жената с разходки и покупки, ходил по забавления...На другата година - пак така. И пак рибката попитала какво иска, а той рекъл, че иска пак цената на зърното да е 500 долара за тон.
Тя му рекла: нали миналата година го пожела и стана. Той отговорил: да, ама сега искам и да ти го продам.
Това е силно показателно за всеки един стопанин, независимо какво произвежда.
А зърнените трябва да са научили, че в България нямаме голям пазар и трудно се борим в Черноморския район, казва Вукодинов.
Но според него за това вина има и националната ни политика:
Той казва, че с една Румъния вече не можем да се преборим, защото тя проведе последователни действия и нас, като зърнена държава, ни засенчи.
От години предлагахме от сектора едни и същи неща на държавата, но не се случиха. Искахме държавата да изгради товарни мощности с цел по-лесен експорт.
Румънците през това време направиха в Констанца пристанище.
Сега вече всеки един кораб с 50-60 000 т. вместимост, на големите играчи в света, които са 5-6 на брой и се знаят, виждаме, че препочита да иде на румънски бряг и да натовари за 5 дни, отколкото у нас за над 15.
Но извън това, което зависи от държавата, ние българските производители трябва да знаем, че от десетина години цените на пшеницата у нас са все под натиск и така ще бъде
Вместо непрекъснато да се пише за това и да се плаче, трябва да ни е станало ясно, че ние просто не сме фактор, който да ги промени на фона на Черноморския басеин.
При това положение трябва да гледаме какво ние самите можем да променим и със и съответни национални политики да го правим.
Крайно време е да имаме такива за климатичните проблеми, макар че на мнозина все още им се струват хипотетични. И изцяло да започнем да съобразяваме действията си и технологиите с тях.
Но нашите министерства не заострят вниманието. Това се отнася и за специалистите от областта на науката и експерти, които се занимават с темата, за да подтикнат политиците да ги решават.
Нашата аграрна политика е късогледа и относно заплахите за почвите. С бързи темпове намаляваме продуктивността им, а мерки не взимаме.
И не на последно място, а на едно от първите, е да решаваме нещата, които зависят от самите нас-производителите. Някои се научиха и разбраха, че и при по-ниска цена на житото могат да постигнат рентабилност. И че трябва да се научат да работят според пазара. Други - още не.
Коментари