Отговаряме на няколко читателски сезонни въпроса

Разбира се, че и от череши може да стане ракия, и то хубава. Няколко стопани пожелаха да им обясним някои тънкости от технологията. Консултантът ни д-р инж. Николай Бакалов го прави.

Той казва, че в Германия, Австрия и Чехия черешовата ракия например е много популярна.

Какво трябва да се знае за плода, когаято я правите сами.

Черешата съдържа от 6 до 13% захари и малко киселини, поради което имаме чувството, че е по-сладка отколкото в действителност.

Съдържа много малко ароматични терпенови вещества, затова и ракиите имат много слаб аромат. Колкото до количеството прибавяна захар, тя зависи от сорта.

За технологията

Берат се само добре узрели череши, които имат по-силен аромат. Те се смачкват в гроздомелачка, на която валците се раздалечават малко повече отколкото при гроздето, за да не се чупят костилките.

В Австрия например в плодовата каша оставят до 10% счупени костилки, които придават специфичен, дори силен аромат и вкус на костилка. Вкусът на цяла костилка обаче е по-добър и е за предпочитане.

В домашни условия дори и след смачкване месестата част на плода остава заедно с костилката и за ферментирането.

Ферментацията продължава не повече от 10 дни при температура 20 до 25 градуса.

За да започне тя по-бързо, е добре да се добави суха мая. Дозата е по 2 грама за 10 литра каша - при това положение процесът започва след няколко часа.

Всеки ден трябва да се следи със захаромер, за да се види колко захар е останала неферментирала.

Редно е да се измерва и температурата на течността.

За да са точни показанията на захаромера кашата трябва да се прецеди и тогава да се измерва - така се отчита по-точно.

Ако установите, че температурата вече е паднала под 20 градуса и скоростта на ферментация е намаляла, тогава е необходимо да завиете съда. С това температурата на ферментация ще се запази и тя ще протече докрай до показание нула на уреда.

Сокът се изцежда много добре а плодът с костилките се пресова.

В домашни условия сложете плода в тензух, завържете го и поставете върху него дъска с тежък камък.

Количеството на получения сок от пресоването не е голямо, така, че можете да изхвърлите плода и без пресоване.

Ако това не се направи, плодът лесно загаря по дъното на казана, когато започне загряването на огъня, а костилките придават горчивина.

Дестилация

Получената течност от оцеждането и пресоването се изсипва в казана. При нея отделете първоток и патоки, а ако дестилирате двукратно, това трябва да направите при втората дестилация.

Внимание

При дестилацията на черешов сок се образува много пяна. Затова преди да затворите казана изсипете малко слъчогледово масло - то играе ролята на пеногасител.

Получава се мека и приятна ракия с лек и приятен аромат.

Тя почти не съдържа метилов алкохол, защото черешата не съдържа пектин, от който при разграждането му при процеса ферментация, да се отдели метил.

Съхранение

Черешовата ракия се чувства много добре в дъбова бъчва, където вкусът й омеква и става много приятна за пиене.

За да се засили ароматът й, към прясната ракия може да добавите презрели череши, които й придават допълнителен аромат и мекота от екстрахираната захар.

Към прясната ракия може да добавите и раздробена дървесина от дива череша, дъб или черница, които също придават много приятен аромат и вкус на напитката.

Дестилацията се прави по правилата, които домашните майстори си знаят
Дестилацията се прави по правилата, които домашните майстори си знаят
В добра бъчва ракията ще узрее по-добре
В добра бъчва ракията ще узрее по-добре
Ако добавите и раздробена дървесина от дива череша, дъб или черница, определено ще подобрите вкуса и аромат на черешовицатаа
Ако добавите и раздробена дървесина от дива череша, дъб или черница, определено ще подобрите вкуса и аромат на черешовицатаа