Кои са актуалните пръскания по овощните култури през май

Ябълките и крушите се третират редовно

През май продължават пръсканията срещу брашнестата мана и струпясването.

При влажно и хладно време през 7-8 дни, а при по-сухо време през 10-12 дни се пръска с някой от следните фунгициди: скор 250 ЕК - 0,02% - 2 мл /10 л вода - системен; хорус 50 ВГ - 0,03% - 3 г/10 л вода - системен; шавит Ф 72 ВДГ - 0,2% - 20 г/10 л вода - системно-контактен.

Задължително да се извършва редуване на препаратите!

Силно чувствителни към брашнестата мана са ябълковите сортове Златна превъзходна, Джонатан, Английска рента, Златна резистентна, Джонаголд, Айдаред, Виста белла, Грени Смит и други.

Умерена устойчивост спрямо брашнеста мана има при сортовете Глостер, Молиз делишес, Фуджи, Червена превъзходна и други.

Високо ниво на устойчивост притежават сортовете Прима, Фуджи и други.

При наличие на листогризещи гъсеници към фунгуцидния разтвор се прибавя някой от следните инсектициди: дурсбан 4 ЕК - 0,2% - 20 мл/10 л вода - контактен; нуреле Д - 0,05% - 5 мл/10 л вода - контактен; циклон 10 ЕК - 0,03% - 3 мл/10 л вода - контактен; децис 2,5 ЕК - 0,03% - 3 мл/10 л вода - контактен.

Следи се за поява на листни въшки и при необходимост се прави пръскане с някой от следните инсектициди: актара 25 ВГ - 0,007% - 0,7 г/10 л вода - системен; калипсо 480 СК - 0,02% - 2 мл/10 л вода - системен; моспилан 20 СП - 0,0125% - 1,2 г/10 л вода - системен.

Брашнестата мана е основна болест

Брашнестата мана по ябълката е най-важната болест.

Патогенът напада всички части на ябълката - листа, леторасли, листни дръжки и цветове. От заразените през предходния период пъпки се образуват леторасли, които са слаби, със скъсени междувъзлия и извити листа. Цветните части са силно деформирани и не образуват завръзи.

Всички нападнати части се покриват с плътен бял налеп, който по-късно потъмнява. Заразените растителни части постепенно некротират и опадат.

По нападнатите плодове се появяват петна, които наподобяват ръждива мрежа, която обхваща различни по големина участъци и прониква на различна дълбочина в тъканите.

Струпясването съсипва плодовата реколта

При зараза от струпясване по долната страна на листата се образуват закръглени зеленикави петна. По-късно болестта се наблюдава от горната страна на петурата.

При масово нападение от струпясване листата жълтеят, прегарят и в овощните градини настъпва ранен листопад.

Дърветата залагат по-малко плодни пъпки и са податливи на измръзване. Симптоми се наблюдават по дръжките на листата и по чашечните и венечни листа на цвета.

Плодовете се нападат най-силно от формирането им до фаза големина на орех.

По младия завръз петната са едри, закръглени с кадифен налеп.

По-късно повредените тъкани стават корковидни (имат вид на струпейчета), напукват се, а плодът се деформира.

Силно нападнатите плодове обикновено се деформират, напукват и често преждевременно окапват.

Няколко вида гъсеници вредят по ябълката

Обединени са в група на листогризещи

Златозадката, гъботворката и пръстенотворката развиват едно поколение годишно и имат сходни особености.

Златозадката зимува като гъсеница от втора-трета възраст в гнездо, което е оформено от няколко листа, обвити в паяжина и то е закрепено здраво по клоните на дърветата.

Гъботворката зимува като яйце с напълно развит зародиш по кората на дърветата.

Пръстенотворката зимува като яйце с развит зародиш.

През пролетта при набъбване на пъпките се активизират гъсениците на златозадката и гъботворката и се излюпват яйцата на пръстенотворката. Отначало се хранят по пъпките, а след това с листата. Младите гъсеници омотават мястото на хранене с паяжинни нишки.

При висока плътност нагризват цветовете и дори завръзите. Могат да предизвикат почти пълно обезлистване на нападнатите дървета.

Бялата американска пеперуда развива две и частично трето поколение. Зимува като какавида по дърветата, стволовете, под покривите или плитко в почвата.

Гъсеници скелетират листата частично, като най-често изгризват долния епидермис и паренхима. По-късно надупчват листата, без да засягат жилките, а накрая изяждат цялата листна петура.

При по-висока плътност неприятелят може да обезлисти напълно дърветата.

ПЛОДОВИ ЧЕРВЕИ

За Южна България в края на май се извършва първо пръскане срещу първото поколение на ябълковия плодов червей. То става след сигнал на службата за растителна защита.

Може да се използват: нуреле Д - 0,05% - 5 мл/10 л вода - контактен; релдан 40 ЕК - 0,12% - 12 мл/10 л вода - контактен; вазтак нов 100 ЕК - 0,0125% - 1,25 мл/10 л вода - контактен; децис 2,5 ЕК - 0,03% - 3 мл/10 л вода - контактен и др.

Сливите се нападат от опасни неприятели

Сега актуални са листните въшки и листогризещите гъсеници

Сливовите дръвчета се проверяват за поява на листни въшки. Неприятелят се заселва обикновено от долната страна на листата. Въшките смучат сок от главния нерв, като изтощават растението и му пречат да се развива нормално. По-късно листата пожълтяват, прегарят и опадват.

При откриване на нападнати листа, трябва да се пръска.

Подходящи инсектициди са: актара 25 ВГ - 0,007% - 0,7 г/10 л вода - системен; калипсо 480 СК - 0,02% - 2 мл/10 л вода - системен; моспилан 20 СП - 0,0125% - 1,2 г/10 л вода- системен.

Овошките се преглеждат и за листогризещи гъсеници. Ако се открият, се пръска с някой от следните инсектициди: дурсбан 4 ЕК - 0,2% - 20 мл/10 л вода - контактен; нуреле Д - 0,05% - 5 мл/10 л вода - контактен; циклон 10 ЕК - 0,03% - 3 мл/10 л вода - контактен.

Срещу сачмянката - 2-3 пръскания

Може да е гъбна или бактериална

Симптоми

По листата на сливата се образуват дребни пурпурночервени точки. В центъра им тъканта некротира и опадва.

При силно нападение петната се сливат и около тях има светложълтеникав ореол, когато причинителят е бактерия, или червено-виолетов бордюр, когато причинителят е гъба.

Причинители

Сачмянката може да е причинена от гъба или от бактерия.

Гъбата зимува като мицел в заразените клонки. Тя се намножава масово при меки зими.

Бактерията се запазва в нападнатите растителни части, в опадалите листа и в почвата

Независимо от причинителя заразяването става през раните, пъпките, устицата или директно през кутикулата.

Разпространението на спорите става чрез дъжд, вятър и насекоми. За покълнване на спорите са необходими капки вода.

При хладно и влажно време се създават много благоприятни условия за развитие на болестта.

Ако е необходимо, се правят две до три пръскания. Те си извършват през 7 дни. Използват се някой от следните фунгициди: витра 50 ВП - 0,15% - 15 г/10 л вода - контактен; косайд 2000 ВГ - 0,35% - 35 г/10 л вода - контактен; шампион 50 ВП - 0,3% - 30 г/10 л вода - контактен. 

Прасковите също да се третират

Следи се за плодови червеи

При откриването на нападнати листа от листни въшки, задължително се пръска. Могат да се използват следните препарати: актара 25 ВГ - 0,007% - 0,7 г/10 л вода - системен; децис 2,5 ЕК - 0,05% - 5 мл/10 л вода - контактен; калипсо 480 СК - 0,02% - 2 мл/10 л вода - системен; моспилан 20 СП - 0,0125% - 1,2 г/10 л вода - системен.

Пръсканията срещу анарзията (прасковен клонков молец) и източния плодов червей, които развиват от 3 до 5 поколения през сезона, се извършват по сигнал на службата за прогноза в точно определен момент.

Източен плодов червей

Могат да се използват следните препарати: вазтак нов 100 ЕК - 0,015% - 1,5 мл/10 л вода - контактен; децис 2,5 ЕК - 0,04% - 4 мл/10 л вода - контактен; нуреле Д - 0,05% - 5 мл/10 л вода - контактен; суперсект 10 ЕК - 0,015% - 1,5 мл/10 л вода - контактен; циклон 10 ЕК - 0,02% - 2 мл/10 л вода - контактен.

МЕДЕНА РОСА

Вследствие на вредната дейност на листните въшки върху листата се отделя медена роса. Тя е причината листата да изглеждат лъскави.

Замърсената листна повърхност не дава възможност за нормално протичане на физиологичните процеси - нарастване, дишане, изпарение и др. и листата увяхват.

При череши и вишни - листогризещи гъсеници

При черешовите и вишневите дръвчета се следи за нападение от листогризещи гъсеници. Ако се открият гнезда или изядени листа, задължително се пръска.

Могат да се използват някои от следните инсектициди: дурсбан 4 ЕК - 0,2% - 20 мл/10 л вода - контактен; нуреле Д - 0,05% - 5 мл/10 л вода - контактен; циклон 10 ЕК - 0,03% - 3 мл/10 л вода - контактен; децис 2,5 ЕК - 0,03% - 3 мл/10 л вода - контактен.

Следи се и за появата на листни въшки. Прави се пръскане с някои от инсектицидите: актара 25 ВГ - 0,007% - 0,7 г/10 л вода - системен; калипсо 480 СК - 0,02% - 2 мл/10 л вода - системен; моспилан 20 СП - 0,0125% - 1,2 г/10 л вода - системен; суперсект 10 ЕК - 0,03% - 3 мл/10 л вода - контактен.

Бялата ръжда засяга основно листата

Бялата ръжда засяга основно листата

При продължително хладно и влажно време, може да се появят петна от бяла ръжда, както и сачмянка по листата.

По горната повърхност на заразените от бяла ръжда листа се появяват дребни кафяво-червени до морави петна, с кръгла до неправилна форма. При влажно и дъждовно време върху долната повърхност на петната се образуват бели купчинки от спори, откъдето е и наименованията на болестта бяла ръжда.

При образуването на повече петна тъканите между тях пожълтяват, а по-късно - покафеняват и листата окапват преждевременно.

При някои силно чувствителни вишневи и по-рядко черешови сортове се наблюдават повреди и по дръжките на листата и плодовете.

Срещу бялата ръжда се извършват две пръскания през 10-14 дни с някой от фунгицидите: делан 700 ВГ - 0,05% - 5 г/10 л вода - системен; скор 250 ЕК - 0,03% - 3 мл /10 л вода - системен.