Препоръчително е в началото на цъфтежа близо до посевите да се поставят пчелни кошери
Доц. Енчо Мянушев
Слънчогледът е много взискателен към хранителните вещества в почвата. За получаване на 100 кг семена слънчогледът извлича 4,1 кг азот, 3,0 кг фосфор и 7,0 кг калий от декар. Хибридните сортове са по-взискателни и за оползотворяване на генетичните им заложби за добивност се налага торене с минерални торове. Нормите за торене се формират на база тип почва и запасеност, но в повечето случаи се тори в границите на 7-9 кг активен азот, 8-10 кг активен фосфор и 10-15 кг активен калий. Фосфорните и калиевите торове се внасят преди основната обработка с цел равномерното им разпределение в почвения комплекс и възможността за максималното им използване от културата през вегетацията. Най-правилно е азотната норма да се внесе на два пъти - първо с оранта, и втората част преди последното предсеитбено култивиране.
Течният карбамид се внася през пролетта
заедно с почвения хербицид чрез инкорпориране в почвата. Не трябва да се тори с много високи дози азот, защото растенията се развиват по-буйно, страдат от болести повече и се намалява съдържанието на масло в семките, натрупват се много нитрати (вкислява се почвата), които предизвикват хлороза по младите растения. Фосфорът засилва развитието на корените, увеличава цветчетата в питата, а семената натрупват повече масло. Калият допринася за увеличаване на добива на семена и на масленото им съдържание главно на карбонатни черноземи, на ливадни и на сиви горски почви. За да не изпитват недостиг на микроелементи, слънчогледовите растения трябва да съдържат в младите листа не по-малко от 55 мг бор, 70 мг желязо, 15 мг мед, 50 мг манган и 30 мг цинк на килограм суха маса. Между микроелементите борът е от най-голямо значение на нормалното образуване репродуктивните органи на слънчогледа. Примерните норми за торене на слънчоглед при неполивни условия в килограм на декар активно вещество са показани в табл. 1.
Нормите на торене на слънчогледа с фосфор и калий в зависимост от запасеността на почвата с техни подвижни форми са показани в табл. 2.
Слънчогледът е топлолюбива култура. През вегетацията му е нужна температурна сума от 2600-2850 градуса. Той е по-малко взискателен в ранните фази и се нуждае от повече топлина в по-късните фази от своето развитие. Семената изникват при температура на почвата (на 5 см дълбочина) - 8-10 градуса за 15-18 дни, а при температура 15-16 градуса - за 9-10 дни. При покълнване семената понасят температури до минус 10 градуса, а младите растения до минус 4-6 градуса. През цъфтежа и по-късно най-благоприятна температура е 25-27 градуса, над 32-35 градуса растенията се угнетяват, а над 40 градуса спира фотосинтезата. Слънчогледът не понася засенчване. Недостатъчната светлина в началото на вегетацията води до образуване на малки пити и забавя развитието на растенията. Ето защо
много важно е да се опазят чисти от плевели
площите особено в началните фенофази на слънчогледа, отделно, че плевелите изнасят много повече хранителни вещества и вода от почвата от слънчогледа.
Слънчогледът е известен като сухоустойчива култура. Не понася преовлажнени почви, особено при покълването и поникването на семената и докато растенията са още малки.
При излишна влага посевите се разреждат и може да се наложи образуването на съцветия и през цъфтежа - около 60% от общото водопотребление. За 1 кг семена се използват около 1,5-1,8 куб. М вода. От бутонизация до цъфтеж изразходва от 2,5 до 4 куб. м вода за денонощие от 1 дка. Слънчогледът е сухоустойчив благодарение на силно развитата коренова система, окосмяването на тъканите и способността на листните устица добре да регулират водната транспирация. Те са устроени така, че при много горещо и сухо време се затварят през целия ден и се отварят само нощем.
Слънчогледът е по-взискателен от царевицата по отношение на почвените условия.
Най-подходящи са черноземните
смолниците, тъмносивите и наносни почви. Не се препоръчват тежките, глинести и много леките , песъчливи почви.
Не се развива добре на кисели, както и на засолени почви. Оптимална почвена реакция на разтвора е pH 6-7.
Много често се подценява въпросът с опрашването на посевите. В началото на цъфтежа (при поява на езичести цветове) директните сортове цъфтят 20-25 дни, а хибридните 10-15 дни. Добре е в близост до посева, на не повече от 200 м да се поставят пчелни кошери, по 1 за 5 дка при хибридните и по 1 за 10 дка при директните.
Пчелите навлизат 500-600 м навътре в посева, поради което има значение ширината на блока за пълното покритие от пчелите.
От болестите най-голямо значение имат фомопсис, склеротиния, мана, синя китка. Борбата срещу маната се води основно с употреба на устойчиви хибриди. Синията китка е другият голям проблем. И тук борбата е чрез употреба на устойчиви хибриди. Срещу фомопсиса и склеротинията са много важни правилният сеитбооборот, качествените обработки на почвата, балансираното торене и отглеждане на сортове, които показват ниска чувствителност (висока толерантност) към тези важни заболявания.
Коментари