7° C, разкъсана облачност
* И двете болести причиняват сериозни загуби по гроздовете, които са негодни за консумация
Безспорно маната е икономически най-важната болест по лозата у нас. При подходящи условия тя може да се развива през цялата вегетация на растението - от началото до май до края на есента.
Болестта напада всички зелени части на растението - листа, леторасли, мустаци, реси, гроздове. Преките загубата от нападението са по гроздовете, които стават негодни за консумация, а косвените - засягат листния апарат, следствие на което се нарушава фотосинтезата, лозите отслабват, новият прираст не узрява и това може да доведе до измръзване.
Маната по лозата е гъбна болест. Развитието й зависи от температурата и валежите. Причинителят зимува като спори в почвата. За да се осъществи заразата по младите листа, спорите се нуждаят от малко вода (дъжд, роса, кална почва) и средна денонощна температура 10-11 градуса.
Дори проникнала в тъканите на растението, първоначално болестта не дава никакви признаци. Инкубационният период продължава между 5 и 9 дни в зависимост от температурата през периода.
По-опасни са летните спори, които причиняват масово заразяване на лозите
Те се развиват при висока влажност на въздуха и средна денонощна температура около и над 13 градуса. Спорите се разнасят лесно на големи разстояния от вятъра, като попадат върху зелените части на лозята. При това положение, всеки дъжд над 2 часа, както и мъгли и роси, създават предпоставка за нови заразявания.
Симптомите по различните зелени части са ясно разпознаваеми. През пролетта и лятото по листата се образуват бледозелени кръгли петна - мазни петна. Постепенно стават жълтеникави. При влажно време долната страна на листата се покрива със сиво-бял налеп. Старите петна покафеняват и изсъхват. При силно нападение петната се сливат и обхващат почти цялата петура.
По ресите се образуват кафяви петна, които нарастват и обхващат цялата чепка. Ако заразата стане след прецъфтяването,
младите завръзи потъмняват
покриват се белезникав налеп и изсъхват. При наедряване на зърното, но когато е все още зелено, заразата навлиза през дръжката. От зелено то става кафяво, набръчква се и изсъхва.
През последните години сериозна опасност за лозите има и от брашнестата мана. Болестта напада всички зелени части на лозата.
Причинител е гъба, която зимува като мицел между люспите. Най-голяма зараза има в пъпките в основата на едногодишните пъпки.
Болестта се развива най-силно при уморена температура и висока влажност на въздуха. Оптималната температура е 20-25 градуса, а влажност - 60-80%. Инкубационният период зависи от температурата и може да продължи от 7 до 15 дни.
При ранно заразяване на лозите, спорите могат да покълната без да има подходяща температура и влажност, което прави болестта изключително опасна, тъй като може да се стигне до натрупване на голям инфекциозен фон.
Критични за болестта
са фазите преди и по време на цъфтежа
За съжаление много от българските сортове са силно чувствителни към брашнеста мана.
Симптомите по листата са характерни - жълто-зелени петна, покрити от горната страна с бял налеп. Нападнатите листа прегарят и се деформират, но остават по лозите.
По зелените леторасли се появяват светлокафяви петна, също с налеп. Когато се образуват повече петна, те се сливат и стават тъмнокафяви или кафяво-виолетови.
По ресата проявите са изресяване, деформиране и пригори.
По нападнатите зърна се образуват дребни петна, които се покриват с бял мицел, а по-късно става сивкав. При силно нападение цели зърна, части от грозда, дори целият грозд се обхващат плесен, усеща се и остра неприятна миризма.
Когато заразата е при зърната, които не са напълно развити, растежът им спира, те се напукват, семките се откриват и сокът изтича навън. Това е най-характерния симптом на брашнестата мана по грозда. Ако заразата се осъществи, когато зърната са оформени, те се покриват с налеп като паяжина. По-късно зърната се нападат от различни видове гниенета.
Коментари