10° C, облачно
Лозата е податлива на различни инфекции. По-устойчивите сортове също не са безкрайно издръжливи. Болестите могат да се разделят на инфекциозни и неинфекциозни.
Инфекциозните се причиняват от патогени.
Неинфекциозните се дължат на неправилни агротехнически мерки, метеорологични условия, липса на основни хранителни вещества.
Трябва да сте в състояние да ги разграничавате поне до известна степен.
Инфекциозните заболявания освен пръскане изискват редовна профилактика. Най-често срещани са мана, оидиум, черно гниене, антракноза, сиво гниене.
Лозарите трябва да знаят и условията, при които те се развихрят.
Брашнестата мана например обича влажния умерен климат, затова често се среща.
Признаците й могат да се видят още в началото на пролетта, но особено опасни стават при повишаване на температурата и влажността. Продължителни дъждове обаче могат да спрат развитието на болестта.
Важните профилактични мерки са: проветрени лози, правилна резитба и зелени летни операции, привързване на леторастите, редовно плевене.
Антракнозата може да унищожи много реколта, така че лечението трябва да започне веднага. А превантивните мерки са: устойчиви сортове и предпазване от вредители.
Антракоза на младите леторасти е доста опасна, засяга и листата и после преминава в некроза, която депресира растението. Това е, защото пукнатините на кората стигат до сърцевината и пръчките стават чупливи. Да се засаждат устойчиви на болеста сортове.
Разпространението й се благоприятства от горещи и влажни метеорологични условия. Върху засегнато грозде се появява филм с метален блясък, а по-късно - кадифена плака, плодовете се свиват, вкусът им се влошава.
Мана по лозата - кой ли не я знае. Развива се при чести валежи и богата роса. Започва с мазни, закръглени петна върху младите листа.
Отглеждането на устойчиви сортове доста помага да не става прекалено масова болест.
И за профилактични цели лозята се третират с контактни и системни фунгицидни средства.
Първият път - при леторасти с до 20 см дължина, вторият - преди цъфтеж, третият - при плодове с размер на грахово зърно.
При сивото гниене, което е много опасно заболяване, се прилагат същите превантивни мерки, както при оидиум. Използването на фунгициди навареме предотвратява заболяването.
Работа вършат и някои популярни народни методи: от 30 до 50 капки йод на 10 л вода. С този разтвор листата се измиват след валеж или веднъж седмично.
Алтернария - при нея листата умират. Болестта често се бърка.
За да се провери дали е алтернария или оидиум, заразеният фрагмент се поставя в стъклен съд натопло. При алтернария след няколко часа зърната са покрити с кадифен маслинен на цвят мъх. Спорите се разпространяват с дъждовни капки, вятър и вредители.
Разпознава се по обезцветяване на кората, петна по междувъзлията, начало на гниещи области, развитие на некроза. Листата пожълтяват, плодовете стават тъмнолилави.
Черното гниене спада към гъбните болести. Среща се при висока влажност. Засяга всички части на лозата.
Кората се обезцветява, появяват се черни точки, които заемат все повече площ, сливат се в петна, а местата се пропукват.
Трудно се лекува, засегнатите части се отрязват.
През есента след утихване на листата се извършва пръскане с контактни препарати, съдържащи мед.
През пролетта с фунгицидите се третира, когато се появят листата.
По-нататъшното пръскане срещу черното гниене съвпада с периода на третиране срещу мана и оидиум.
Коментари