6° C, разкъсана облачност
Кои са най-добрите практики за пашуване на говеда от различните породи
Полските райони - с възможности за производство на обемисти фуражи
Жени Владинова
Добивът на сено, слама, царевичак, силаж, сочни силажи са подходящи за отглеждането на едрите месодайни породи, напомнят специалистите от GlobalMeat.
Характеристики на различните породи
Шароле - отлични месодайни качества и голямата жива маса на животните. Кравите достигат жива маса 700-800 кг, а биците - 1100 - 1200 кг.
Телетата при раждане тежат около 40-50 кг, което е честа причина за трудните отелвания. Имат интензивен растеж - среднодневен прираст 1300-1500 т, като на 12-месечна възраст достигат около 500-530 кг, а на 18 месеца - 650 кг.
С биците от тази порода биха могли да се осеменяват кравите от по-едрите млечни породи, както за промишлено кръстосване, така и за създаване на месодайна популация.
Друг добър избор е породата Лимузин. Тя също е пригодна за пасищно отглеждане и подхранване. Лимузин е една от най-предпочитаните породи за производство на качествено, вкусно и сочно месо.
Телетата се раждат с жива маса - 36-40 кг, което осигурява по-лесно отглеждане. На 12-месечна възраст мъжките за угояване достигат жива маса 400-450 кг, а на 18 месеца - 550-600 кг. Чистопородните животни от тази порода може с успех да се отглеждат в полупланински райони с изобилна паша. С бици от тази порода може да се осеменяват крави от всички породи с изключение на най-дребните планински животни.
Симентал - чудесен месо-млечен тип. Тази порода е позната на нашите говедовъди и тя се развъжда в северозападните райони на страната от няколко десетилетия. Пригодна както за пасищно, така и за оборно-пасищно отглеждане.
Телетата при раждане тежат около 35-40 кг, живата маса на кравите е 530-570 кг, а на биците - 900-1000 кг. Освен добри месодайни качества животните от тази порода имат и добра млечност и високо качество на млякото.
За обширните планински и полупланински райони за пасищно отглеждане най-подходящи са месодайните породи:
Безрог Херефорд. Животните от тази порода се ненадминати по приспособимост и устойчивост към неблагоприятните климатични условия, а също така по използване и оползотворяване на разнообразната тревна растителност от ранна пролет до късна есен. Живата маса на кравите е около 600-650 кг, а на биците - 800-900 кг.
Телетата при раждане тежат около 30-32 кг, но по-широкото чело и голяма глава често е причина за трудно отелване. Интензивният растеж осигурява достигане на 6-месечна възраст жива маса 170-220 кг, а на 13-14 месеца до 310-320 кг. И на тази възраст женските вече може да се заплождат.
Като недостатък на породата е, че месото е по-грубо, а при интензивно угояване се натрупват повече вътрешни тлъстини.
Абердин Ангус е сред най-търсените и ценени породи за развъждане в планински и полупланински условия. Средното живо тегло на кравите е около 500 кг, а на биците около 700 кг.
Телетата се раждат с живо тегло 25-28 кг и сравнително малката глава на приплода улеснява раждането. Затова породата е ненадмината по леснота на отелването. Интензивният растеж на телетата при угояване осигурява достигане на 7-месечна възраст - 200-220 кг, а качеството на месото е нежно, вкусно и сочно.
С бици от тази порода могат да се заплождат кравите от планинските и полупланинските райони, както и юници от млечни породи за по-лесно отелване. За някои високопланински райони следва да се развъждат и местните сиви планински говеда, родопските и др., които са изключително добре приспособени за тези райони.
Пасищното изхранване на месодайните породи е едно от главните предимства на сектора. На пасището животните сами намират и поемат необходимите им храни. А от друга страна, денонощното им пребиваване на открито закалява организма и го прави устойчив спрямо различни болести и неблагоприятни фактори на околната среда, разясняват спецификата при отглеждането на говеда за месо специалистите от Федерацията на ветеринарите в Европа (FVE). А в нея членуват ветеринарните организации от 38 европейски страни.
Климатичните условия у нас позволяват пасищният период да продължи средно около 6 месеца - от април до началото на ноември.
През зимните месеци животните също са на открито в полуоткрити навеси и заслони и се изхранват главно с груби фуражи - сено, слама, царевичак, листников фураж и силаж и ограничени количества концентриран фураж.
За да се осигури добро телесно и здравословно състояние на всяка крава и получаване и отбиване от нея по един приплод годишно, е необходимо през пасищния период да се осигурят необходимите тревни фуражи. Разбира се, това зависи както от почвеното плодородие на отделните пасищни площи, така и от климатичните условия на района - чести засушавания и изгаряния на тревата. За тези периоди винаги трябва да има подготвено известно количество резервен фураж за подхранване.
Специалистите напомнят, че потребностите от хранителни вещества се променят в зависимост от физиологичното състояние - сухостоен или следродилен период, заплождане и период на бозаене на приплодите.
Концентрираният фураж (за през пасищния период) е предназначен за подхранване на приплодите, а на кравите се дава по време на отелването и подготовката за заплождане.
Ако нямате възможност да приготвяте тревен силаж за зимния период, ще трябва да разполагате с повече груби фуражи - сено, слама, листников фураж от дъб, габър, топола и др.
Ако отглеждате животни от по-едрите месодайни породи - Абердин Ангус, Лимузин, Обрак и др., или от комбинираните - Симентал или Кафява, количествата фуражи трябва да се завишат с 25% до 30%
От посочените сезонни потребности за една крава с приплоди всеки стопанин може да определи в зависимост от броя на неговите животни каква трябва да бъде площта за паша и за осигуряване на другите фуражи.
Добрите практики в месодайното говедовъдство са свързани на първо място с управление на пасищата. При поддържането на постоянно затревени площи трябва да се подходи професионално. Животновъдите с повече опит вече знаят, че трябва много внимателно да се прецени качеството на почвите и техните възможности за определени добиви.
От първостепенно значение е работата за подобряване на ливадите и пасищата която трябва да се изрази в определени дейности. Но за целта фермерите трябва да търсят помощта и консултациите на добри специалисти, които да препоръчат най-добрите варианти за пашуване на говеда от месодайно направление.
Традиционните практики са повърхностно подобрение - почистване от камъни, храсти, бодили, вредна плевелна растителност и др. Следващата стъпка е изравняване на повърхността от ямки и поройни легла, коловози, къртичини и др. Идва ред на торенето на естествените ливади и пасища. Изброените дейности увеличават не само добивите, но и подобряват качествения състав на тревите. И финалът е подходящият избор на тревни смески, разораване и засяване. Ако говедовъдът успее да реализира подобряване на пасищата добивът на тревни фуражи може да скочи до 2,2 пъти
Наблюденията показват, че най-високи добиви се получават при тревни смески в състав: червена детелина - 25%; звездан - 25%; тимотейка - 50%, при което добивът на сено достига до 550 кг/дка.
Но освен подобрителните дейности много важна е и организацията на пасищното използване.
За безпастирното отглеждане на животните е необходимо площите да се оградят, като се разделят с огради на 3-4 парцела. Всеки парцел трябва да има достъп до водоизточник - за поене на животните - река, ручей, язовир или други естествени или изкуствено създадени водоеми.
И още: във всеки парцел се изграждат хранилки с концентриран фураж, достъпни само за приплодите. Задължително на подходящи места за постоянно да има каменна сол за близане.
Зимното изхранване в месодайното говедовъдство е успешно, когато през пасищния период фермерът е осигурил и складирал нужните фуражи. През зимата, разбира се, са необходими и постоянно наблюдение и контрол на здравословното състояние на животните.
Коментари