Ябълката вирее в цялата страна

Издържа на ниски температури

В сравнение с повечето овощни видове ябълката се нуждае от по-малко топлина, а в периода на покой понася по-добре ниските температури.

Това обаче не означава, че при отглеждането не трябва да се съобразите с изискванията й към факторите на средата.

Кои са акцентите:

Ябълката е сред най-студоустойчивите видове, издържа до минус 30 градуса. Разбира се, това зависи и от запасеността на дръвчето с хранителни вещества, както и от резките температурни колебания през зимата и продължителността на задържане на ниските температури.

Видът не понася високи летни температури. При сухо и горещо време могат да се получат слънчеви пригори по листата и плодовете, които пък не могат да се съхраняват продължително време.

Ябълката е сравнително взискателна към светлината. По-доброто огряване влияе върху по-равномерното оцветяване на кожица на плодовете.

Видът е влаголюбив. Дори и в месторастения, където има повече валежи, каквито са планинските, е препоръчително дръвчето да се напоява, за да се осигурят по-качествени плодове.

Ябълката може да се отглежда на почти всякакви почви. Препоръчително е обаче те да са плодородни, добре аерирани, с по-дълбок почвен хоризонт. Най-подходящи са глинесто-песъчливите и песъчливо-глинестите, но също и алувиално-ливадните, канелени, черноземи и др.

Не са подходящи тежките глинести, които задържат водата и са с лош въздушен режим.

За планинските райони за предпочитане е да се засаждат сортове, които са присадени на силнорастяща (семенна) подложка.

СТАРИ СОРТОВЕ

Изборът на сорт също е от значение. В по-старите ябълкови градини се срещат сортове, които са изключително подходящи именно за планинските райони. Те са родовити, плодовете им са с добри вкусови качества, с продължителна съхраняемост и с устойчивост на болести. Така че градинарите, които успеят да си намерят такива сортове, е препоръчително да си купят от тях.

Овошките искат защита

Всички овощни видове - някои повече, някои по-малко, се нуждаят от постоянна растителна защита. Обикновено се провежда редовна борба срещу икономически важните болести и неприятели.

За ябълката това са брашнеста мана и струпясване от болестите, а от вредителите - ябълков плодов червей, листни въшки, миниращи молци, листогризещи гъсеници и завивачки и някои други в зависимост от условията за развитието им през периода. 

Сливата става и за наклонени терени

За качествени плодове - да се полива

Сливата е овощен вид предпочитан за наклонените терени в различни районите на страната.

Той е сред най-студоустойчивите видове, нарежда се след ябълката и вишната. По време на дълбокия покой понася температури до минус 30 градуса. По-опасни за дръвчето са повратните студове, които се проявяват в края на зимата - началото на пролетта. Тогава са възможни повреди по цветовете и младите завръзи.

Сливата е влаголюбива култура, затова се развива отлично там, където има по-добро естествено овлажняване на почвата,както е в планинските райони. Все пак и при нея, както при всички културни видове, е добре да се напоява.

Начинаещите градинари трябва да знаят, че при липса на вода по време на нарастване на плодовете, те се сбръчкват и започват да капят.

Дръвчето може да се засажда на почти всякакъв тип почва. Тъй като развива сравнително плитка коренова система, препоръчително е почвите да не са много тежки и с добър естествен дренаж. Ако почвата е тежка, може да се получи преовлажняване, което се отразява неблагоприятно на корените. Предпочита неутрална почвена реакция, до слабо алкална.

УСТОЙЧИВОСТ НА БОЛЕСТИ

Шарката по сливата е вирусна болест, която е много опасна за овощния вид. Болестта не се лекува, затова е препоръчително да се избират сортове, които са толерантни към нея.

Ето защо при покупка на ново дръвче, градинарят трябва задължително да се информира относно устойчивостта на дадения сорт.

Вишнята не е взискателна

Напада се от по-малко вредители

Този овощен вид се смята за един от най-непретенциозните. Затова вишневите дръвчета са широко разпространени в цялата страна и особено в планинските и полупланинските райони.

Вишнята проявява добра студоустойчивост и сухоустойчивост.

Видът не е взискателен към почвата. Вирее успешно на почти всякакви типове - светлосиви, сиви и тъмносиви горски почви, излужени черноземи, разновидности на канеленогорски, песъчливо-глинести.

За отглеждането й не са подходящи силно варовитите, оподзолените и заблатените почви.

Важно условие за доброто развитие и за максимално плододаване, както и за удължаването живота на дърветата при засаждане върху почви с кисела реакция, е подложката да бъде от видовете дива череша или вишня, а не махалебка.

Вишнята, която се напада от по-малко болести и неприятели в сравнение с други овощни видове, съответно и се пръска по-малко.