Узряват от втората половина на юли до 10-15 август

Това поискаха да знаят читатели, сред които г-н Лещански от Кюстендил. Те се интересуват за идръжливостта им на болести и студ.

Един от групата на най-ранозреещите е Армира.

Армира е български сорт, узрява около 1 август

Има голям грозд, едро зърно, овално, с дебела до кехлибареножълта кожица и хармоничен вкус.

Той е типичен десертен сорт от най-ранните. Получен е чрез кръстосването на сортовете Мискет пловдивски и Суперран Болгар.

Гроздът му е голям, коничен, крилат, рехав. Средната му маса е 350 грама.

Зърното е едро, овално-елипсоидно. Кожицата му е дебела, здрава, но не жилава, жълто-зелена до кехлибареножълта.

Консистенцията му е месеста, хрупкава, топяща се. Вкусът му е приятен, хармоничен, неутрален. Гроздето достига консумативна зрелост в края на юли или началото на август.

Лозите са силно растящи. Леторастите узряват много добре. Отличават се с висока родовитост. Добивът от една лоза е от 4 до 6 кг, а от декар - от 1300 до 1500 кг.

Плододава много добре на стъблените формировки Мозер, Омбрела и др.

Подходящ е за асмовидно отглеждане. При резитбата изисква чепове с по 2 очи.

Не е склонен към изресяване и милерандаж.

Има средна устойчивост на брашнеста мана, устойчив е на сиво гниене

Сравнително устойчив е на ниски зимни температури. Има добър афинитет с подложките.

При консумативна зрелост съдържанието на захари е 15,7%, а на титруеми киселини 6 г/литър.

Има много ценни стопански качества.

Може да се отглежда при надморска височина до 800 метра.

Перл дьо Ксаба е мискетов

Не е подходящ за асмовидно отглеждане

Сортът изисква напояване до началото на зреенето си

Сортът изисква напояване до началото на зреенето си

Това е от най-ранозреещите сортове у нас, със средноголям грозд, средно едро зърно, мискетов аромат, тънка кожица и седефено-кехлибарен цвят.

Зърното е като перла, узрява втората половина на юли, а в по-високи райни - началото на август.

Получен е от кръстосването на сортовете Шасла доре и Мискет Отонел. Този сорт грозде е разпространен и търсен във всички лозарски страни.

В България е известен отдавна под името Ранозрейка или само Перла и се намира в цялата страна на малки площи.

Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен или коничен, понякога крилат с едно крило, полусбит. Средната маса на един грозд е 130-180 г.

Зърното е средно едро, закръглено, понякога слабо сплеснато на върха. Кожицата му е тънка, крехка, седефено-кехлибарена, просветлива. Консистенцията му е слабо месеста, сочна. Вкусът му е приятен, хармоничен, мискетов. В едно зърно има средно 2 семена.

Гроздето узрява към края на юли и началото на август. Лозите са средно растящи, с добра родовитост.

Най-подходяща формировка е стъблен или приземен Гюйо.

Изисква умерено натоварване - 1-2 плодни пръчки с по 10 очи и 3-4 чепа с по 2 очи.

Не е подходящ за асмовидно отглеждане.

Средният добив от една лоза е от 3 до 5 кг, а от един декар - от 800 до 1000 кг.

Не е склонен към изресяване и милерандаж. Афинитетът му с подложките е добър.

Най-добре се развива върху топли, леки и плодородни почви. Изисква напояване до началото на узряването на гроздето.

Устойчивостта на лозите към ниски температури е сравнително добра

При физиологична зрелост гроздето най-често съдържа 16-17% захари и 6,5-7 г/л титруеми киселини. Трябва да се бере веднага след узряването, защото бързо омеква, лесно се напуква и гние. Има ниска съхраняемост.

Пододходящ е за по-хладни райони при надморска височина до 800 метра.

Черна перла има добра родовитост

Не е от устойчивите на болести, а само на студ

Сортът е добивен, с мискетов аромат

Сортът е добивен, с мискетов аромат

Сортът има средноголям грозд, средноголямо зърно с дебела кожица, жилава, тъмносиня до черна, мискетов аромат, узрява до 10 август.

Той е червен десертен сорт ранозреещ, получен чрез кръстосването на Блек роз и Перл дио Ксаба. Гроздът му е средно голям, коничен, в основата силно разширен. Средната маса на един грозд около 200-300г. Зърното е средно едро, овално до сферично.

Кожицата е средно дебела, жилава, тъмносиня до черна. Консистенцията е месеста, сочна. Вкусът е хармоничен с мискетов аромат.

Средният добив от една лоза е около 5 кг

Съдържанието на захари при физиологична зрелост е 15,3 до 18,7%.

Не е устойчив на мана, оидиум и гъбни заболявания, но е устойчив на ниски зимни температури.

Има много добра родовитост - средният добив от лоза е около 5 кг., а от декар 1 200 кг.

Плевен е бял и крехък

Узрява в началото на август

Има ниска устойчивост на ниски зимни температури и не е устойчив на мана и оидиум

Има ниска устойчивост на ниски зимни температури и не е устойчив на мана и оидиум

Този сорт има средноголям грозд, едро зърно, неутрален вкус.

Селектиран е в Института по лозарство и винарство в Плевен през 1961 г. от К.Стоев, Й.Иванов, З.Занков и В.Вълчев, чрез кръстосването на сортовете Италия и Янтар. Утвърден е през 1968 г. Разпространен е, но не масово, във всички лозарски райони на страната.

Лозите се отличават със силен растеж и сравнително добра родовитост.

Сортът се отнася към групата на много ранните сортове - вегетационният период от напъпването до консумативната зрелост е 113 - 135 дни.

Подходящ е за асмовидно отглеждане

Лозите имат ниска устойчивост на ниски зимни температури и слаба възстановителна способност. Растенията не са устойчиви на мана и оидиум.

При формировка стъблен Гюйо добивът от лоза е 3 кг, а от декар - 700-800 кг.

Гроздовете са средно големи до големи, конични, понякога крилати, рехави до много рехави, с изравнени по големина едри до много едри по форма, продълговати зърна.

Кожицата на този сорт грозде е дебела, крехка, жълто-зелена. Месото е хрупкаво, сочно, с хармоничен вкус.

Издръжлив е на транспортиране и съхранение. Консумира се в прясно състояние, подходящ е и за консервиране. 

Супер ран Болгар е класика

Но лозите му са чувствителни на мана и студ

Лозите са чувствителни на оидиум, мана и ниски зимни температури

Лозите са чувствителни на оидиум, мана и ниски зимни температури

Сортът е от най-известните български бели десертни сортове, узряващ в първите дни на август.

Има среден до голям грозд и едро зърно, изострено, кехлибарена кожица.

Сортът е получен при кръстосването на Итали и Янтър през 1961 г. в Института по лозарство и винарство в Плевен.

Спада към групата на най-ранните.

Гроздът е средно голям до голям, коничен, полусбит, коничен или крилат с едно крило.

Зърното е едро до много едро, продълговато покрито с тънка, жилава, жълто-зелена до кехлибарена кожица.

Склонен е към изресяване и милерандаж.

Гроздето съдържа средно около 15-16% захари при съдържание на тутруеми киселини 5-6 г/литър.

Лозите на Супер ран Болгар обаче са от чувствителните на брашнеста мана /оисиум/, мана и ниски зимни температури.

Гроздето е практически устойчиво само на сиво гниене

Лозите са силно растящи с добра родовитост - средния добив от лоза е около 6 кг, а от декар - 1000-1500 кг.

Мискет Русенски е идеален за прясна консумация

Узрява в първите 10 дни на август

Сортът е от устойчивите на сиво гниене

Сортът е от устойчивите на сиво гниене

Сортът има голям грозд и едро овално зъръно, тъмновиолетово оцветен с мискетов аромат.

Селектиран е в България чрез кръстосване на Кардинал и Хамбургски мискет през 1973 г. от Иван Тодоров и проф. Занков. Разпространен е из цялата страна. Лозите са средно растящи.

Има добра устойчивост на ниски зимни температури и сиво гниене

Проявява добра възстановителна способност след силни зимни повреди.

Сортът е подходящ за отглеждане във всички лозарски райони и полупланински места с надморска височина до 700-800 м.

Средният добив от една лоза при стъблено отглеждане е 4-5 кг, а от декар - до 1500 кг.

Гроздът е голям - 300 грама, рехав. Зърната са едри, овални, тъмно-лилави до черни. Консистенцията е хрупкава, с приятен вкус и силно изразен мискетов аромат. Сокът му е безцветен.

Използва се предимно за прясна консумация.

Гроздето му не се напуква, не гние и е с много добра транспортабилност.

Захарното съдържание в гроздето в технологична зрялост е 16%, а титруемите киселини са 4,24 г/литър.