В природата всяко живо същество се ражда, расте, размножава се, бори се за съществуване и умира. Причината за естествената смърт на всички животни, най-често е старост. Някаква средна и пределна възраст на живот. При пчелите факторът старост не е основен, споделя Горан Миленков на сайта на "Пчела и кошер".  В хода на милионите години на еволюция пчелите са придобили инстинкти, независимо от възрастта бързо да се превключват от една работа на друга, при внезапно изменение на условията на външната среда.

В публичното пространство витае мнението за износване и смърт от много работа.
По този повод още преди 60 години Маурицио и учени от руската пчеларска школа доказват, че апонятието „смърт от много работа” трябва да бъде преосмислена. Смята се, че най-изтощителната работа в пчелното семейство е кърменето. И тук Маурицио прави опит с пчелно семейство и млади белязани пчели, като непрекъснато отнема запечатаното пило и белязаните пчели са били принудени да изхранват пилото дълго време без попълнения от млади пчели. Опитът е завършен след 70 дни, като белязаните пчели са били в добро физиологично състояние. С тези доказателства отпадат факторите за смърт от работа и кърмене. Остава въпросът с храната и храненето. Храната на пчелите съдържа същите съставни части, които са необходими и на другите животински организми – въглехидрати, белтъчини, мазнини, минерални вещества, вода, витамини и други. Въглехидратите и мазнините са главни енергетични източници, от които се получава мускулна сила и топлина. Белтъчините, минералните вещества, водата, витамините и други служат за изграждане на тялото на пчелата, за замяна на изхабените клетки и тъкани, за поддържане на секретите на жизненоважните за организма жлези, восък, ферменти, яйца и други. За разлика от растителноядните животински организми, хранещи се със смесена храна от горепосочените съставни части, пчелите много старателно преработват, съхраняват и изразходват храната разделно от мед и прашец (въглехидратна и белтъчна). Разделното събиране и използване на храната от пчелите е знак, върху който трябва сериозно да помислим и изучим. Смята се, че в далечното минало пчелите са водили самостоятелен живот. Хранели се със смесена храна от нектар и прашец. Впоследствие в процеса на еволюцията и продължителното историческо изменение на живата природа пчелите загубват способността да живеят поединично. При изменените природно-климатични условия те са можели да съществуват само на групи, и впоследствие на семейства. В този процес на еволюция значително се изменя морфологията на пчелата – придобива кошничка за събиране на цветен прашец, хоботчето се удължава, образува се медова гушка с клапа, восъчни и хранителни жлези и други. Всички тези морфологични и функционални изменения са до голяма степен целесъобразни и свидетелстват за биологичния прогрес, довел до процъфтяване на вида. В нормално семейство пчели кърмачки, хранещи се с мед и прашец, имат излишъци от белтъчини (мляко, неоползотворено, се натрупва в тялото на пчелата във вид на телесни белтъци), което е предпоставка за по-дълъг живот. Маурицио казва „Храненето с прашец влияе на продължителноста на живота на пчелите и е тясно свъзано със степента на развитие на хранителните жлези и мастното тяло”. Ярък пример са пчелите в зачатъците на обществения начин на живот, събрани на групи във вид на семейство те са снасяли яйца, хранели са пило, донасяли нектар и прашец. Голяма е вероятността да са живяли по-дълго и умирали от старост. Остава открит въпросът: Защо тези морфологични изменения (придобиване на кошничка за събиране на цветен прашец, образуване на медова гушка с клапа, восъчни и хранителни жлези) са довели до благополучие и процъфтяване на вида. Храненето е в основата на съществуване на целия растителен и животински свят. Всяка пчела се ражда слаба, неукрепнала, с добре развити глътъчна жлеза и мастно тяло. За 3 дни тя укрепва и започва хранене на по-възрастните личинки с кашичка от мед и прашец. И идва поредният въпрос: Къде и как се приготвя тази кашичка – място, площадка и технология. В литературата само Любен Радоев казва: „Кашица от мед и цветен прашец, който пчелите смесват в медовата гушка.” Тук няма отговор как прашецът ще стигне до медовата гушка. Според мен кашичката се приготвя в килийка с прашец или перга, като пчелата излива нектара или разредения мед в килийката и с лъжичката на хоботчето, покрито с власинки, го разбърква, след което пълни медовата гушка и храни личинките и себе си. Сравнимо с художника, който потапя четката във вода, разбърква с боя и получената смес нанася на рисунката.

Храненето с прашец възбужда хранителните жлези и те започват да функционират. Човек е създал фуражи за домашните животни и в зависимост от съставките и съотношението помежду им, получава определени продукти – мляко, месо, яйца и други. Пчелите имат естествен фуражен продукт – прашец. С него хранят по-възрастните личинки и себе си и секретират мляко.То се секретира от глътъчната жлеза и някои компоненти от горно-челюстната жлеза. Качеството на пчелното мляко е в зависимост от качеството на прашеца. Спирането на хранене с прашец спира секрецията на горно-челюстната жлеза. Глътъчната жлеза започва да отделя секрет с малко по-друг състав от млякото - ензими. Те са секрет с чисто белтъчен състав. Секретират се от глътъчната жлеза за сметка на телесните запасни вещества в тази жлеза и мастното тяло. Животът на пчелата остава в пряка зависимост от запасите на тези хранителни вещества. При събиране и преработка на нектар няма попълнения от телесни белтъчни хранителни вещества, а наличните постепенно се изчерпват във вид на ензими за разграждане на сложните захари в нектара. Проф. Лазаров пише: „Когато белтъчините са в недостиг (в храната на пчелата липсват прашец и телесни белтъчни запаси), настъпва белтъчен глад, който води до преждевременна смърт на пчелата. Всяка пчела излиза от вътрешно гнездовата работа с някакви потенциални телесни запаси от белтъчини. Изчерпването им води до естествена смърт независимо от възрастта. Пчелите притежават безпогрешни инстинкти. Условия, потребност и хранене са в основата на жизнената дейност на пчелата и семейството като цяло. През активния сезон в гнездото има изобилие от храна - мед и прашец. Въпреки това, често се натъкваме на явлението -
пчела натоварена с прашец, пада пред кошера и умира от белтъчен глад.
Биологичният закон да запази себе си чрез потомството е в основата на милионите години на еволюция. Всекидневно да се раждат и умират хиляди без значение от възраст за поддържане на жизненост и работоспособност, а естествената смърт да настъпва след изчерпване на телесните белтъци. Излиза, че всяка родена пчела е обречена на гладна смърт. Каква ирония на съдбата - най-работливото живо същество на планетата, което събира, натрупва и съхранява излишъци от хранителни запаси, да умре от глад. Милионите години на съществуване на пчелите е доказателство, че това е единственият правилен път на еволюция, довел до биологичен прогрес и процъфтяване на вида.