Валери Ведов

- Г-н Малджански, от години следите развитието на агробизнеса у нас и по-специално животновъдството. Защо смятате, че то е в критична точка и се нуждае от подпомагане?

- Проблемите в животновъдството се натрупаха особено много през последните десет години и този отрасъл бе редуциран до критичния минимум. Ако продължи така, животновъдството у нас ще бъде ликвидирано изцяло.

Като земеделски министър Мирослав Найденов разсипа не само ветеринарното обслужване, неговата политика доведе до ликвидацията на 500 хиляди малки и дребни животновъди. А те произвеждаха 68 на сто от млякото, чрез въвеждането на критерия за допустимост.

- Само в действията на бившия земеделски министър ли виждате вина за кризата в животновъдството?

- Единствената "вина" на животновъдите бе, че имаха малки ферми и отглеждаха под 10 крави и под 50 овце и кози. Тези, които не бяха ликвидирани по административен път, бяха унищожени от некомпетентното управление на земеделието. През последните десет години в отрасъла отново се появиха забравените у нас заболявания по животните като шап, антракс, бруцелоза, син език и нодуларен дерматит. И платиха отново животновъдите, които изгубиха животните и поминъка си.

- Но в последните години земеделието бе подпомагано със значителни средства от държавата, както и пари от европейските фондове. Те не промениха ли картината?

- Досега в отрасъла са вкарани над 13,5 млрд. лв., но производството на аграрна продукция намалява с 25 на сто. При толкова много средства в сектора ние продължаваме да внасяме 380 хил. т мляко, 280 хил. т месо, 400 хил. т плодове и зеленчуци.

България има най-ниската плътност на животински единици (ЖЕ) на 1000 дка, което е едва 8, при средно за страните от ЕС 68 ЖЕ. В Холандия например има 88 ЖЕ. Страната ни продължава да губи всяка година 120 млрд. заради некомпетентното използване на земята.

Защото с нея основно се разпореждат хора, за които единствената грижа е усвояването на пари. Затова ние произвеждаме най-малко аграрна продукция от декар - едва 68 евро, при 280 евро за страните от ЕС.

Ликвидирането на много дребни земеделски производители обезлюди селата и лиши страната от основни храни, които сега внасяме.

Отглежданите в селските ферми животни намаляха с 50 на сто и затова се налага внос на мляко и месо.

Докато преди години у нас се произвеждаше 986 хил. т мляко, сега имаме едва 523 хил. т. При овчето мляко пък намалението е катастрофално - от 80 хил. т то е паднало на 32 хил. тона.

- С нищо ли според вас не помогнаха мерките, които бяха предприети за спасяването на българското земеделие и за развитието на животновъдството?

- Измислените развъдни асоциации не успяха да повишат продуктивността с прилаганата погрешна селекция и отглеждането на автохтонни породи. Целта на всяка селекция е да повишава продуктивността от животните, но с този модел се получи точно обратният резултат.

При подпомагане от държавата с 60-80 млн. лв. средната продуктивност при животните у нас намалява и сега е най-ниската в целия Европейски съюз.

Обаче тази средна продуктивност се определя много трудно, защото никой не отчита фуражодните на основното стадо, които са необходими, за да се намери средният брой животни за годината. Въпреки водената селекция, при овцете средната млечност е намаляла от 70 на 32 л.

Всичко това се дължи на погрешната политика за стимулиране на производителите. През миналата година са ликвидирани 28 хиляди животновъдни обекти, защото мандрите наложиха 0.30 лв. изкупна цена за литър мляко. Хората се отказаха да доят кравите и ги отглеждат само заради получаването на субсидии.

- Предлаганата сега схема за обвързаното подпомагане няма ли да промени положението?

- Тази схема според много агроспециалисти е пагубна. Тя задължава всеки стопанин, който иска да получава субсидии, да предава по 3000 л мляко от крава и 30 л от коза и овца. Подобна схема ще гарантира на мандрите достатъчно суровина на ниски цени и те ще правят дори до 300 на сто печалба от производството на млечни продукти.

Спасението и изходът от сегашния модел е обединение на всички малки и дребни животновъди в една браншова организация, каквато е Националната организация на животновъдите. Тя ще предложи проверка на дейността на развъдните асоциации и ще извади пред всички порочния модел за изразходване на средствата в животновъдството. На базата на този анализ трябва да се изработи друг модел, които да обслужва отрасъла, а не определени хора.