Проф. дсн Петко Иванов

Широко възприетата представа за глобалното затопляне на климата отслаби опасенията за възможността от зимни повреди на есенните посеви, твърде често явление в недалечното минало. Не трябва обаче да се забравя, че климатичните промени се изразяват не толкова в тенденция за повишаване на средните годишни или сезонни температури, а в по-голяма степен с резки климатични аномалии. Изминалата 2015 г. и началото на 2016 г. се характеризират с уникално съчетание на температурните условия. Цялата 2016 г. е оценена като най-топлата от началото на метеорологичните статистики, включително и през ноември и декември, когато нормално се закаляват есенните култури. За януари 2016 г. характерна беше рязката смяна на много ниски с високи температури в началото и края на месеца, с необикновено широк диапазон.

При тези условия е основателен въпросът, доколко е налице опасност от зимни повреди на есенните култури, каквото е предупреждението на Европейската агенция за мониторинга на земеделските ресурси (MARS) и други интернационални институции. В статия на бр. 1259 на Български фермер от 21-27 декември беше направен общ анализ на условията за закаляване и разкаляване на посевите през годината.

Презимуването на зимните култури зависи не само от определената при контролирани опитни условия устойчивост към ниски температури, дефинирана като студоустойчивост. Реалното преживяване на посевите през зимата зависи от съчетанието на многобройни фактори, намиращи се в сложно съчетание и динамика. Вследствие на това се прави разлика между студоустойчивост и зимоустойчивост

Рисковете за лошо презимуване и получаване на повреди на есенните посеви далеч не се изчерпват само с пряко измръзване на растенията. Възможни са няколко други форми на зимни повреди, които в зависимост от състоянието на посевите и условията могат да бъдат по-актуални от директното измръзване

Кои са възможните форми на зимни повреди?

Директно измръзване

Получава се при ниски температури под поносимите за даден вид и сорт. При добре братили и вкоренени посеви обикновено се унищожава листната маса на братята, но запазеният възел на братене възстановява растението, макар и с известни загуби. При късни небратили посеви, с плитко заложен възел на братене, е възможно загиване на целите растения.

Повредите се благоприятстват от следните условия: липса на формиран възел на братене; плитка и некачествена сеитба на неуплътнено сеитбено легло; отсъствие на снежна покривка; едностранчиво азотно торене с липса на фосфорно торене или запасяване; ниска почвена влага и силни студени ветрове. Загиване на растения може да се получи както от еднократно въздействие на много ниски отрицателни температури, така и при продължително въздействие на относително по-меки отрицателни температури. Резките смени на периоди с високи положителни и ниски отрицателни температури също благоприятства директното измръзване.

Изкъсване на млади небратили растения

Причината за този вид повреда е последователното няколкократно замръзване и размразяване на почви с високо водно съдържание. При тях се получава последователно разширяване и свиване на почвения обем, което причинява прекъсване на младите растения. Повредите се благоприятстват от липса на формиран възел на братене; дълбока сеитба и изтощени растения; повишено съдържание на почвена влага; наличие на ледена кора върху посевите и всички фактори, които допълнително изтощават растенията.

Изтегляне на растенията

В края на зимата при продължително слягане и уплътняване на почвата значителна част от младите и небратили растения се изтеглят на почвената повърхност с оголване на кореновата система. При последвалото повишаване на температурата и при изсъхване на повърхностната почва през пролетта тези растения загиват, посевът се разрежда или развива слабо. Изтегляне се получава при късна и плитка сеитба на неулегнала почва и наличие на много растителни остатъци.

Състоянието на тези посеви може да се подобри чрез валиране с членест валяк.

Повреди от студени северни ветрове

Студените ветрове предизвикват силна транспирация, интензивен топлообмен, изчерпване на въглехидратните запаси, механични повреди на листата и загиване на растения без възел на братене. Повредите се благоприятстват от липса на снежна покривка; посеви върху хребети и склонове със северни изложения, ниска почвена и атмосферна влажност и останалите фактори, които благоприятстват измръзването на растенията.

Измръзване на преждевременно разкалени посеви от късни повратни мразове

При периодични затопляния през зимата посевите бързо губят закалеността си и стават уязвими на измръзване при температури значително над минималните за преживяване в началото на зимата. Повредите могат да бъдат много големи, когато след продължителен период на високи температури (над 10-15°C) следват студени периоди с ниски отрицателни температури.

Редуването на интервали от ниски отрицателни с високи положителни температури благоприятстват този процес.

По принцип са характерни за февруари до началото на март. По-късно, когато растенията загубят напълно студоустойчивостта си, повреди в добива могат да се получат от късни пролетни мразове (слани) в посеви във фаза вретенене.

Извличане на посеви от порои при бързо топене на снежната покривка

Най-често се получава при наличие на дебела снежна покривка с ледена кора под нея на наклонени терени и посеви с млади, небратили и изтеглени растения. При тези условия при бързо топене на снеговете се получават водни потоци, които причиняват почвена ерозия, с която се извличат и растения.

Аноксия (кислороден дефицит) при условия на водонасищане и ранно пролетно наводняване

При топене на дълбока снежна покривка или дъждовни валежи в края на зимата върху лошо дренирани почви се получава преовлажняване и дефицит на кислород в кореновата зона и загиване на растенията. Характерно е за равни терени, с тежки почви и температури над биологичния минимум, когато корените на растенията дишат и се нуждаят от кислород. Ечемикът страда по-силно от пшеницата.

Развитие на нискотемпературни патогени (снежна плесен)

Тази форма на зимна повреда е много рядка при съвременни условия. Тези повреди се получават, когато ранен сняг падне върху незамръзнала почва с добре развити и вегетиращи посеви. При тези условия температура под снега остава над 0 градуса, благоприятна за развитие на различни видове плесени - Fusarium nivale, Thyphula ishikariensis, T.incarnata и Sclerotinia bralis, които унищожават растенията под снега. Уязвими са силно развити и прерастващи посеви, които продължават да дишат под снега. По-силни повреди се получават под дълбоки преспи и при ечемика в сравнение с пшеницата. Загиване на посеви под дълбок сняг от снежни плесени беше характерно в миналото, когато е имало години с изобилни снеговалежи, но е непознато в последните години.

Видови различия в студоустойчивостта на житните култури

Студоустойчивостта на житните култури, характеризирана с минималните температури за преживяване, е различна по култури и сортове. При една и съща култура този показател варира широко. Стандартите на селекцията в различните райони и селекционни школи са нееднакви. Като пример за различието по житни зърнени култури служи таблицата за минималните температури за преживяване по D.B.Fowler (1985).

Рискови фактори за зимни повреди

При условията на настоящата година се очертават следните рискови фактори:

Наличие на много късни ноемврийски посеви, засети плитко на недобре улегнала почва с много растителни остатъци, без формиран възел на братене;

Прекомерно сгъстени и прераснали посеви, резултат от ранна септемврийска сеитба и продължителна есенна вегетация;

Едностранчиво или прекомерно азотно торене без фосфорно и слабо запасени с достъпен фосфор посеви;

Наличието на снежна покривка в най-голяма степен елиминира опасността от критично ниски температури около възела на братене;

Редуване и резки смени на периоди с ниски отрицателни и високи положителни температури води до разкаляване на посевите. Такива през януари имаше двукратно при общ температурен интервал над 30оС (от - 15-2 градуса до + 15-20 градуса);

Съдържанието на влага в почвата около възела на братене намалява опасността от достигане на критично ниски температури за измръзване дори при липса на снежна покривка. Сухата и рохкава почва почвата се затопля и изстива по-бързо от влажна и/или уплътнена.

Определяне на загубите

За да се определи степента на загуби чрез директно измръзване, е необходимо да се изкопаят чимове от проблемните посеви, да се пренесат при оптимална температура за растеж (15-20 градуса) и се проследи поведението на растенията за период в следващите 1-2 седмици. Желателно е да се вземат пробни чимове от различни сортове пшеница и ландшафти с различно положение и изложение (била, северни и южни изложения).

Тъй като все още сме в първата половина зимния период, не е възможно да се прогнозира бъдещето развитие на есенните посеви и евентуалните загуби от зимни повреди в различни форми. Те ще зависят от много фактори: величина и продължителността на ниските температури сортови различия, стадий на развитие, степента на закаляване, почвен тип, време на сеитба и качество на предсеитбената подготовка (формиране на семенно легло в почвата), влажност на почвата и пр. Като противодействие културата притежава компенсационни механизми и процеси, които й придават голяма пластичност.

Забележка: Показателите за минимални температури на преживяване са за сортове от селекциите на Северна Америка, които имат по-голяма студоустойчивост от нашите сортове.