Тежки времена за зърнопроизводителите в България и ЕС

13 май 2025, 09:00

Лилия Александрова

11189

Фирмите, които продават техника в България се оплакват, че няма търговия.

Ще успее ли да се възстанови секторът след войната в Украйна и проблемите с напояването и климата?

Толкова големи предизвикателства притискат българските зърнопроизводители през последните години, че вече под въпрос е дали секторът въобще ще успее да се възстанови. Войната в Украйна размести пазарите на зърно в Европа и света, а капризите на климата и напояването продължават да внасят допълнителна несигурност за родните фермери. Сега не само българските, а и европейските фермери се борят да върнат загубените си позиции и търсят съдействие от всяка възможна страна.

България загуби много добри пазари в Европа,

особено тези в Испания и Португалия.

„Трябваше да се насочим към по-малко платежоспособните африкански държави. От друга страна, разходите ни за производство се вдигнаха", каза за „Български фермер" Илия Проданов, председател на Национална асоциация на зърнопроизводителите. Той допълни:

„До 2024 г. нямаше разбиране от страна на западноевропейските държави относно проблема с вноса от Украйна. Те по-късно от нас усетиха негативните ефекти от него. Източноевропейските държави винаги сме били на мнение, че ако ще се внася продукция в Европейския съюз, тя трябва да е произведена по стандартите, които всички ние в ЕС спазваме. Видно е от финансовите резултати на сектора през последните 5 години, че нещата никак не са добри. Фирмите, които продават техника в България се оплакват, че няма търговия. Земеделските производители останахме без оборотни средства. Задлъжнялостта остава висока, а изкупните цени се върнаха на нивото отпреди 8-10 години."

Трудна стопанска година

Излишъците при вноса на украинско зърно не са единственият проблем на родните зърнопроизводители. „Навсякъде има проблем с влагата и с неприятелите при пшеница и рапица. По-рано имахме проблем с измръзванията. Какви са щетите – това ще можем да установим, когато влезем в полетата с комбайните", посочи Илия Проданов.

От НАЗ постоянно са в диалог с Министерство на земеделието, Министерство на околната среда и водите, „Напоителни системи" по проблема с липсата на вода за напояване. Асоциацията вече е готова със своите предложения за промени в проекта на МОСВ за облекчаване режима за водоползване от река Дунав.

„След това ще имаме среща за финални уточнения по текстовете, както и среща с министър-председателя, за да представим промените, около които сме се обединили. Надяваме се нещата да се развият по каналния ред", каза още Илия Проданов.

Нови условия за търговия с Украйна?

На 5 юни изтича срокът на действие на автономните търговски мерки (ATM) между ЕС и Украйна, които бяха въведени след руската инвазия в Украйна с цел да се позволи внос от страната и да се подпомогне икономиката ѝ. Либералните мерки предизвикаха негативни реакции в някои държави членки на ЕС, особено във Франция и Полша, където фермерите дълго време протестираха срещу притока на украински селскостопански внос.

Тъй като Европейската комисия не планира удължаване действието на тези мерки, условията за търговия между двете страни трябва да бъдат уредени в споразумението за присъединяване на Украйна към Европейския съюз. Новият еврокомисар по земеделие Кристоф Хансен подчерта, че бъдещите търговски споразумения няма да включват досегашното ниво на квоти и внос, разрешено по силата на временните търговски споразумения. Украйна, обаче, преговаря за запазване на сегашното ниво на достъп.

Copa Cogeca поиска от

Европейската комисия защита за фермерите

На фона на текущите преговори на ЕС с Украйна фермерската лобистка организация Copa Cogeca предупреди, че „стресът и несигурността" нарастват сред производителите на зърнени култури в ЕС, вследствие прекомерния внос на зърно. Френският земеделски производител Седрик Беноа, председател на работната група за зърнени култури в Copa, заяви: „Ако обикновената пшеница и ечемикът не бъдат правилно защитени при преразглеждането на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, секторът на зърнените култури в ЕС може никога да не се възстанови – и никаква визия за бъдещето на селското стопанство няма да може да компенсира тези щети."

Беноа посочи, че Covid-19, последван от войната в Украйна, са предизвикали покачване на производствените разходи, обусловено главно от цените на торовете. Например във Франция средните производствени разходи на хектар обикновена пшеница са били около 1414 евро през 2020 г., но са се увеличили до 2065 евро през 2023 г. По думите на Беноа, подобни тенденции се наблюдават и в други страни от ЕС, като производствените разходи са се увеличили с 36% в Румъния, с 24% в Белгия и с „зашеметяващите" 68% в Ирландия.

„Ако пазарът беше абсорбирал тези увеличени разходи, нямаше да бием тревога. Проблемът обаче е, че цените на зърнените култури в Европа не са последвали тази възходяща тенденция, особено за културите, които сега се внасят масово от Украйна, откакто започна либерализацията на търговията", каза Беноа.

„Днес цените на обикновената пшеница са значително по-ниски в сравнение с нивата преди войната. Във Франция, например, цената в края на 2023 г. беше приблизително 209 евро/тон, в сравнение със средно 304 евро/тон през 2020 г. Някой може да твърди, че това се дължи на пандемията от Ковид през 2020 г., но дори през 2018 г. средната цена беше 195 евро/тон. Макар че това е малко под днешните нива, беше преди седем години, на практика различна епоха, много преди настоящия инфлационен контекст", добави той.

Зърнените култури, които не са били изложени на големи обеми украински внос, като например твърдата пшеница (използвана в производството на тестени изделия), обаче са претърпели повишение на цените, като днешната цена за твърда пшеница от 315 евро/тон е не само по-висока от 2020 г., но и по-висока от средната за 2018 г. от 230 евро/тон.

Преди либерализацията

на търговията с Украйна през 2022 г.

вносът на обикновена пшеница в ЕС от страната беше ограничен от тарифна квота от един милион тона. След премахването на тази квота вносът се е увеличил до 6,5-7 милиона тона годишно.

Коренна промяна в географията

на износа на пшеница от Киев

Износът на украинска пшеница остава стабилен този сезон, въпреки предизвикателствата и промените в търговските потоци. Това обяви изпълнителният директор на ASAP Agri и брокер на Atria Brokers Христина Серебрякова, цитирана от agroportal-ua.

През финансовата 2024/25 г. Украйна е изнесла близо 13 млн. тона пшеница, което може да се сравни с малко под 13,9 млн. тона през предходната година, според официалната статистика.

„Зад тези общи цифри обаче се крие фундаментално преформатиране на географията на износа, което включва три ключови промени в украинската търговия с пшеница", добави експертът. Испания запазва лидерството си, но обемите в износа намаляват.

„Доставките паднаха до 3,1 млн. тона от 4,4 млн. тона година по-рано. Причината е намаляването на търсенето на внос поради високата реколта от зърно в страната миналата година", обясни тя.

В същото време Турция изчезва от картата на украинския износ. „Миналата година Турция беше третият по големина пазар за украинска пшеница, но този сезон покупките ѝ почти се сринаха. Обемът на износа падна до 39 хил. тона в сравнение с почти 1 млн. тона миналата година. Основните фактори са силната конкуренция с руската пшеница и засилените ограничения за внос, които всъщност изтласкаха Украйна от турския пазар", обясни брокерът.

Докато Европа и Турция намаляват вноса, страните от Азия и Северна Африка увеличават покупките си, възползвайки се от възможностите на украинския експортен коридор в Черно море.

„Индонезия се превърна в основен двигател на растежа на азиатския континент. Вносът на украинска пшеница за страната се удвои до 1,56 млн. тона, издигайки я на второ място сред най-големите купувачи. Виетнам също увеличи вноса си повече от двойно до 886 хил. тона, а търсенето от Тайланд се увеличи шест пъти, достигайки 581 хил. тона."

На северноафриканския пазар ключов купувач остава Египет, който е внесъл 1,54 млн. тона украинска пшеница в сравнение с 1,22 млн. тона миналата година, нареждайки се на трето място сред вносителите. Алжир отбелязва най-голямо увеличение - покупките ѝ се увеличават до 1,4 млн. тона от едва 270 хиляди. т година по-рано. Значително увеличение на вноса е регистрирано и в Тунис, където обемът на доставките надхвърля 675 хил. тона в сравнение с 299 хил. миналата година.

Междувременно USDA подобри прогнозата си за износа на пшеница от Украйна през финансовата 2024/25 г., но влоши очакванията за ечемика. Така според експертите, износът на пшеница ще достигне 16 милиона тона (+0,5 милиона тона в сравнение с оценката от март), докато прогнозата за производството на пшеница остава непроменена спрямо доклада от март - на 23,4 милиона тона.

В същото време експертите понижават оценката за износа на ечемик до 2,3 милиона тона (-0,1 милиона тона), оставяйки прогнозата за производство на нивото в мартенския доклад от 5,8 млн. т. Очакванията за реколтата и износа на царевица от Украйна остават непроменени - съответно 26,8 млн. тона и 22 млн. тона.

Като цяло, експертите на USDA оценяват световната реколта от пшеница през 2024/25 г. на 796,85 млн тона (-0,38 млн. тона), а търговията - на 203,5 млн. тона (-3,8 млн. тона). Очаква се реколтата от царевица да бъде 1 215,1 млн. тона (+0,9 млн. тона в сравнение с предишния доклад), а износът - 188 млн. тона (+1,28 млн. тона).