ТЕНДЕНЦИИТЕ НА СВЕТОВНИЯ ПАЗАР
От маслодайните соята е с най-силната позиция. Производството на рапица заема 25 % от общия добив на маслодайни култури в света. Страните от Югоизточна Азия, Америка, Аржентина Китай са най-големите производители.

ЗА ЕВРОСЪЮЗА
най-важните култури са слънчогледа и рапицата, а за Америка соята. Големите страни като Индия и Китай сами произвеждат маслодайни култури, но те са и най-големите вносители на масла. Това се дължи на повишеното икономическо развитие в Китай и големия прираст на населението в Индия - повишават се техните потребности.
Общото производство на масла е пораснало в последните десет години на 80%, като най-често се добива палмово или соево масло.
Поради световната финансова криза се забелязва че цените на маслата, включително и на рапичното,  падат в последно време до 600 евро на тон, което отговаря на нивата от 2005-2006 година.

Експертът от Rapool, Щтефан Подобед проследи и ПАЗАРЪТ В ГЕРМАНИЯ
Това е най-големият производител на рапица в Европа и е на трето място след Индия и Китай. През есента на 2009 г са засяти 1,5 млн. хектара площи. Годишното производство през 2009 г е 6,3 млн. тона рапица. Този рекорден обем /дори и за Германия/ е постигнат, заради по-високия добив и по-голямото маслено съдържание, а не от повечето площи. Но високите добиви повлияха на цената и тя беше 234 евро за тон - с около 100 евро по-ниска от 2008 година. Рапицата има много голямо значение в земеделието на Германия. Най-големите полета са на север. Там делът на производството на рапица надхвърля 15%.

КАКВИ СА ПРОГНОЗИТЕ
Експертите и земеделците в Германия имат надежда за добри добиви през 2010-та година и това е ясно от засетите площи - те са на нивото на 2008 г.
В последно време цените на рапицата тръгнаха нагоре - в средата на февруари цената беше под 200 евро.Но за сравнение - цената на пшеницата е 130 евро на тон. Ясно се вижда как съотношението е в полза на рапицата. Ние сме оптимисти по отношение на тази култура, отбелязва Подоба. Цените на рапицата на борсата в Париж  в средата на февруари са малко под 300 евро на тон. Рапицата в Германия се използва за технически цели или за производство на биогорива. В последно време малко над 60% от маслодайните култури се използват за производство на биодизел. Около 30% са за консумация и 10 % - в химическата индустрия.

БИОДИЗЕЛ
В Германия има задължителна квота за биогорива. До 2014 година минималният дял на биогоривата в общото производство на горива, трябва да бъде 6,25 енергетични процента. Като за дизела има една долна ниска квота от 4%. За биодизел в Германия се използва рапицата. Капацитетът на съоръженията, които произвеждат биодизел в Германия нараства значително. Заради кризата има проблеми в производството но биодизел. До 2011 г. чистото гориво ще се облага, както и досега с 15%. Като равносметка - производството на ЕС e 60% от световното производство.

В БЪЛГАРИЯ
производството на рапица възлиза на 1,5 млн. тона. Това показва потенциала на страната в рамките на Евросъюза и Югоизточния регион. Има и достатъчно преработвателни мощности за биогорива - маслобойни и инсталации за биодизел.
От март 2010 добавките на биодизел към минералните горива трябва да са 2%. До края на годината този процент трябва да се удвои.
През сезон 2009-2010 година средният добив от рапица е 2,2 тона на декар,а цената на рапичното зърно - 240-280 евро на тон.