Производствената 2009 година се явява поредната с най-голямо производство на пшеница в света. По последни данни на Министерството на земеделието на САЩ световното производство на пшеница за 2009 реколтна година е 676,1 млн. тона, за сравнение през 2008 год. са получени 688 млн. тона. Можем да охарактеризираме изминалата  година с едно изречение - голям добив и големи проблеми. Преходните световни запаси през сухата 2007 г. бяха паднали до 114,3 млн. тона което бе за 30 годишен период най-ниското ниво, след това през благоприятната 2008 г. се покачиха на 165 млн. тона, а през 2009 г. по последни данни те са вече 188 млн. тона. В условия на световна финансова криза аграрният сектор бе този, който в редица страни отбеляза икономически ръст като за нашата страна той бе 3%, въпреки, че това не се усети от нашите производители.

През новата 2010 реколтна година в света се очаква да се засее с около 2-3% по-малко площи с пшеница отколкото миналата година или около 222 млн. хектара, основно заради ниските цени на реализация и неблагоприятното време за сеитба. За производствената 2010 година в САЩ са засети с пшеница, 14% по-малко площи или 15 млн. хектара което е най-ниският показател за това от 1913 година насам. По данни на експертите от агенция Strategie Grains, площите засети с пшеница за 2010 г. в страните от Европейския съюз (ЕС-27) са увеличени с 1% т.е. те са 22.8 млн. хектара, като миналата година площите са били 22.6 млн. хектара. През текущата производствена година въпреки ниските изкупни цени и сушата в някои райони в Русия се очаква да се засеят около 18-18.5 млн. хектара зимни житни, което се явява като най-висок показател от началото на 90-те години за страната (Фиг. 1). В Украйна за тази производствена година са засети според официалната статистика 7.8 млн. хектара зимни житни (за 2008/09 г. са засети 7.3 млн. хектара) от които 5.99 млн. пшеница, 1.11 млн. хектара ечемик и 0.29 млн. хектара ръж.

Засетите площи с пшеница у нас за тази производствена година достигат 10 412 352,9 дка, сочат оперативните данни на Главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения" или това са 755 хил. дка по-малко отколкото предходната такава. С ечемик са засети  2 284 057 дка, при 2 369 252 дка за миналата производствена година. Производството на страната ни от пшеница, ечемик и царевица през последните четири години е дадено в табл. 1.

Засетите площи с пшеница в страната са напълно достатъчни за осигуряване на бъдещият ни зърнен баланс, дори и при неочаквани климатични прояви. Друг е въпросът за качеството на бъдещата реколта. Рано е да се говори за това, но трябва да се работи за него и на сегашният етап това е правилното извеждане на кампанията за подхранване. Масовото игнориране на агротехническите изисквания на пшеницата през есенната посевна кампания и "спестяване" на някой от тях трудно могат да бъдат коригират на късен етап. Никой не познава по-добре посевите, нуждите им и особеностите на района, където ги отглежда, отколкото съответният фермер, който се грижи за тях. Фермерите трябва да се пазят от тъй наречените "комерсиално изгодни съвети" за техните посеви и да не правят излишни и необосновани разходи.

Състоянието на есенниците в страната на сегашният етап от тяхното развитие въпреки температурните колебания през есента и в настоящият момент е добро. Влагозапасеността в почвата въпреки различната и проява в страната също е добра. Сортовете пшеници които се отглеждат у нас са с добра до много добра студоустойчивост и пропадане на посеви заради измръзване в сегашният момент при тези обстоятелства няма, за което допринесе, разбира се, и падналата снежна покривка. Поради хубавата в температурно отношение и продължила по-дълго есен се осигури възможност за развитие на посевите. Образува се повече вегетативна маса и масивите, който не бяха подхранени започнаха да жълтеят. Тази липса на хранителни вещества трябва да се коригира с подхранването, което на места вече е започнало. И за в бъдеще фермерите ще имат големи ядове с житните мухи по есенниците, тъй като там борбата беше подценена. Друг голям проблем с който не можаха да се справят нашите фермери от есента е нападението на посевите от полевката. Въпреки, че борбата с нея е трудоемка, скъпа и понякога не дотам ефективна, то тя трябва да продължи. Надеждите ни, че студа и снега ще се справят с полевката не трябва да ни успокоява. Ако беше така, то до сега много видове биха изчезнали, но не е. Майката природа си знае работата, а ние вещо със знания, опит и сърце трябва да увеличим икономическата ефективност на зърнопроизводството ни, което е с дългогодишни традиции.