Продуктът е разработка на Център за чисти технологии и ресурсна ефективност на биомаса, намиращ се в Аграрния университет - Пловдив

Ваня ВЕЛИНСКА

Уникален за България Център за чисти технологии и ресурсна ефективност на биомаса бе открит в новия учебен корпус на Аграрния университет (АУ) в Пловдив. Той разполага с модерен лабораторен комплекс, в който работят родни учени с успешна кариера в чужбина, избрали да я продължат в България. В иновативния център ще се провеждат научни изследвания в областта на устойчивите агроекологични технологии и оползотворяването на биомаса.

Основната цел е производство на иновативен органичен тор, който е с високо съдържание на фосфор.

Продуктът може да подобри качеството на почвите в България, а също и да се намали зависимостта на земеделските производители от вноса на скъпи торове. Основната суровина, която ще се използва за производството му, е отпадъчната биомаса от пречиствателната станция в Пловдив.

При производството на органичния тор няма да използваме утайките, а високо концентрирани фосфатни минерали, които се образуват при различни процеси по естествен начин, разясни проф. Петър Мандалиев по време на откриването на центъра. Въпреки че стъпваме на ноу-хау, получено в Швейцария, ние ще надграждаме и ще правим наши разработки. При получаването на компост с високо съдържание на фосфор ще прилагаме собствена технология, която ще се допълва с изпитана от швейцарските колеги.

Проф. Петър Мандалиев е създател и основен двигател на Центъра. В екипа му, който все още е в процес на сформиране, участват български, а също и чуждестранни учени от Швейцария и Иран. Над две десетилетия научната дейност на проф. Мандалиев, който от 30 години живее и работи в Швейцария, е фокусирана върху чисти, зелени и рециклиращи технологии, които превръщат биомасата в компост. Отделно той е преподавател по екологична химия и рециклиране.

Друга насока, в която ще е свързана дейността Център за чисти технологии и ресурсна ефективност на биомаса, е максимално да се неутрализира отрицателното въздействие на микропластиките.

Компостът, който се преработва, съдържа полимери, например найлонови торбички, както и много други, които след преработка стават микропластики, а след това те попадат в почвата, обясни проф. Мандалиев. Тъй като е доказано, че те се свързват с дегенеративни процеси в човешкото тяло, съответно се търсят начини как да се намали количеството на тези микропластики. Големият проблем при тях е как могат да бъдат измервани в компоста. Това ще се прави благодарение на система от камери, свързана с изкуствен интелект. Камерите ще разглеждат детайлно компоста и ще определят дали определена частичка е микропластика или е компост. Тази отговорна задача е поверена на специалист от Иран, който пък е привлечен в България от Испания.

Много важен проблем, на който също ще търси решение, е свързан с пластмасите и преминаването им в растенията.

Четете още в новия брой на в. "Български фермер" от 29 септември - 5 октомври