Повече прибрана продукция от краставици и пъпеши, спад при домати и дини

По оперативни данни на земеделското министерство, към 18 септември 2025 г. изоставането при жътвата на маслодаен слънчоглед спрямо година по-рано е до голяма степен преодоляно. Добитата продукция е вече само с 3,1% под отчетената по същото време на 2024 г. (за сравнение при предходното отчитане – към 11 септември, изоставането на производството спрямо миналия сезон е 11%).

На този етап прибраното количество царевица за зърно бележи спад от 51,7% на годишна база, отразявайки намалението на засетите площи, по-бавния темп на жътвата през настоящата година и понижения среден добив от декар.

Производството на тютюн от типовете „Виржиния" и „Бърлей" е съответно със 7,9% и 72,9% над нивото отпреди една година. И при двата типа тютюн се отчитат по-високи средни добиви, при тип „Бърлей" – в съчетание със значително повече реколтирани площи. Събраното количество Ориенталски тютюн е с 13,1% по-малко на годишна база.

Площи и производство на зеленчуци, дини, пъпеши и ягоди

Към 18 септември 2025 г. се наблюдава ръст на продукцията от пъпеши, зеле и краставици на открито, съответно с 14,6%, 43,9% и 66,8% спрямо аналогичния период на 2024 г. Това се дължи основно на по-големия размер реколтирани площи с трите култури, като при краставиците съществен принос има и повишената продуктивност от декар. Под миналогодишните нива са прибраните количества домати на открито (-40,4%), пипер на открито (-9,4%), дини (-31,2%) и картофи (-13,2%).

Площи и производство от зеленчуци, дини, пъпеши и ягоди към 18.09.2025 г.

От началото на 2025 г. досега оранжерийното производство на домати и краставици нараства респективно със 17,8% и 4,5% на годишна база.

Общо добитото количество ягоди от открити площи и оранжерии възлиза на 5 349 тона.

Площи и производство от трайни насаждения

Последните оперативни данни сочат намаление на продукцията от малини, ябълки, праскови, круши и сливи в границите от 37,9% (малини) до 78,9% (сливи) спрямо година по-рано. Вследствие на по-бавен темп на реколтиране на площите и по-ниски средни добиви от декар, засега прибраните количества десертно и винено грозде изостават съответно с 24,8% и 48,9% на годишна база. В начален етап е беритбата на орехи.

Площи и производство от трайни насаждения към 18.09.2025 г.

Външна търговия с основни земеделски култури

По предварителни данни на НСИ, през изминалата 2024/25 пазарна година от страната са изнесени общо 6 381,7 хил. тона пшеница, 882,1 хил. тона ечемик и 61,6 хил. тона рапица. Експортът на пшеница и ечемик нараства респективно с 13,4% и със 70% в сравнение с предходния пазарен сезон, докато този на рапица се свива с 47,2%.

Износ на основни зърнени и маслодайни култури с пазарна година септември – август (царевица и слънчоглед)

Общият износ на царевица през периода септември 2024 г. – юни 2025 г. е в размер на 493,6 хил. тона - с 50% под нивото отпреди една година. Същевременно при реализацията на слънчоглед на външни пазари се отчита увеличение с 37,5%, до 814,7 хил. тона.

Внос на основни зърнени и маслодайни култури с пазарна година юли - юни (пшеница, ечемик и рапица)

В рамките на пазарната 2024/25 година в страната са внесени 74,2 хил. тона пшеница (-28,9% на годишна база) и 780 хил. тона ечемик (-22,6% на годишна база). Доставките на рапица бележат близо трикратен ръст спрямо предходния сезон, възлизайки на 368,7 хил. тона.

Внос на основни зърнени и маслодайни култури с пазарна година септември – август (царевица и слънчоглед)

За периода септември 2024 г. – юни 2025 г. вносът на царевица нараства близо девет пъти на годишна база, до 263,6 хил. тона. Внесеното количество слънчоглед (584,1 хил. тона) е с 5,7% под миналогодишното.

Плодове и зеленчуци

През първите шест месеца на 2025 г. е реализиран внос на 174,9 хил. тона пресни зеленчуци, което е с 8,4% повече спрямо същия период на 2024 г. Импортът на пресни плодове се свива с 3,2%, до 189,1 хил. тона.

Внос и износ на пресни плодове и зеленчуци през периода януари – юни 2025 г., сравнено със същия период на 2024 г., тона

Увеличението на общия внос на пресни зеленчуци се дължи най-вече на по-големите доставки на краставици и корнишони (с 3,1 хил. тона или 21%), сладки пиперки (с 2,3 хил. тона или 13,6%), домати (с 2,1 хил. тона или 4%), картофи (с 2 хил. тона или 7,9%) и лук (с 2 хил. тона или 15,6%). Повече са и внесените количества зеле, тиквички, тикви и патладжани (с между 5% и 18,6%), докато намаление се регистрира при морковите (с 4,7%) и марулите (с 11,7%).

Над половината от вноса на пресни плодове през първата половина на 2025 г. се формира от цитрусови плодове и банани - общо 95,8 хил. тона, с 5,8% по-малко на годишна база. Доставките на ябълки продължават да заемат сравнително голям дял – 7 12,1%, макар да отбелязват спад от 22,5% спрямо същия период на 2024 г. (до 22,9 хил. тона). Сред останалите плодове с отчитани по-значими обеми през годините, намаляват влезлите количества череши (с 62,1%), праскови (с 35,3%) и грозде (със 7,7%). Сериозно нараства вносът на киви (с 37,3%), боровинки (с 31,6%) и черупкови плодове (с 24,6%), а по-умерено – този на кайсии (със 7,3%), круши (с 9,3%) и дини (с 13,5%).

Данните за първото полугодие на 2025 г. показват повишение на износа на пресни зеленчуци с 13,4% на годишна база, до 19,8 хил. тона и същевременно намаление на този на пресни плодове с 3,5%, до 36 хил. тона. Най-голям принос за нарастване на общия износ на пресни зеленчуци има разширената реализация на сладки пиперки (два пъти повече). Повече са и насочените за външни пазари краставици и корнишони (с 27,7%), зеле (с 29,3%) и тиквички (с 37,5%). В рамките на периода износът на домати отбелязва спад от 27,6%.

Регистрираният износ на пресни плодове за първите шест месеца на 2025 г. представлява предимно реекспорт на продукти, които не са произведени в България. Само цитрусовите плодове формират близо 44% от целия обем (15,7 хил. тона, с 29,1% по-малко на годишна база). Експортът на черупкови плодове е с 67,6% над нивото отпреди една година, а този на дюли, кайсии и сливи отбелязва многократен ръст, но остава сравнително малък. Спадат изнесените количества ябълки (със 72,8%), ягоди (с 48,5%), круши (с 15,4%) и дини (с 3,7%).

Цени - зърнени и маслодайни култури

Към 17 септември 2025 г. се отчита леко седмично поевтиняване на основните есенни зърнени и маслодайни култури в рамките на 0,2% (рапица) – 0,9% (хлебна и фуражна пшеница). Малко по-високи на седмична база са изкупните цени на слънчогледа (с 0,3%) и царевицата (с 0,5%).

Слънчогледът се търгува с 10,9% по-скъпо, отколкото по същото време на миналия сезон. По-слабо изразено е годишното увеличение на цените на ечемика (с 0,6%), рапицата (с 2,9%) и царевицата (с 4,5%). Единствено пшеницата е поевтиняла – с 1,4% хлебната и с 1,2% фуражната.